Професор Джоунс по следите на изчезналото знание

Този блог не е за филми, но се прави изключение за класика или когато става дума за интересни/любопитни идеи във визуална дрешка. И ето, такива мисли ме сполетяха като видях Индиана Джоунс и царството на кристалния череп. Щях да го пропусна и да изпусна споменатите идеи, но тъй като Господин Х познава Харисън Форд по повод хеликоптерните му интереси, го гледах. Идеята, която ме впечатли е въпросът за (по)знанието и неговата потенциална политическа съблазнителност. Стар въпрос в нова интерпретация.

Не е ли крайно любопитно самото явление Индиана Джоунс. Професор по археология, тоест познавач на изчезнали култури, той свързва знанието за тях и света днес, а това, което те пък знаят влиза в полза на последния. Интересно е, че един професор и неговото знание се оказват толкова скъпоценни за спасението му. Дали това е хубаво или не, не се наемам да съдя, но във всеки случай е многозначително. В същото време обаче този професор-спасител идва и като месия държи ключа към наследството на тази изчезнала култура, до който днешните й преки генетични наследници нямат достъп. Те не я разбират и въобще, ряпа да ядат; не са никакви наследници, ами само невежи западнали отрочета на някогашната велика цивилизация майка. Не разбират и мисията на Професора и го преследват или направо игнорират. А, и оказва се, че самата древна цивилизация всъщност не е добила сама тайните на знанията си, а те са били спуснати отгоре, щедро отронени от извънземните. Бас държа, че някой теоретик в момента пише научна статия за колониалната поза на Индиана Джоунс.

Като оставим настрана произхода на знанието, впечатлително е какво казва филмът за него по принцип. Според него, знанието е потенциален инструмент за власт. Да. Но професорът, номинален разпространител на такова, отказва да се домогва до него. Той търси черепа само защото се опитва да открие загубения си колега, тръгнал по следите му. После търси светилището, защото е принуден от преследвачите си. А накрая, за да се спаси от тях. В ключовия момент, когато само един жест може да му донесе това лелеяно знание, той отстъпва пред властолюбката и й позволява тя да го вземе. Дали печели с това или не? В житейски смисъл печели, защото властолюбката бива физически унищожена от силата му, но е жалко, че професорът си остава един ежедневен, обикновен човечец, за когото трансцеденталното знание не представлява особен интерес. Явно е, че като професор той е пазител на друг вид знание, но все пак за мен това бе разочароващо…

Обаче при все цялата си обсесия с темата на знанието, филмът има няколко фактологически недомислици. Разбирам, че той си е измислена история, която не е длъжна да следва фактологията. Но тези грешки са безсмислени и ненужни за никакъв художествен ефект. Къде е гледал консултантът за следното:

Наска е чакълеста равна пустиня в близост до океана. Но когато Джоунс и компания посещават едноименното градче, хората на пазарчето носят ефектните червени носии, типични за планинските райони. Туристически стереотипи може би.

Перу е земята на инките, но когато лудият професор комуникира с древните, говори (уж) на езика на маите, живели на територията на днешна Гватемала и Мексико. А, и инките нямат ацтекски календар, изтипосан на каменния под в пирамидата; ацтеките са в Мексико. Самата пирамида също е ацтекски стил, а деформирането на черепите не е обичай на никоя култура в Южна Америка. Манджа с грозде казано образно.

Ореляна умира в Амазонка, а Ел Дорадо е на колумбийска територия. Ако тези детайли бяха предаден във филма, той не би загубил от драмата си. Просто можеха да попреместят малко мястото на действието.

Като казах „колониален теоретик“ намирам това по темата, писано от Гари Дофен. Но догодина може да прочетем и статии за филма от постколониалистите в това списание.

Българска класика във френски филм

Некласически Сандокан

Зоро (1975) със сини очи

Необходимата дрога хепиенд

Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

Увод в насилието

The Changeling (Смененото дете) и лудите майки

Advertisements

24 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, кино

24 responses to “Професор Джоунс по следите на изчезналото знание

  1. Откакто в „Гладиаторът“ видях двуколка с газова бутилка, не съм толкова придирчив към „фактическите недомислици“ 😀
    Впрочем, ако си припомним досегашните серии, описаните несъответствия са нещо доста скромно, в сравнение с това да пътуваш с подводница, хванат от външната й страна (в първия филм), да оцелееш след скок от самолет в спасителна лодка (втория филм), или брадясал разкопчан есесовски офицер да се изправи пред Фюрера (третия филм). Всичко това, естествено, не ми пречи да гледам тези филми с удоволствие, винаги когато ги дават, пък нямам някаква спешна работа. И възрастните имат нужда от приказки. Май даже повече от децата.
    Но най-готиното за мен във филмите за Индиана Джоунс е музиката. Аз по начало много обичам филмовата музика а, без съмнение, известната тема от филма е сред шедьоврите в тази област.

