Из мексиканската махала

Всеки уважаващ себе си американски град има мексиканска махала. Ако кривнеш само на крачка встрани от познатите градски маршрути, попадаш в неподозиран паралелен свят със своя логика и атмосфера: твърде различни главна улица, магазини за мода, пазарчета и ресторанти, обитавани от хора, които познаваш от ежедневието си, но извън тяхната истинска среда. Ако наистина искаш да ги разбереш, трябва да опознаеш техния свят.

За съжаление, малко други местни жители, туристи и изобщо интересуващи се от американския начин на живот знаят много-много за тези квартали. И представата за „типичното американско“ не ги включва във формулата. Те се оказват невидимата територия на американското бъдеще. Всъщност такъв феномен „етническо гето“ си е американска традиция, но произходът им идва от Европа и еврейските гета (спомнете си например еврейскатa махала в cредновековeн Tърновград). Едно време е имало Чайнатаун, c китайските мy емигранти, привлечени за строежа на железопътните линии. Днес Чайнатаун-кварталите са превзети от търговските градски центрове и са загубили едновремешните си жители и смисъл. На изчезване са и италианските квартали и тяхната строга йерархична структура и други етнически анклави, където имигрантите са се опитвали да реконструират свoя свят така, както го познават, на новата територия. Но мексиканската махала не е гето: жителите й не са ограничават между невидими стени, а тя е техен базов лагер, откъдето си вземат и превземат обратно Америка на нашите стереотипи.

Една разходка из махалата може да храни въображението цяла година. Денят, когато направих тези снимки, беше облачен, но все пак се надявам разходката да ви даде представа за колоритността. Мястото е главната му улица, представителната извадка. Тя не е просто улица, а е карта на приоритетите в него.

Ако човек се огледа на всички страни на главното кръстовище, ще види кое е това най-важното. На единия ъгъл има магазин за специални празнични случаи, а на витрината – куклите принцеси, централна точка на пищно отбелязвания петнадесети рожден ден за момичетата от добри семейства. За този празник – някой друг път. Той заслужава много повече внимание. Разбира се, модата не се изчерпва само с празника. Ето, тук може да видите какво се носи в ежедневието в мексиканската махала. Аз лично си харесах черната туника с дънките, но тази комбинация е избутана встрани. Най-популярни са късите поли и предизвикателните бюстиета, ярките цветове за ярки присъствия, впечатляващи като костюми за мюзикъл. Защото и животът в квартала е драматичен като мюзикъл, или поне като сапунена опера.
В другата посока – магазин за вездесъщата празнична декорация. А до него – необходимият офис за счетоводни данъчни услуги. Тези двете вървят заедно като като денят и нощта, опиянението и махмурлукът след него. Когато някой има празничен случай, целият квартал трябва да научи за това, дори и непоканените. Наема се зала, озвучителна техника, диджей или музиканти, купуват се малки подаръци за спомен за гостите (които понякога струват колкото подаръците, получени от гостите), а мълвата след това претегля успеха на фиестата според различни фактори: колко е била шумна, колко души са се веселили и колко е струвала.

Ако празникът следва логиката на живота, малко по-встрани може да ce види скромна постройка, в която тази логика се гради. Ботаниката, което не е магазин за биохрани, а нищо по-малко от билкаро-знахарско ателие, в което се извършват главно баятелски услуги с разнообразни религиозни убеждения. Те са онова, което направлява успеха в живота (често за сметка на провала на някой друг, който не е прибегнал до техните услуги). Не случайно на тази улица има няколко. Ето например витрината на Botanica El Padrino (снимана скришом, защото може би информацията е търговска тайна). Рекламират се както статуи на Свети Франциск и Дева Мария, така и черепи, фигурки на бабалу (карибско-вуду направление) и индиански изображения. Така собственикът е застрахован за постигането на целта си отвсякъде – ако едно не подейства, друго може да помогне. El Padrino многозначително значи „кръстникът“, популярен термин в махалата.

Други ботаники действат в комбинация с някакво друго заведение. Например ботаника-бижутерия El Cuarzo съчетава магиите със златните обици-треперушки и пръстените. Чудя се как е решил собственикът да се спре на такъв тандем. Може би защото за много скъпоценни камъни се смята, че имат свръхестествени свойства? А може би защото, след като любовната магия подейства, следва купуване на пръстен, за предпочитане от същия доставчик.

Ето и бижутерията-ресторант на име La Reyna, чиято емблема е русалка (защото се посвещава на морски специалитети). Може човек да се замисли за присъствието на толкова много бижутерии в квартала.

Ако ли пък услугите на ботаника не подействат, когато свръхестественото не разреши въпроса, идва силата на парите. За целта има заведение за лото (където на главно място е образ на Христос – може би за подсилване на късмета).

А за тези, които безуспешно са потърсили ботаниката не за магия, а за болест, алтернативата е аптеката. В Щатите рядко се намират аптеки, които не са част от някоя голяма търговска верига. Но в мексиканската махала аптеката е самостоятелна и се казва Гарван. Вие бихте ли си купили аналгин от аптека с такава фирма?
Разбира се, и гарванът има дълга история, свързана с лечителски и баячески дейности, а и в Европа много други аптеки исторически са носели тази фирма. Това здравераздаващо заведение е просто непризнато продължение на тази традиция, когато аптекарите са били в един синдикат с алхимиците и вещарите.

