ABSOLUT утопия

Божо, вероятно като намигване за нашия разговор за утопията, ми е метнал поискване за размишляване на тема Моят ABSOLUT-ен свят. Виждам, че това е игра, водеща началото си от кампания на водка ABSOLUT. Разбира се, най-естественото нещо за една водка е да катализира и провокира въобразяването на абсолютни светове. А както знаем, алкохолът и около него се създават истории, които никога не се знае дали са истински или не и които сами могат да доведат до съществуването им наистина. Нещо като разказа на Борхес „Тлон, Укбар, Орбис Тертиус,“ в който се разказва за някаква измислена страна, фалшиво описана в Енциклопедия Британика като истинска, като авторитетът на енциклопедията довежда до действителното й съществуване.

Във всеки случай, тази игра и написаното от всички участници по темата предлага чудесен готов материал за мен за анализ на различнитe идеи за утопия. Ако имах повече време щях да издиря и събера всичко написано и хубавичко да си го анализирам. 3а съжаление нямам. Но сама да допринеса с такава…

Във всеки случаи, ако става дума за моята лична фантазия за утопия, вече съм писала за това. Писала съм и за класиката в жанра, утопиите от идеята за Райската градина до Станислав Лем и Слънчевия град на Незнайко. Така че може да се каже, че вече съм се разписала блогосферно в утопичния жанр. Какво още мога да добавя?

Можем да говорим за абсолютния свят в разни значения. Например абсолютнo щастливия свят в този живот. Такъв отговор би бил прекалено лесен и скучен – ако човек можеше, естествено, че всеки би поискал светът да бъде щастлив, да няма страдание или несправедливост. Децата да не умират, хората да не гладуват, да няма войни и така нататък. Все пак и такъв отговор би бил интересен, защото макар и всеки да иска справедливост и щастие за света, приоритетите на всеки са различни. Един ще настоява всички престъпници да отиват направо в затвора, друг ще отмени възможността за извършване на престъпления, а трети ще иска потенциалните престъпници дори да не могат да си го помислят. Нерадостна антиутопична перспектива, ако ме питате мен и хич не прилича на земен живот. И папа Бенедикт смята, че всъщност дори самите хора не искат такъв съвършен живот на абсолютно земно щастие.

Или пък, ако не искаш да фантазираш, а да се запретнеш за работа, може да си нахвърлиш начини какви практически стъпки да се предприемат, за да стане светът по-добър. Точно на връщане в самолета четох едно изследване по какъв начин може да се инвестират 10 милиарда долара, така че да имат най-голямо въздействие за промяна на света към добро. Най-ефективно похарчените пари са за предотвратяване на разпространените тропически и други прости болести – малария например – при което с малко средства може да постигне много, включително избягване на бъдещи социални катаклизми. Светът ще стане по-стабилен, защото няма да се прахосват инвестициите, вложени в отглеждането и израстването на хора, които да умират в млада и зряла възраст. Освен това доказано е, че най-ефективно влияние за развитието на една страна има образованието на момичетата. Всеки, който има един милиард и иска да преобърне развитието на една размирна страна, може да ги вложи в училища за момичета, а после в образованието като цяло и да жъне плодове. Това е утопия за искрени политици и НПО. Наред със здравеопазване и комуникации, така че хората да създават връзки помежду си, което да помага за всичко останало.

Друг начин да си въобразиш абсолютното е да го поставиш на лична основа. Тоест, как би направил ти самият живота абсолютен (което е всъщност Божовият вариант), без да разчиташ на сътрудничеството на другите.

А най-приятните размишления са безгрижните от рода: Какво би станало, ако…? :

  • Какво би станало, ако седмицата нямаше седем дни, както сме прекопирали от шумерите? Ако хората имаха развито чуство за обоняние като кучетата? Или чувство, че са наблюдавани?
  • Ако Америка бе открита не от европейците, а от китайците? Ако те се бяха впуснали да прилагат откритията си за големи обществени проекти, както са правили европейците?
  • Ако не сме се родили в този момент и място? C друга комбинация от гени? Ако онзи инцидент в детството имаше различен изход? Ако онази грешка можеше да се поправи?
  • Ако Рейгън не беше спечелил президентските избори? Aко битката при Маратон бе спечелена от Персия?

Ако от това не звучи убедително, че вече съм писала толкова много за абсолютния свят, ето, специално за играта преведох един разказ, който винаги ме е вълнувал: „Човекът, който не искаше да оздравее“ от Дино Будзати (моят любим вариант на Кафка). Дали наистина ни трябва абсолютната действителност и какво означава тя?

Освен заради темата за абсолютния свят, този превод бе провокиран от Жилов и дискусията за метафоричното тълкуване на Библията. Бих искала той да пише за абсолютния свят, ако иска, разбира се – заинтересува ме, защото каза, че би познал една хуманна философия, когато я види. Как си представя абсолютния свят в нейна светлина?

Освен това ме интригува Denia със смелостта си да тръгне и пусне котва на едно уж произволно избрано място (Чехия) – сигурно не съм споменавала, но един клон на фамилията ми е забоден в Прага. И понеже говорим за Кафка, питам се как си представя абсолютния свят тя.

И последно, Хипар, който като хипи и разбирач на природата предполагам, че има интересно виждане за абсолютния свят. Той сега е в друго измерение, но като се върне, надявам се да пише за него.

3 коментара

Filed under идеология, интелектуалстване, история, култура, религия, социално, Uncategorized

3 responses to “ABSOLUT утопия

  1. Pingback: Човекът, който искаше да оздравее « Размисли

  2. Утопията ти за искрени политици е наистина красива, обаче си остава утопия😉 . То и искрените политици у нас са утопия, а говоря за у нас, щото други не познавам.
    Може ли да публикуваш и другите неща за по 10 млрд долара?

  3. Все ми се струва, че другаде – особено там, където имат повече власт – политиците са по-искрени. Поне имам усещането (не говорим за доказателството, защото такива може да имам, но други може да не ми повярват), че политиците наистина са взели всеобщото благо присърце. Е, може да не е точно всеобщото, а дават приоритет на благото на хората от своя щат, после от своята страна, дадени групи, на които симпатизират или които смятат, че имат приоритет и така нататък.

    Ето останалото от доклада вкратце, освен образованието и здравеопазването:

    Най-модните или най-ефектните пера за харчене не са непременно най-ефективните.

    1. Борбата за промяната на климата няма да донесе голяма полза, но инвестирането в развитието на чиста енергия ще бъде много по-ефективно.

    2. Заплахата от тероризъм подкопава икономиката на света и политическата стабилност, но предотвратяването на големи терористични актове е скъпо и невъзможно. Всъщност загубата на чивешки живот при такива актове не е голяма, но е впечатлителна и като такава влияе на решенията, изграждащи тъканта на икономиката. По-ефективно е да се вложат пари в изграждане на международни мрежи на сътрудничество, които да отрязват пътищата на екстремистите до финансиране. Заедно с това ще се намали и международната престъпност, която се храни от международните престъпни структури (трафик на оръжие, хора и дрога, например).

    3. Изхранването на света – и предотвратяване на гладни бунтове, както и политическа нестабилност заради тях.

    Скучно и прекалено просто изглежда… Но за милосърдието ще пиша някой друг път🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s