  2. Тъкмо вчера гледах филма и се чудех да драсна ли ред-два по повода 🙂
    Първо иде да кажа, че на филм отдавна не се бях кефила по детски. Музика, номера, не прекалено технологични ефекти. Излязох си нахилена и разтоварена.
    Очудвам се, че не си споменала сцената с хладилника, която от всякъде беше нелогична – да те изстреля бомбата в хладилник на няколко километра от центъра на взрива и не стига, че не си станал на пихтия в него, ами и радиацията край гъбата да се изчетка после 😀
    И да си дойдем на темата – ей това от целия филм не разбрах. Защо Индиана не поиска знанието и защо по-дяволите гаднярката се опържи от него. Умря ли тя, непонасяйки на обема или се превърна в нещо друго, а ла Дейвид Боуман в „Една одисея в космоса – 2001“. Ако е второто пак се почесвам в недоумение с какво го е заслужила?

    Иначе за черепите май не си права, защото маите са правели „cranial deformation“ http://en.wikipedia.org/wiki/Trepanation_in_Mesoamerica#Maya_region_and_Yucat.C3.A1n_Peninsula .

  3. И аз не казах нищо за филма като филм. 🙂 Не си гледах часовника 🙂

    Но докато хладилникът и скокът в лодката и останалото допринасят за драматичния ефект, културно-историческите детайли с нищо не биха попречили за драмата, ако бяха предадени правилно.

    Пипи, за трепанацията да (което маите наистина са владели като умение много преди европейците). Моделирането на череп с цел издължаване, чрез пристягане от бебешка възраст, са го правели разни култури, а на американския континент това са били разни общности на територията на Северна Америка.

    PS. поправям се, инките също са го практикували.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Inca_society#Other_practices

    Продължавам за знанието. Ами явно филмът смята, че получаването на знанието не е нещо, което се заслужава (с какво би могло да се заслужи всъщност?), а е като предмет, който се взема. Защо Индиана не си го взе и аз се питам – и си отговарям, че професорската му роля на спасител на цивилизации в този момент си остава дребнобуржоазна, конвенционална фигурка без нищо трансцедентално мъдро). А нейното физическо унищожаване може да се тълкува всякак. Може като човешко същество да не е възможно (и да не трябва) да поеме това прекомерно знание, може знанието да й е дало очакваната власт, изразена с друго измерение, а може пък да е била наказана за домогването си до нещо забранено.

  4. Филмът просто следва формулата на предишните: макгъфинът, около който се върти приключението, остава забравен и неизползван – Кивотът е прибран в склад, свещените камъни са върнати в светилището на селото, Гралът е изгубен. Все пак действието се предполага да се развива в миналото на нашия свят и трябва да има някакво обяснение на това защо не знаем нищо за тези събития. 🙂

    Същото се отнася и за повтарящия се мотив „Алчността погуби злодея“ – нацистите си го отнесоха покрай Кивота и Грала, защо комунистите да правят изключение? 😀

  5. haz

    На мен много ми харесаха точно „намигванията“ към предните серии – дори Кивота се мярна в онзи склад! – и цялостната атмосфера на псевдомистична псевдонаучност:) Прощавам му дори Инди като таен агент на ЦРУ и това, че каза на онзи студент да излезе от библиотеката, а не както в предната серия. Много хубава игра с академизъм/приложност…

    Прав е Дагърстаб за „алчността погуби злодея“ – в нашия случай алчност не за артефакт, а за знание, но пак чрез някакъв shortcut, без стоене в библиотеката и/или стълкновения с невежи наследници на древни култури.

  6. Добре, а как може да се постигне знание тогава според Инди-епистемологията? Ни в библиотеката, ни от извънземните е опция, дори на собствения си син му каза, че няма проблем като не е завършил училището, важното е да прави каквото му харесва… (е, после му се кара, като разбира че му е син, но от някакви родителско-еснафски мотиви – как може детето да не завърши). Не виждам какво друго е можело да направи товарищ Ирина, за да си получи знанието „заслужено“ според него 🙂 Може би има скрита препоръка: човек да се рови (буквално) като археолог и все някак ще го изрови, но той и така не се стреми да го получи, а всичко става някак случайно. Все пак, дори и уж наказана Ирина, не се знае дали пък наистина това е някакъв друг вид знание, който тя все пак получава, а умирането от нейна страна е второстепенна подробност от малко значение. Може да не е наказание, а заслужена постигната цел. Да, наистина, какво лошо е направила Ирина търсейки знание, освен самия факт, че го търси? Защо е наказана?

