Вкусотии

Василена е намигнала към моята диета-удоволствие от живота и ме е предизвикала за любими рецепти. Трудно ми е да избера, не само защото са толкова много, но и защото всяко ястие не е само себе си, а човекът, от когото си го научил, моментът, в който си го ял, и какво си преживял по това време.

Kолкото по-любопитни към света и откриватели са хората, толкова по-склонни са да опитват и правят свои дадени ястия, като с тях приемат и философията им. Виждала съм хора, които са твърде консервативни и готвят едно и също. Те обикновено смятат, че светът си светува по същия начин от веки веков. Други пък са готови да опитват всякакви ресторанти, но не и да участват в творението със собствено готвене. А готвенето е приятно усещане, че някой е готов да приеме твоята представа за щастие и ти си готов да му го дадеш, така че не е хубаво да се лишаваме от това.

И така, тук ще пиша рецепти, които не само обожавам, но и заради уважението към хората, които са ме научили на тях. Tова са радостите на „бедната кухня“ или минимализма, с уж невзрачни съставки, на които обаче поради простотата на ястието им е отделено нужното внимание. Човек усеща нежната жилавост на спанака, собственото мнение на нара и разликата между един или друг вид босилек. Освен това бедняшката кухня е креативна, защото не е капризна по отношение на точните съставки, според сезона.

Саламура

Това е супа, с много специфичен вкус на зеленчуци на скара и чесън (по желание), а не течност за консервиране. Тази рецепта я знам от баба ми, харесвам я и защото обичам да си спомням колко нетърпелива бях да стане готово. Спомням си и очакването дядо да се прибере, за да обядваме.

Използват се крилцата и другите малки части от едно пиле, които се запичат на скара или се запържват леко. На скара се запичат няколко чушки и домати, обелват се и се нарязват на парченца. Тенджерата се пълни с вода, а като заври, първо в нея се пуска накълцан лук, след малко парчетата пиле, а като са почти сварени, и зеленчуците. Сол на вкус. След още десетина минути е готова, но преди да се сервира в супата се добавя шепа накълцан магданоз, пипер и поне три скилидки счукан чесън (който не трябва да ври). Изглежда много хубаво в трикольор с бял чесън, червени чушки и зелен магданоз.

Паста със зелени треви

А тази паста е откровение, защото освен че я научих от един човек, който знае, че животът е хубав в простите неща, също има вкус много различен от други ястия. В базисната си рецепта това е паста, която е за „завръщане у дома“ след отсъствие или пътуване. Прави се с чесън и аншуа – най-некапризните съставки, защото траят дълго, но и имат собствен характер и винаги се намират в шкафа, дори и когато току-що си се завърнал вкъщи от път.

Използва се паста тип „ушенца“, защото образуват мидички, в които се задържа най-добре вкусът. Счукан чесън, който се загрява леко в зехтин за половин минута, после се добавят една-две раздробени подсолени рибки, още минутка на огъня и се отделя настрана. Пастата се пуска във вряща подсолена вода и се вари една минута по-малко от посоченото на кутията. Отцежда се, а към нея се добавя отделения чесън с аншуата, като се добавя и още мъничко суров зехтин. Сервира се с пармезан или пекорино на прах (но настърган собственоръчно, не готов… защото иначе има излишни консерванти). И с червено вино.

Но това горното е основната рецепта, която има популярно разширение като паста от зелени треви. Това може да бъде лапад (зелената част на ряпа от големия вид, диви броколи, спанак и други зелени треволяци според вкуса, а дори и карфиол). При тази вариация зеленината се вари според жилавостта (е, спанакът не се), а водата после се използва за пастата. След като се сготви чесънът с аншуата тиганът не се отмества, а към него се добавя зеленината за 5-10 минути (в зависимост от жилавостта, спанакът се готви минимално). Всичко останало е същото.
Чебуджен
Това е популярно ястие от Сенегал, което има предимството да се прави с една тенджера – лесно, но в същото време е разнообразно, вкусно и си има всичко: риба, ориз, зеленчуци. А аз го научих от една приятелка, която е американка. Това има значение в смисъл, че тя е адаптирала рецептата според леснонамираемостта на подправките и „очакванията на небцето“. Всъщност този чебуджен е вариация на познатата тема „морски дарове, ориз и зеленчуци“, каквито са испанската паейя и ризотото. Днес паейята е едно от скъпите блюда в един испански ресторант, но исторически принципът им е: към ориза се прибавя каквото е останало от трапезата на господарите или от вчера.

