Няма значение, че си прав

Наскоро се отбих в една железария. Тук те са огромни бетонни „кутии“, в които са подредени милион вида стоки в правилни редове. Огромен изход с наниз от каси и отворен вход. На входа стоеше доста възрастна служителка и следеше някой да не го използва за изход, за себе си и за някоя нетаксувана стока. След като се убедих за пореден път защо железариите са също толкова интересни като магазините за ръкоделие или тези за играчки за децата, си платих и тръгнах да излизам. Но излизайки с крайчеца на окото засякох точно досами входа един вид играчки, лампи за растения, които не бях огледала достатъчно. Влязох отново да им хвърля едно око и на тях. И тръгнах да излизам, този път окончателно.

Обаче жената ме спря. Не може да се излиза през входа. Трябвало да мина през някоя от касите. Понечих да протестирам. Нали ме видя, че преди секунда влязох и само за част от секундата хвърлих поглед на лампите и веднага излязох. Даже не съм докосвала нищо и мога да покажа съдържанието на торбичката и касовата бележка. Какъв смисъл има да се държи на някакво правило, като й бях пред очите през цялото време. И нямаше други хора.

Обаче женицата тихо и с оправдание в погледа настоя, че трябва да мина през касата, такива били правилата.

Изведнъж ми просветна колко безсмислено е рационалното аргументиране. Какво значение има, наистина. На тази старица й се налага да работи, когато би трябвало да се е пенсионирала отдавна. Дали са й работа, в която тя не вярва, която може би не й харесва и чието достойнство никой не признава. И която отгоре на това често няма рационален смисъл. Ако настоявах да я убеждавам колко не е права то беше все едно да й обяснявам колко безсмислено е това, което върши. Тя го разбираше, но с последни усилия на самооценката си се надяваше другите да не го забелязват. Надяваше се пряко сили работата й да има смисъл.

Други случаи, когато няма значение, че си прав, но по различни причини.

Да уточняваш на студент колко не е подготвен. Той вече си го знае, а и натякването няма никаква полза.

Да убеждаваш дете, че няма да стане от него актриса. Може пък да стане. Или по-добре само да се убеди, че това не е за него.

Да убеждаваш тийнейджър, че нещата не са черни или бели. На тази възраст те просто страдат от цветна слепота. И макар че наистина нещата не са черно-бели и това е съществено да се знае, убеждаването от някой възрастен рядко има директен ефект.

Да дискутираш с човек, който дискутира само за да убеди себе си колко е прав.

Да се опитваш да убеждаваш някого, върху когото тегне цялата тъга на света, че животът е хубав. Да, хубав е, но първо трябва време мъглата да се разсее и хубостта ще стане очевидна. Това не означава обаче, че той няма нужда от ръка, която да го води в мъглата.

Когато някой е толкова вграден в дадена теория, че е невъзможно да се вдигне на пръсти и да види какво има отвъд дувара.

Да обясняваш на някого, че няма и не може да има бяла лястовица.

Advertisements

18 Коментари

Filed under хора

18 responses to “Няма значение, че си прав

  1. Val

    🙂 жената е постъпила правилно – представи си, че ти просто не си забелязала, че шефът й я наблюдава от някъде, или че има камера, която следи… Не е длъжна да те ‘обискира’ – не й е професия, просто е длъжна да следи за това да не излизаш през входа 😉 .

    Постъпила е правилно според самата себе си – това, че за теб е било неправилно и ти считаш себе си за права, е друг въпрос и друга гледна точка, но не парви постъпката на жената грозна или глупава – тя е била учтива и в ПРАВОТО СИ! 😀

  2. lyd

    Ееее, откъде знаеш за лястовицата?!?

  3. Наполеон Хил смята, че „обясненията нищо не обясняват“.