    Дагър, наистина… макгъфинът си останва неизползван. Обаче си запазва потенциала за следващо намиране от днешен ентусиаст, който да продължи за себе си историята и да я доведе този път до някакъв друг край. Обаче в случая с черепа е различен, защото намирането му поставя необходимия завършек на събирането на 13-те скелета и летящата чиния отлита от Земята…

    Има и други професори-ЦРУ агенти (Едуард Хол ми идва на ум). Ама те са го правели, защото са вярвали в идеята (не ме питай каква… не знам). Това някакси ги оправдава 😉

  7. Val

    Аз заспах на това приключение на Индиана – хич, ама хич не го свързах с предходните, които някак си помня като интересни и вълнуващи… Може би защото за първи път гледам ‘касов’ филм на малък екран!

  8. При цялата ми фенщина към филма (в момента си преигравам една от компютърните игри към него), мога да кажа следното.

    Във филмите от Индиана Джоунс ги има тези поуки:

    – Светът е мистичен, знанието е спуснато от боговете / извънземните, не е по силите на обикновения човек

    – Не пипай нещата, които не разбираш, не кради огъня от боговете, ти си просто човек и трябва да си знаеш мястото.

    А самият Индиана Джоунс има подходи, характерни за разбойник – иманяр, който търси „съкровището“, а не за археолог.

  9. Жилов – да! Не е ли жалко все пак, че професор е този, който го казва?

  10. Да, наистина, какво лошо е направила Ирина търсейки знание, освен самия факт, че го търси? Защо е наказана?

    Ъ-ъ, изби една камара хора? И искаше да използва знанието за постигане на неограничена власт? Същото се отнася и за нацистите в предните филми. И в двата случая именно това, към което отчаяно се стремят става причина за гибелта им, което май се предполага да е някаква форма на ирония.

  11. Дагър, прав си… Comrade Ира не се показва като много положителен герой, след като изпотрепа няколко души. (Май предимно стражите на атомната база, защото другите умрели бяха руснаци, които сами си го натресоха – но пък стражите са войници, а на война войниците са противници 😉 .)

    Обаче, мисля си, това и самата й жажда за власт ли беше причината да бъде унищожена от знанието? Имам предвид, че и Професор Оксли да беше поставил черепа, и него щеше да унищожи. Изглежда някак автоматична реакция. Тоест, може би логиката на филма е не че е наказана от знанието задари домогването си към власт и претрепването на други хора, а жаждата за власт я води до домогване към мистично знание, а точно пък последното се наказва. Дори самият невластолюбив Оксли полудява от досега с черепа.

    Този извод ми се струва валиден и заради факта, че принципно самите руснаци не са обяснени във филма като морално лоши, as opposed на американците, които не са аргументирани като морално добри. Просто са противници и това е. Сещам се как започва филмът. Отборът на Ирина прониква в ядрената база в Невада, която е американска. Демек, създадена на базата на засекретено знание от физиката (за ядрената сила), което е заради домогване до власт над хората. После Индиана случайно попада на опитното градче, където манекените-хора изпитват на практика какво би се случило с реален град при ядрен взрив. Макар и да са манекени, те са си рефлексия на истински хора, които биха били унищожени от американците при прилагане на оръжието.

    Така че домогването до знание с цел власт и претрепването на хора е ОК, стига знанието да не е мистично, а собственоръчно постигнато 🙂

  12. Val

    Eх, Размисли, ще ме накараш отново да гледам филма… Индиана е пич, щото не се изкушава. Aко се изкушаваше, нямаше да е Индиана! 😀

    Dagger е прав – ирония е такава смърт, както е иронично и отношението към два опонента: фашисти и руснаци. Поставени са на един кантар. (Хм, сещам се за друг филм, който ги поставя на един кантар – този на Вайда: Катин)

  13. Е как да не се изкушава 🙂
    Има голяма слабост към жени, заради което често прави (почти) сакатлъци 🙂
    И от жажда към чашата с граала за малко да се пусне в пропастта, въпреки че предупреждаваше преди това другите да не го правят.
    Но от друга страна един неуловим лайтмотив във серията е за заплащането… за мокрите поръчки, които е правил, за това или онова…

    Гледай го и после кажи какво мислиш по въпроса. Според мен филмът никого не мери на кантар. Нито нацистите, нито руснаците дори и с една дума не е (по)казано, че „са лоши, защото…“ Грешката им според филма е само, че се стремят да получат нещо мистично. Всъщност някакъв паралел единствено виждам в последния филм, където и руснаците, и американците се стремят да владеят света, само че американците сами са се сдобили с божествената власт на атома с цел власт, а не я търсят от мистичното. В този смисъл намирам някакво иронизиране и съответното послание в него.