Използва се риба red snapper по предпочитание, но може и друга. Цяла и почистена, нарязва се на части напречно, които ще са порциите. Счуква се магданоз, чесън с малко лимон и с това се маринова рибата от вътрешната страна за около час до един ден. След това се запържва в олио за минута, а после към нея се прибавя доматено пюре (или счукани обелени домати със сока) в което има и накълцан лук и чесън, до покриване. Сол на вкус. След като рибата е готова, изважда се и се отделя настрана.

В останалия в тенджерата доматен сос се добавя още сос и се слагат зеленчуци, предварително обелени и нарязани на едри парчета: моркови, сладки картофи, патладжан, окра, тамаринд и по едно люто чушле на човек (което, ако не искате да подлюти ястието, просто пускате цяло) от типа серано или абанеро, но предполагам всяко става, както и парченца сушена риба от друг вид, само за да придаде необходимото умами (нещо от рода на аншуа например). След като са задушени по този начин, зеленчуците се изваждат и отделят. Сосът се прецежда и в тенджерата остава течната част, с която ще се прави оризът, а твърдата част от соса се прибавя към зеленчуците.

За ориза се използва течност в съотношение 1:2. Харесва ми този метод за приготвяне на ориз, защото не се използва фурна. Не се използва и лъжица. Течността завира и в нея се пуска ориза без да се разбърква (но ако има нужда, може да се разклаща тенджерата). Оризът ври на силна температура, докато не се открият първите зрънца на повърхността. Тогава се захлупва, а температурата се намалява почти докрай, докато водата се изпари. Ако е направен добре, оризът трябва да не е разварен, а с разделени зрънца, отвън като гумен, но отвътре добре сварен.

Накрая във всяка чиния се сервира ориз, а върху него зеленчуци със сос и парче риба. Яде се колективно от обща синия.

Нар със сладко бяло вино

Нарът е една от съвършените храни, пълен със символични значения (например за изобилие) и почитан от трите най-конкуриращи се религии. А когато става дума за десерт, тоест нещо, което ядеш заради сладостта, а не за да преживееш, и то е символично.

Наронва се нар и се слага в една хубава широка чаша вин санто. Престоява час. Яде се с лъжичка, а накрая виното може да се изпие, макар че пуристите не го правят.

Освен горният десерт, добавям нарови зърна в ориза, след като е сервиран – комбинацията е предизвикателна, защото нарът не е наистина сладък.

И накрая, любимата ми торта Tres leches („три млека“), невероятна заради лекотата си. Когато бях в Латинска Америка я похапвах често за обяд и често прекалявах и страдах… Тук също се намира сравнително лесно, така че не я готвя. Купувам я от едно малко сбутано мексиканско ресторантче, към което има сладкарска работилница, а повечето посетители не говорят английски. Така че ще наруша изискванията и за по-лесно вместо да пиша моята рецепта, препоръчвам тази. Накратко, принципът е, че тортата се „сиропира“ с три вида мляко (кондензирано, нормално и „изпарено“ или сметана) и ром, заради което e така вкусна и лека.

Бих искала да знам какво готвят, ако имат време, мислидуми, Вал и Светла. Мисли, защото ми хареса идеята на стихотворението за огризката. Така че не е необходимо да са рецепти, може да са връзки към стихотворения. Вал, защото от поста за добрия вкус ме заинтригува какво харесва. Светла, защото писа на същата тема за ресторанти и бързата храна 🙂

16 коментара

Filed under свят, традиция

16 responses to “Вкусотии

  1. mislidumi

    Благодаря за предизвикателството, ще се включа в най-скоро време. Пък да видим какво ще излезе.

    Много интересни рецепти, стана ми вкусно 🙂

  2. Изглежда вкусно, а тортата със сигурност ще я пробвам (някой ден). Бабата на един приятел правеше сладкиш с извара и плодове, който сред приятелите му в Студентски град беше известен като „Сладко вълшебство“.
    А нарът как така го добавяш към ориз. Не е ли много трудно да се яде с тези…семки?

  3. Оризът няма проблем със наровите семки 🙂 Не се усещат, но придават някакъв много свеж вкус на ориза…
    Мисли, ама и стихотворения, нали? 🙂