Не е чудно, че главните точки на квартала са местата, където наистина се решават важни дела. В другите градски центрове доминират банките, големите магазини за всичко, съдилищата, административните сгради. А хората, които нямат никакво влияние над житейските си неволи чрез банки и съд, го правят алтернативно чрез знахарство и лотария. Затова при тях знахаро-лотарийските институции заемат стратегическото място в квартала. Празниците пък са особено важни за скрепяване на съюзничества и приятелства и за укрепване на статуса в общността.

Разбира се, и тук парите имат значение – нали с тях се купуват бижута и билки. И макар че в махалата банки няма, има офиси за осребряване на чекове (за хората без банкови сметки, които може би и работят без документи). А след като чека се осребри, една част от него се изпраща там далеч, при роднините, които имат нужда от помощ. Ето, тези агенции за изпращане на пари процъфтяват в мексиканската махала – дори и дискотеката, в която се продават ботуши и филми, извършва такива услуги.

Разбира се, има и едно любимо място на сбирки и сварки, ресторантът Касита Лупе със странна архитектура в стил Гауди, където едноименната собственичка раздава нареждания на персонала и флиртуващи усмивки и топли кесадили на посетителите, с увереността, че те са й дошли на крака в къщата. Лупе се подвизава с дънки и бяла престилчица с рюшове през кръста, а зад нейното централно място в ресторанта има две огледала – с форма на слънце и луна – които я отразяват и отзад, за да бъде винаги и отвсякъде забелязвана. Който не е в посетителския кръг на Лупе или не може да си позволи цените, обядва понародному в скромната лончерия #1 Кръстникът (да, мексиканската дума loncheria наистина произлиза от английската lunch).


Макар че естествено жителите на квартала не се хранят в ресторанти ежедневно, гастрономът като че ли няма същия визуално-архитектурен престиж, а се намира в покрайнините. Той е всъщност супермаркет, в който могат да се намерят същите продукти, обичайни за всеки един магазин в Мексико Сити: какао на кубчета Abuelita, безалкохолни напитки jarritos, зеленчуци чайоте в мъжки вариант. Има и нехранителни стоки. Оставям на вас да познаете какво се намира в тези цилиндрични приспособления с образа на Дева Мария от Guadalupe.

А накрая на улицата… с финансиране от общината и Латинския център, на стената на супера художник-следовник на мексиканския мурализъм е изобразил стенопис. Свещеник спасява от огъня червенолик селянин? Светец унищожава злото в лицето на дявола? Религията и трудът са еманация на латиноамериканската природа? Не съм в състояние да го разтълкувам. Но сигурно хората, които се връщат вкъщи след дългия ден и вървят по този тротоар всяка вечер си мислят за изобразеното и го разбират по свой начин, a то ги придружава във вечерните им грижи.

11 коментара

Filed under САЩ, култура, социално, традиция

11 responses to “Из мексиканската махала

  1. mislidumi

    Особено съм впечатлена от Ботаниката. Не бях чувала за подобни „заведения“.

    Хубава разходка. Жалко, че си нямаме Мексико зад ъгъла🙂

  2. Но пък вие си имате Португалия😉
    А ще отгатнеш ли какво са цилиндрите с образа на Дева Мария???😉

  3. mislidumi

    Ми…знам ли…
    може би са бурканчета, всяко от което с излята свещ. Познах ли?🙂

  4. Да🙂 това са стандартните свещи за църква – католическата, разбира се.

  5. Въх, ми аз такива дрешки нося. И научих и новата дума – стил Гауди – намерих си и линк – http://mag.ralev.com/2007/01/25/gaudi/ и въобщееееееее много съм доволна от публикацията. Да питам само там как точно си украсяват за партитата или както там им се наричат събиранията. Щото почвам много да харусвам обстановката и жълтите сгради тук-там. Ще ми се някой ден да ги пипна наистина.

  6. Пингни го, ако ти стиска😉
    Най-характерната декорация са едни „дантелени“ украси от цветна оризова хартия:
    Vestido de fiesta
    Papel party
    шарени покривни и балони:
    Decoración fiesta de Kitty
    интересни фигурки:
    Fiesta Navidad colegio
    задължителните „споменчета“ (party favors, като едно време бонбоните и стотинка обвити с тюл, които се раздаваха едно време на сватбите в България):
    http://www.flickr.com/photos/ravenworks/1484742375/(за бебе
    http://www.flickr.com/photos/ravenworks/1434803720/)
    (за изпращане на булка)
    И най-важното, пинятата!!!:

    (Ако не знаеш какво е, ще пиша – важна тема ;))

  7. Ухааааа, толкова са хубави тея хартиените неща и балоните, че ще те питам не само за п и н я т а т а, ми и за цената на малка таванска стаичка в такъв квартал, както и какъв език трябва да науча, за да си купя индиански изображения (щеше ми се да коментирам още за езиците, ама не мога да ти отговоря на уводните въпроси в другия пост:) ). Голямо мерси за линковете🙂

  8. Добре, освобождавам те от задължението да отговаряш точно на този въпрос и се изкажи по другите🙂
    За пинятата има тук:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Pi%C3%B1ata
    А иначе, тавански стаички в махалата няма, но апартаментчетата струват доста евтинко. Предчувствам, че ще ти допадне!😉

  9. Ихааааааааа – ще стоя отдолу с отворена уста🙂 Аз съм малко като Томи и Аника в сладкарницата – искам от всички бонбони по определено количество и обичам да смесвам тоя и оня и очевадно вече искам апартамент в мехико нейбър🙂
    В момента Мицева ражда, но обещавам като се освестя, да коментирам и по другата тема.

  10. мммм – има ли анс да е мехико дистрикт?

  11. хаха – „Шанс“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s