    Хареса ми и вторият филм (Temple of Doom), макар че като филм беше зле. В него единствено Индиана попада на приключението случайно. Освен това в него (сега се сещам) свещеният предмет е бил използван, отмъкнат и после продължава да си изпълнява предназначението в селцето. Така че Индиана върши някакво добро дело за селцето, макар че него не го касае нещастието му. Освобождаването на децата накрая (може би истинското въплъщение на свещената сила на камъка) беше едно реално спасение на света в малкия му размер. Граалът и кивотът се изваждат от употреба и както преди, така и в бъдеще нямат влияние върху света, докато камъкът в селцето (и неговият паралел децата) има.

    Отивам да издиря някоя „научна“ статия с тъкуване макар и за предишни филми на Индиана и ще постна линка тук. Любопитна съм към друго тълкуване.

  14. Val

    Аааа, това с жениет е друго – пак пичовско! 😉 Ако така се мотивира, просто е жаден за друго, не за граала! 🙂

    Ще гледам филма пак – просто заспах…

    Именно – защо не са показани американците като ‘жадни за мистичното като източник на власт’ , а са руснааци или фашисти (в предходни серии)? 😉

    За камъка си права, както и за Граала и Кивота, но нали последните две са твърде ‘изкусителни’ – т.е. по-добре е да се оставят ‘неползвани’, както Жилов казва по-горе – това е посланието.

    Ще гледам пак филам още тази вечер.

  15. Val

    Pipilota mentolka казва нещо вярно – Рускинята, жадна за власт чрез познанието, може и да не умира…. Може просто да се пренася в друго измерение – в пространството между пространствата. Викът може да не е вик на физическа болка, а вик на невъзможност да се осъзнае онова познание, което тя търсеше. 🙂

    Индиана и другите НЕ СЕ ИЗКУШАВАТ – избират земния, обикновения, пълния с въпроси и съмнения свят! 🙂

  16. Ами съгласна съм с Пипи – и аз се опитах да кажа същото, но с други думи 🙂
    Висшето знание, което води я до възкресение, я до възвисение, я до друго измерение 🙂 Трансцедентално, с една дума. А може да се каже, че пък оставането в земния живот е истинското изкушение.

  17. Michael Nowak

    🙂

  18. Val

    Оставането в земния свят е визирано по-скоро като предизвикателство, бих казала аз! 😉

  19. Я да ви питам не толкова експертно:
    Нали в предния епизод Индиана пи от граала, както и баща му?
    Та сега как да тълкуваме факта, че баща му е умрял, а Инди е остарял? Защото нормалната логика изисква и двамата да живеят много години като рицаря пазител. Пък на практика не. Значи ли това, че според Лукас и Спилбърг християнството и граала са фантасмагория или просто е дупка в сценария?

  20. Хм… резонен въпрос.

    Дупка в сценария според мен, бащата впоследствие е умрял за удобство, тъй като преди двадесетина години едва ли са мислели за продължението.

    А може пък ефекта на граала да е валиден само вътре в тайната камера, а вън животът си продължава.

    Ти как мислиш, Пипи? (Всъщност кой е експертът тук – може би само Жилов и Daggerstab, аз не разбирам много от филми.)

  21. Еми и аз мисля, че е някаква страшна дупка, защото иначе… Въпреки че съм атеист, не може предполагаемата сила на Исус и дедо Боже да не се простира планетарно, а само в някаква си пещера, хмхм Или пък трябва да си поркаш от граала всекидневно, което ще да си е нарокомания 😀

  22. @ Pippilota Mentolka …“ ами и радиацията край гъбата да се изчетка после“

    Всъщност точно така се почиства – с много вода. Встествено не радиацията – както знаем, радиация значи излъчване, а радиоактивният прах, който е в изобилие в района на взрива. Така че като изключим ускоренията, които би претърпял хладилникът, тая сцена си беше напълно реалистична 😉

  23. Божо знам, че така се почиства, само че в случая тоя прах и тая доза лъчение бяха в самия център на взрива. т. е. просто смешно – облъчен е до костния мозък на костния си мозък и трябва да вярвам, че е оцелял благодарение на един кирлив изцяло оловен хладилник…и уплътнението на вратата и то е от олово така ли? 🙂

  24. Ее, никъде не бе казано, че градчето-макет е в центъра на взрива. Поне както беше показано, взривът бе в пустинята, наистина близо, но не съвсем. За това и бяха наслагани тези кукли – за да се видят пораженията.

    В епицентъра на взрива даже и Индиана Джонс не би оцелял 😉
    А и оловният хладилник би се стопил.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s