Опитомяване на мястото

Преди време си мислех за пътешествия… Е, а сега тръгвам на пътешествие. Достъпът ми до интернет, блогове и чисти чаршафи в следващите няколко седмици ще бъде несигурен, за сметка на достъпа до интересни хора и изненадващи места. Не знам колко често ще имам възможност да пиша тук.

Ще бъда и в България. Винаги посрещам пътуването до България с тръпка, но и опасения. Страхувам се какво ще заваря, от очакваните ме разочарования, от забравените изненади и просто от промените, които настъпват винаги на едно място и които забелязваш след известно отсъствие. Хубави или лоши, те са просто знак, че нещо познато се отмества малко по-назад в миналото. Понеже не си участвал в него, когато са ставали тези промени, мястото не е вече твое, те ти го завземат.

По този повод се сещам, че Никола беше писал с изненада от хубави промени по софийските улици. Хубаво е човек да забелязва хубавите неща, били те и водата в езерото, две деца на майка и три спиращи коли. Но не живея там. Затова разбирам, когато един невроромантик каза нервно: „Вие ще се усмихвате и ще забелязвате хубавите неща, както подобава на едни културни туристи, пък ние живеещите Тук ще понесем болката от изграждането на декорът за Вас.“

Мда, това ми напомня синдрома на необяснимата еротика на туризма. Туристът по правило трябва да е съблазнен и очарован. И е. Искам България да е хубава и удобна за живеене, и да бъде позната като такава. В същото време гледам скептично на претенциите за познавачество на една страна на база външната облицовка. Общо взето, като американските туристи в Мексико, които купуват пакет за някой курорт, извън който рядко си подават носа, евентуално посещават някое еротично пазарче за сувенири и виждат и правят същото, което биха правили и във Флорида. Такива курорти са генетично американски, със същите ресторанти и менюта, с унифицирани туристически услуги, само че с някоя и друга мексиканска образна бутафория – някое и друго сомбреро по стените. Когато някой се върне от такъв курорт и започне да хвали колко е хубаво в Мексико, аз го провокирам безмилостно, макар че разбира се не искам да очерням Мексико като страна, а обратното, тя ми харесва.

Не искам да се превръщам в такъв прелъстен турист. Той, макар че попада на удобния стереотип за едно място и после разпространява точно него, всъщност разпространява съкратената версия за мястото. Това е неизбежно и практично, и невярно, и неуважително. И ние не искаме извън България да бъдем приети просто като момък с потури и мома закичена с трендафил, но този образ сме избрали да ни представя, а пък той после е свободен да бъде тълкуван посвоему от чужденците. Когато виждам група туристи да минава по стандартната обиколка на Царевец слушайки вяло екскурзовода, да си купува везани покривки хвърляйки поглед на клошаря наблизо си мисля, че дори да си изградят позитивна представа за България, тя ще бъде в най-добрия случай стереотипно романтична и в най-лошия – ограничаващо невярна. Не е уважение да ограничиш представите си за България до едното мускалче, без да осъзнаваш, че ще е хигиенизирано непълна.

Има туристи, които пък разпространяват негативните черти на посетените места с цел да подчертаят приключението. Те също не ме радват – защото използват страната в екзотизирания й (и също неверен) образ, към който те се навеждат снизходително. Или пък най-често срещания вид, тези, които са негативни, защото са тръгнали да пътешестват очаквайки да са си като у дома и да намерят там същите дребни удобства, хора и пространство като в познатото му ежедневие. Които не биха искали да направят усилието да открият непознатото, да се изненадват от него или пък да го приемат според собственото му определение.

Понеже никога не съм сигурна какво може да ме очаква в България, винаги се страхувам да не ме сполетят и двете гледни точки, но понеже все пак е моя страна, не искам да съм турист. Всъщност, да бъдеш на практика турист в България не се определя само по факта дали живееш в нея по принцип. Туристи могат да бъдат и българите от Северозападна България например, които отиват на море или разглеждат Рилския манастир. Обратното, не е изключено един чужденец с нетрениран поглед да забелязва някои неща и да я познава по-добре от местните жители, ако посвети внимание и сърце на това. Така че надявам се да имам възможност да продължа да я изучавам и опознавам 🙂

10 коментара

Filed under Uncategorized

10 responses to “Опитомяване на мястото

  1. Пожелавам ти да си прекараш много хубаво, интересно, вълнуващо и пр. :)) И да останеш приятно изненадана от България! 😉

  2. Приятни вълнения и разнообразен ландшафт!

  3. Вълнуващо пътешествие!

