Великденска проповед

Ние имаме обичай да посещаваме религиите на техните празници. Много е просто. Когато наближи специален празник, избираме си дадена църква или храм от произволно зададен район или културни убеждения и сме там. Разбира се, има разлика в добре-дошлито. На някои места просто отиваш и присъстваш необезпокояван, на други те забелязват и сами те настаняват, а на още по-други трябва да имаш вътрешна връзка или поне покана. Не че няма да те пуснат да влезеш, но ти самият ще се чувстваш като хипитата на дебютантското парти от филма „Коса“. Във всеки случай от тези наши посещения сме научили повече за хората и за това как те изразяват себе си и вярата си, отколкото от много дебели книги. Припомняме си истории от свети книги и забелязваме нови връзки между познати отдругаде разбирания и символи. 🙂 Не се отказваме да приемаме послания и новооткрити значения. Слушаме подобна история, предадена с други думи, която дава смисъл на света.

Присъствието ни понякога е конфузно, понякога смешно, а още по-понякога правим фаталната грешка да сядаме на последните редове, които са територия на бебетата. Понякога се сблъсквам случайно с мои студенти. Несръчно научавамe нови ритуали и как да се обличамe за съответния празник. Понякога имаме възможност да задавам въпроси след това, а свешеникът/проповедникът или е много зает да говори с дадени хора от конгрегацията, или е много заинтересуван да ми отговори, а на някои места получаваме и ценното разрешение да правим обстойни снимки и да драскаме мраморния под със стативи. В тази малка православна църквичка, префасонирана преди години от индиански колониален католически параклис, ни подариха после света вода и свещи и ни отделиха време за подробно описание на произхода на всички икони, макар че минаването ни оттам беше напълно случайно без перспектива да го посетим отново.

Миналата година реших да си взема коледната проповед в една католическата църква. Избрах я заради архитектурата – прилича на бяла торта от сметана, макар и вътре не толкова великолепна, колкото обичайно са католическите църкви. И понеже е катедрална, службата се водеше от епископа. По незнайни причини ми се искаше проповедта да говори за нелегалните имигранти. Струваше ми се, че коледната история – отсядането във витлеемския обор и после бягството в Египет – има нещо общо с историята на всеки един скиталец, не доброволен пътешественик, а принуден от обстоятелствата да броди в чужд нему свят. Искаше ми се проповедта да напомни, че всеки низвергнат от обществото или политическата система заслужава солидарност. Но разбира се, не получих такава. Религията е такова нещо, при което няма място за избор на проповед. Вместо това, проповедта беше спокойна и монотонна и почти не я чух, но впоследствие разбрах, че ставало дума за Големия Взрив. Може би е била интересна все пак, но подозирам, че с такава тема не е целяла състрадание.

Някои служби са хаотични, недисциплирани и свободни. В една румънска православна църква предните редове бяха спокойни, а отзад имаше постоянен водовъртеж от влизащи и излизащи, които съчетаваха проповедта с участие в някаква своя доста активна реалност. В католическата църква в мексиканския квартал има ансамбъл с китари, който изпълнява литургичните песни. Службата се води на испански. Свещеникът – с кастилски акцент, alas – познава и се обръща към паството си по име, дори и към децата, но сигурно не осъзнава колко чуждо и бюрократски звучи за енориашите-мексиканци речта му с мадридска интонация. Въпреки това проповедта беше жива и изпъстрена с примерчета, в които участваха реални действащи лица от публиката, които се засмиваха като чуеха референцията. И както хаотично се бяха настанили хората в началото, така безредно се смесиха след това, разменяйки думи с приятели, показвайки нова дреха и с планове за следобеда.