  4. Усмихнах се на случайния синхрон.
    Без да знаете вие давате прекрасен пример/примери/ за парадоксална комуникация.
    Искам да направя коректно разяснение на твърдението си, но то не е нито кратко, нито просто,
    за това ще се подготвя подобаващо, а и като натрупам материал в Щипка Парадокси, лесно ще се аргументирам с обяснителни препратки.
    Сега е достатъчно да спомена това, което написах като заключение към „Парадокса на Нюкомб“/който няма пряко съдържателно отношение към тук излагания проблем – има различни видове парадоксални комуникации/
    Една обща черта в парадоксалните интеракции е, че те илюстрират две еднакво логични и напълно противоречащи си позиции. Следствието от това противоречие е, че и двете страни, сами по себе си, попаднали в подобна парадоксална комуникация, възприемет едното от тези две решения като „правилно“ и
    „естествено“ и при най-добро желание, не могат да проумеят как е възможно друг даже само за миг да си помисли и сериозно дa възприема другото решение. /тук преувеличвам, за да илюстрирам колко позицията на другия ни се струва чужда и „неправилна“/И както Вал моментално разконсперира:)))),
    въпреки това и за едното и за другото решение съществуват убедителни основания.
    В твоето есе, се илюстрира и един модел на общуване, който се нарича „Илюзии за алтернативи“/ този термин за пръв път е използван от Weakland&Jackson,1958).
    Парадоксалните комуникации, неизменно обвързват всички засегнати. Общото между всички тези модели е, че не може да се генерира промяната ОТВЪТРЕ /както твоя безупречен нюх надушва/ и че всяка промяна може да дойде само от излизането извън модела.
    За да не възникнат прибързани заключения, водещи моментално до недуразумения.
    От порочния крък може да се излезе и някои хора го владеят успешно – т.е не са малко примерите за участници в подобна „порочна“, парадоксална комуникация, които са генерирали промяната и от вътре. Това което е същественото за анлиз, на този успех отвътре, е да разглегдането на промяната в системата, използвайки въпроса „как“, а не въпроса „защо“.
    Това е една обширна тема, която при наличие на интерес от вас постепенно ще изложа.
    Поздрави!

  5. Моля да бъда извинена ако обясненията ми изглеждат нахвърлени и пощипнати оттук – оттам.
    Понякога нещата ни изглеждат прости, защото ежедневно се сблъскваме с тях и сме свикнали с постоянното им присъствие.
    Но започнем ли да мислим за тяхната природа и да пожелаем да ги променяме, картината се замъглява и вече нищо не е толкова просто.
    Чрез проява на гняв или примирение, можем да престъпим крачка, да изтупаме краче и да забравим, за дразнещото препъни камъче.
    Това не прави решаването на проблема нито по-просто нито по-сложно, просто предлага друго решение:
    загърбването на проблема.
    И така може да се живее не по-лошо!
    Обвинявана, на няколко пъти от Вал, за това, че се опитвам да „обрека“ възможността ни да избираме, аз не откликвам с отговор.
    Отговора ще се появи постепенно, чрез излагането на повече информация, за природата на явлението „дилема“, за присъствието на „парадоксът“ в ежедневното ни общуване и вземане на решения.
    За това как може да се влия върху възможността да избираш. Как може да се противостои на това влияние.
    По пътя на предлагане на информацията, на моменти ще изглежда, че не вярвам в свободата да избираш и в неограничените възможности за избор.
    Аз просто не говоря за това.
    Опитвам се да говоря за обратната страна на монетата, а именно кое ограничава и кое предупределя.
    Дали ще се подаваме и доколко на ограничения,
    дали ще се съобразяваме с граници,
    които ограничават, но които очертават и пазят,
    е въпрос на избор, но колкото повече знаем за природата на възможността да избираме, толкова ще сме по-свободни да решаваме и тези решения да бъдат зависими и диктувани от нас самите.
    Пък и смятам, че само тогава можем да иницираме истинска промяна.
    така, че аз не само вярвам, но и разчитам на аргументираната размяна на мнения и позиции.
    И вие ми го давате, за което още веднъж благодаря.