    Ще ми липсват постовете ти, но пък колко много впечатления и емозии ще имаш за нови публикации 🙂

    Аз така и не написах за Родопите, но сигурно вече имаш нещо като план къде ще обикаляш в БГ. Една идея- Странджа- с.Бръшлян е архитектурен резерват, а в Бродилово на 27.07(св.Пантелеймон) има събор, в това село живеят четирима от нестинарите (според проучването ми кога мога да гледам нестинарски танци), обаче незнам дали танцуват на събора. Малко Търново също изглежда интересно място, и е близо до морето 🙂 Всичко това не съм го посещавала, но ми е план за лятото и ако ти е интересно може да се възползваш от него.
    А най-хубаво е да обикаляш без предварителни планове, да се оставиш нещата да ти се случват 🙂

  4. astilar

    С нетърпение очаквам да разкажеш за впечатленията от България. Един различен поглед винаги е интересен и полезен!

  5. xunap

    Аз и в Бръшлян бях, а в Малко Търново съм седял поне седмица. Бръшлян можеш и да го подминеш, не е кой знае какво. Малко Търново повече ми хареса. Има хубави музеи, а може и да се разходиш до една близка тракийска гробница. Иначе си е митничарско-полицейско градче…
    Относно нестинарите. И аз съм скачал по въглени, нали навсякъде съм се завирал. Има си цака и не ти трябва кой знае какво за да станеш нестинар. За мен тези нестинарски танци са си туристическа атракция, подобно на търчането пред биковете в Памплона.
    В края на краищата всичко опира до характер. Аз лично обичам да се завирам из пущинака и да намирам реликви от миналото (изоставени сгради, къщи, мини, градини и т.н.) затова подобни атракции не ме привличат. Приключението ме влече, затова най-много си падам по пътуване на стоп или пеша и да спя където заваря, на палатка в най-добрия случай.
    Ако си такъв тип пътешественик, то мога да те насоча в определени райони на България.
    Айде засега.
    Христо

  6. А правило ли ви е впечатление как в България всички непрекъснато питаме „чужденците“ дали им харесва, как им се струва и какво мислят за мястото и хората? Интересно ми стана, че тук в Швеция вече пет месеца никой местен не ме е попитал дали ми харесва. Питали са ме в Норвегия чат-пат, в Турция често, на други места не се сещам. Там където сте били вие, питат ли така трескаво като нас?

  7. Val

    Наслука, Размисли!
    Нищо не стана по въпроса от и-мейла ти… Засега и аз съм го отложила, макар искрено да ми се искаше да си бъдем полезни…
    Ще чакаме впечатленията ти от ‘туризма’, който сизамислила! 😉
    @ Христо:
    сподели за тези места тук или в блог, ако имаш, става ли?
    @ Светлата: този мой коментар е продължение на разговора ни в поста „Няма значение, че си прав“ и от коментарите ти при мен – 🙂 ей-на – започвам да се актвизирам. Скоро ще из-по-на-коментирам и твоите постове! 😉 Благодаря, че ме подкрепяш във всичко!

  8. @Val,
    значи тези неща са навсякъде около теб. Можеш да се качиш на влака към Земен например и да походиш по дефилето на Струма на Коневска планина. Или Искърското дефиле. Намери изоставени села, познават се по това, че нямат пощенски код и отиди към тях.
    Обещавам, че ще споделя, но засега нямам фотоапарат, а като си взема ще стане съвсем интересно.
    Айде живи-здрави!

  9. Благодаря за пожеланията, които едва сега прочитам 🙂

    Христо, да знаеш колко ме е яд, че не видях твоя коментар по-рано. Аз носех със себе си стария ми Pentax, който имах намерение да продавам в България, понеже се сдобих с нов. Накрая бях готова просто да го оставя на някой мераклия, но не намерих такъв. При следващото ми пътуване ще го донеса пак, ако не си си намерил дотогава.

    Наистина всичко се случи без много предварителни планове. За съжаление, на 27 юли не бях в България, иначе щях да се ядосвам за пропуснатия събор. Ще пиша отделен пост утре за впечатленията ми, които са безброй. Между другото, за село Бръшлян пише и в туристическия справочник за България, който изнамерих.

    Христо и Ани, ако имате други препоръки, пишете… аз ще ги архивирам и запазя за следващата година, като ще се опитам да планирам по-добре този път.

    Asti, да 🙂 Въобще целият този блог го пиша за впечатления, видени с поглед отвън.

  10. Е, вече си имам малък дигитален фотоапарат втора ръка, подарък от приятел. Но оценявам желаниетоти да ми подаръш такъв! Очаквайте скоро разкази и снимки за непознати места, където съм ходил. А препоръки не мога много да се сетя в момента, но ще ми изкочат. Всяко нещо с времето си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s