  4. Размисли, Размисли,
    къде ме хвърляш!
    Благодаря за намигването!
    Аз съм по подправките,
    с тях компенсирам неочаквания вкус,
    който предлагат манджите ми,
    защото винаги експериментирам и никога не помня как съм готвила:)))
    Ти ми напомни за една любима книга „Като гореща вода за шоколад“.
    Ако не сте я чели, нама да съжалявате, че ви я препръчвам.
    Иначе ето какъв коктейл от подправки предложих на една моя приятелка наскоро :
    Сложи малко безсрамна хубост, сътворена в безсъние от мокри нощи.
    Дрезгав глас, за да разсейва маранята от звезден прах, който пречи да си сигурен, че не си в рая.
    И разбира се пясък, за да ти скърца в обувките, и да те принуждава да литваш по често,
    за да не си влачиш краката.
    Всичко това старателно се концентрира в гъделичкащо припалване малко под слънчевия сплит .
    Аз го консумирам в комбинация с Лопстер на скара с малко чесън и чаша Сангрия, отразяваща се в океан, приютяващ ален залез.
    Но върви и с по-прости и достъпни продукти, като препечена филийка, рохко яйце и две влюбени очи , впити жадно ,в утринната ми усмивка.:)))
    Менюто, което ти ми предлагаш е не по-малко вълнуващо.
    Ще опитам и ако ми хрумне да прибавя някоя от моите подправки ще споделя:))))))

  5. Мммм, на мен пък ми се одяде от тая непозната супа. Вярно, че не ям крилца, ама я някой да познае какво ще наготвя на баща ми другия месец като се прибера 😉
    В замяна ще го изнудя да им направи раци, ама подправките са му тайна и не иска да ми ги каже:(

  6. Моля, когато несръчните пишат „одяде“, да се чете „дояде“ 😳
    Направо се чудя как винаги намирам най-неподходящото място за грешки 😦

  7. много ми хареса тази серийка с рецепти, спомени и философско намигване към значението на храната (храненето).. записвам си всичко и приближавам плахо към печката да видим какво ще измайсторя :))

  8. Ami da, twoeto gotwene izglejda dosta po-profesionalno ot moeto. Pozdrawi!

    Feodor

  9. xunap

    Охооо, адски обичам да пробвам нови рецепти! Понякога дори се вманиачавам. Скоро се научих да готвя кхоя бърфи и два пъти го правих. А преди това – как се готви ориз, то всички ще се смеят, но много малко хора знаят как да направят ориз, дето не е преварен, не е суров, но не е и залепнал. После скочих на спагети. И се обиждам, когато някой ми задава въпроса за това дали слагам кетчуп на спагетите.
    По едно време се научих да правя пица. Ама сам меся тесто, втасва там, разточвам, гарнирам и пека. Странното е, че първата пица от поредицата пици за вечерта ми изглежда най-вкусна. Ама преди това доста се измъчих, докато се науча да правя тестото. Покрай него и мекици взех да правя, да пека хлебчета, поръсени с кашкавал и прочие импровизации.
    По едно време се научих да правя мусака, но тъй като съм вегетарианец, й слагам соева кайма наместо животинска. Баща ми така и не разбра, че съм му слагал соя наместо кайма.
    Тъй, значи, сега ме провокира да почна пак с експериментите. Чувал съм, че добрият готвач готви за признание, а не заради себе си. Лично аз много обичам да готвя за другите и да ги изненадвам с непознати рецепти. Или с неща, които смятат, че не могат ей-така да се направят. Като начало ще пробвам от зелената паста.
    Айде засега, и благодаря за рецептите!
    Христо

  10. Светлина, направи ли супата? Хареса ли ти?
    Ако някой е сготвил нещо от така описаното, да си каже, чу ли, Хипар 🙂

    Светла, Като вода за шоколада е наистина една от най-хитрите идеи за книга.

  11. Охооооооо, правих, ядох и пак ми се яде 🙂
    Страшна е тая супа.
    Размисли, добре дошла в нета, от днес се завръщам и аз и въобще не знам откъде да почвам с наваксването, още повече че разни гладни мисли ме гонят…

  12. Комплект като на снимката беше последният подарък, който донесох на майка си. Тя много ги хареса!

  13. Наистина ли?

    Тези лъжици и вилици ги купих специално защото ми харесаха за снимка. Не съм ги използвала, защото ми се сториха толкова хубави. Хареса ми, че са толкова излъскани в единия край, а необработени в другия. Като двете страни на един човек.

  14. Pingback: Поетични храни с философски декорации - отговор на Размисли за онази игра « ю

  15. Евгения

    Привет сладкодумници и сладокусници!
    С кеф чета всичко тук. Да ви кажа за саламурата. Тази супа е северняшка – в белослатинското село Галиче съм я яла в 2 варианта: с пилешко месо и с речни раци. Главен принцип-месцето се пеква на печката/баба нали не я пазеше , както ние днес го правим, а може и направо на въглени да се препърли. После се сварява във водица и накрая се добавят без да де варят магданоз и накъсани печени-белени чушки. Овкусява се с чесън+оцет. Да ви е сладко!

  16. Pingback: мд 02 » Blog Archive » Поетични храни с философски декорации – отговор на Размисли за онази игра

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s