  6. П.С
    ако не ти представлява трудност изтрий първия коментар, преди да довърша детето натисна копчето и:)))))))

  7. Val

    Светле светло! Не те обвинявам в нищо, бе! Просто попитах според теб обречени ли сме в цивилизацията? Така твърдеше един мой познат – Алистър, в периода, в който симпатизираше на теорията на анархо-примитивизма. 🙂 Аз донякъде я подкрепям, но все пак се надявам да не сме обречени…

  8. Откъде знам за лястовицата – не знам, обаче Моканина го питат за нея дали я е виждал, защото се говорило че по онези места са я виждали. Тоест, аргументът почива на емпирично познание и в случая има разрив между последното и моралното отношение 🙂 Демек, бяла лъжа.

    Имах предвид „няма значение да доказваш, че си прав“, а дали наистина си прав, всъщност истината се ражда в спора, а той е отменен…

    Вал пък също е права от гледна точна на законността. Тук е отменена срещата между Правилото и рационалността. Нали Правилото е създадено заради някаква рационалност и съответно рационалността може да го обори, ако се разминават. В случая обаче рационалността е победена от други съображения.

    (Емотикон за пародия 😉 )

    Светла, добре дошла, само да знаеш, че няма нужда от „Вие“… 🙂

    Но не мислиш ли, че аз се отказах да осъществявам промяна отвътре? При все че не приех аргументите на другата страна и въпреки, че я разбрах в различните й аргументи? Аз всъщност избрах да следвам послушно установеното… 🙂

    Да, може да се каже, че човек става мъдър когато не се чувства задължен да доказва избора си. Но младите (и може би немъдрите) са тези, които правят революциите и въвеждат промените, които като че ли упражняват собствен избор, а мъдрите стоят отстрани и критикуват. Според мен всеки има различни от установеното идеи в едно общество, но те обикновено отпадат и се забравят. Но дори и когато говорим за вкус аз казах, че вкусът, макар и социално предопределен, не е непременно статичен и има агенти, които внасят нещо ново.

  9. Размисли здравей!
    На какво се дължи „сивият“ период, който изпълва „тапета ти“?:)))))
    Вчера забравих да спомена, че именно като си се подчинила на „парадоксалното предписание“ да заобиколиш, си разрушила /променила/ обречеността на комуникацията:)))) в която случайно сте попаднали с другата жена.
    В противен случай, колкото и високо, бавно или гневно да си разменяхте доводите изтъквайки „основателните за вас“ позиции,
    от тази комуникация щеше да се излезе, само ако дойде трето лице, което неминуемо скоро така или иначе е щяло да дофтаса:))))))
    Когато напиша постовете за видовете парадоксална комуникация ще свирана. Ще ги илюстрирам с примери. Може да се възползвам и от дадените от теб.
    Но засега толкова с анализа.

    Жабке,
    не съм се изразила обмислено.
    Много по-правилно и близко до смисъла, който аз влагам е да кажа, че съм се почувствала обвинена,
    което само по себе си изобщо не означава, че си ме обвинявала, съгласна съм отвсякъде:))))))))
    Така казано единствено дава информация за моето отношение към понятието „обречен“. Явно хич не ми харесава да ме свързват с него:)))
    Поздрави Жабке!

  10. Ударете едно рамо на размислите върху „Парадокса на Нюкомб“.
    когато имате време.
    Нуждая се от мнението ви:))))

  11. Pingback: mind in a box « Eдин аматьор пише

  12. чудесни размисли 🙂

  13. Остава въпросът (според твоето виждане): Ако Бог избира да бъде гъвкав и да действа така или иначе по отношение на хората, как избира кое да направи? Защо за някои хора прави чудеса, а за други не – те не го ли заслужават?
    Иска ми се да ти отговора на този твой въпрос така:

    http://ameliaekhart.wordpress.com/2008/06/28/%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/

  14. dil okullari

    do you know any information about this subject in other languages?

  15. работата е там, че след касите има едни уреди като детектори, които засичат, ако носиш някаква стока, която не е минала през проверка на бар-код (т.е. не е платена)

  16. Бисер

    Колко добре би било,
    в Железарията от 1001 Нощ,
    да си купите нови батерии
    за персоналния вибратор
    и напуснете
    от където си му е редът.

  17. Val

    Бисер – колко ли е хубаво наистина?
    Казано от опит ако е:
    ще повярваме на горното написано!
    😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s