Празник по магическа формула

Снимка: Верислав Станчев / Дневник

Създаването на нови празници е показателно, защото демонстрира изникването на нов приоритет. Има празници национални и официални, празник на просветата, празници уж религиозни. Има и празници на виното, които, разбирам, се празнуват отскоро всяко лято за по месец в Поморие. Какво ще кажете за празнуването му:

Шествие, а в центъра – беловлас древногръцки Дионисий, Пан или може би просто тракийски винолюбец с амфора в ръка приветства всички. От двете му страни е антуражът – млади момичета в редица. Облечени са в къси бели роклчки със закачливи неравни краища и тънки презрамчици. Обути са във високи бели ботушки. Носят балони в различни цветове и венци от лозови листа на главите. Момичетата са подредени по височина – в близост до стария Дионисий са каките, а по фланговете са малките.  Всички махат и се усмихват на публиката. Зад тях следва шествието от по-малки момиченца, но в същата празнична униформа.

Това е развитие на образа на мажоретката. Ако някой се е съмнявал, че на парада за 24 май мажоретките са били само за създаване на добро настроение по повод на просветата, и ако се е питал защо именно чрез млади момичета с къси полички се създава то, може да го види в действие. На празник на виното – вездесъщия Пан, обграден от девойки с балони, които служат да „внесат красота“ за веселието му. Дори деца със същите къси роклички с балони.

Не е случайно, че именно в Поморие има празници на виното, защото районът е винопроизводителен. Но интересно, участват не са само фирми с (разбира се) дегустации. Организатори са всъщност и Община Поморие и Читалището на града. Ако бяха само фирми, нямаше да бъде обществен празник, а само разпродажба. Така празникът е окултурен, а виното е направено да изглежда не само секси (девойките и момичетата), но и изкуство. На откриването е имало концерт на Стоян и Елица, наречен многозначително „Вода“. Освен това читалището е обявило и конкурс за поезия, за който се приемат творения, съдържащи думите „море от вино“ и „Поморие“. Така е неутрализиран проблема с евентуални нежелателни асоциации, идващи от алкохола и му се дават други – изкуство, детска невинност, млада женска красота. Замазва се неудобния факт, че истинското море всъщност е от вода, а празникът въображаемо иска да създаде друго конкурентно винено море до него. Има и концерт на млади таланти, демонстрация по бойни изкуства, изложба живопис, спектакъл на прабългарска школа по оцеляване, всичко под знака на Морето от вино.

Но всичко това не е за да се смея на употребата на малките, че и големите мажоретки за украса на новосътворени комерсиални празници – това не е и за смях. Нито да се възхитя на креативната дейност на спонсориращото Читалище Просвета. Ясно ми е, че в центъра са интересите на фирмите и всичко е организирано по тяхна мярка, че празникът е всъщност замаскиран базар за продажба на вино. Нито да си размишлявам дали организаторите искат да внушат, че младите таланти всъщност са получили вдъхновение от виното.

Но ми е интересно как се произвежда един нов празник. Независимо каква е скритата цел, той трябва да има някакъв публичен идеал. В центъра е виното, но за да стане то легитимна празнувана ценност и то от малки и големи, значението му трябва да се моделира малко. Трябва да се наредят символи, на които да не може да се откаже. Така целокупното население да поиска да се идентифицира с тях и предлагания идеал. Включва се елемент, за който се знае, че ще привлича вниманието – момичета с къси рокли. Хвърля се вътре музика, за която се знае, че ще има публика – която ще ни помогне да си спомним за младите години и „едно време“ (Диана Експрес) или пък с нещо народно и общо (духов оркестър). Млади таланти, които изискват подкрепата и възхищението ни. И разбира се, история, но мъжествена история, свързана тук с виното – тракиецът с винена амфора се весели, а прабългарите са силни и оцеляват. Малко фолклор, за да се почувстваме горди от корените си. И всичко това трябва да свързваме с виното.

Пакет са измислили. Рециклаж на работещи формули, впрегнати в ново значение.

4 коментара

Filed under България, интелектуалстване, история, социално, традиция, феминизъм

4 responses to “Празник по магическа формула

  1. astilar

    Според мен се произвежда от скука или с мисъл, че чрез измислен повод за празник може да се оправдае безполезността на чиновниците-организатори.
    Не искам да споменавам, че може би някой си мисли подобни празници за ПР кампания в полза на Поморие с цел привличане на повече туристи.

  2. Може и така да е… Но се чудя как на никого не му е направило впечатление омесването на деца и вино.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s