Интересно е да бъдеш приет в една общност, макар и временно, без от теб да се изисква нещо. Казват, че колкото по-високи изисквания поставя една религия към следовниците си, толкова по-пламенни са те и толкова по-успешен е животът им (не знам дали този парадокс има вече име). Не мога да съдя за това доколко е така в общностите, които посещаваме. Наблюдавам живота им отвън и за много кратко време, за да отсъдя. А нашият подход е либерален, в смисъл, че ние избираме място и момент. Нещо подобно на онези вярващи, на които казват кафетерийни, защото също като в кафетерия влизат, но после си избират от всичките проповявдвани доктрини в какво ще вярват. Все пак обаче ние не се провъзгласяваме за вярващи, нито за принадлежащи към дадена религия, и като така не се ползваме с привилегиите на принадлежността. Ние сме чуждите… 🙂 И макар че високите изисквания към следовниците обикновено водят до по-пламенни човешки същества, установено е, че всеки човек, принадлежащ към дадена религия, има своя, индивидуалнa вярa, съвсем различна от тази на всички останали негови съверници, при която някои от официалните за религията вярвания са привилегировани, а други – заметени под килима. Така че не се различаваме от тях, а нашите цели са си съвсем антропологически, без верски претенции.

Все пак хубаво е за малко да бъдеш осиновен като бъдеш гостоприемно допуснат в даден храм и да бъдеш поканен да надникнеш в неговата картина за света. Да играеш хóра след службата и да те гостят със сухи плодове като тук вляво, да участваш във временната лудост „мацане с бои“ за празника Холи (вдясно), от които после може да си отидеш вкъщи и да се измиеш…

И самата великденска проповед? Тя беше на тема емоционалното възраждане – за това как човек трябва да си дава нов шанс след някой голям житейски банкрут, възраждане на ентусиазма и оптимизма му. И да дава и на другите такъв нов шанс. Какво по-хубаво от това?

Advertisements

8 коментара

Filed under САЩ, религия, свят, традиция

8 responses to “Великденска проповед

  1. lyd

    През целия си живот съм присъствала на една служба – беше за Лазаровден. 80те години, в тогавашния Толбухин, днешен Добрич, по време на състезание по математика 🙂 Свещеникът ни разходи до теориите на Дарвин, след което завърши речта си с „Не е ли това чудо Божие?“. Оттам си извадих заключението, че свещениците са твърде образовани и интелигентни хора и си наумих да посетя и други служби и до ден днешен не съм го направила…

  2. А как е направил връзката между Лазаровден и Дарвин? Защото иначе и баба знае 🙂

  3. На проповеди не съм присътвала, но на службите по Великден и Коледа почти винаги ходя, но някак си ги слушам, без истински да ги чувам…потъвам в атмосферата. Това, естествено, не ми пречи да изляза от църквата лека като птичка. Винаги така ми действа 🙂 Затова и повече обичам да ходя не по празници (защото тогава има много хора и е едно такова шумно, неуютно), а през делничен ден е, когато е така спокойно…
    Не съм католичка, но съм посещавала катедрали, които са ми спирали дъха…

    Сега нещо може би малко по-вън от темата… Споменаваш за разликите в „добре-дошлито“… Веднъж един свещник побясня (буквално) като ме видя на излизане от църква „да съм се кръстила с цяла ръка- като католиците, вместо с три пръстта“. Споменавам случая, защото и до ден днешен не мога да разбера- аз ли съм в грешка като си мисля, че Бог не го е грижа с колко пръстта се кръстя, или той ? Без проблем приемам критики, затова не ме щадете 🙂

  4. Хм, този свещеник звучи като да е бил православен свещеник в България. Има такива, каквито описва Lyd, има и такива като този случай. Аз лично не мога да кажа какво мисли Бог за кръстенето, но начинът на извършването му е просто обичай, не канонизирана практика. Променял се е през вековете толкова много, че ако цялата длан може да ти докара беля, то би трябвало да я докара и на всички едновремешни християни, които са го правили и с един пръст, и с два пръста, и всякак. Така че не се притеснявай. 🙂 Тук има повече за това:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Sign_of_the_cross

    Но пак ме сепва крайната реакция на свещеника – той не си ли мисли, че такова екстремно отношение има връзка с вярата на хората? Или поне посещаемостта на църквата му? И всичко останало, за което все се оплакват?

  5. На мен не ми попречи да продължа и да ходя в същата църква и да вярвам, но ако бе случил на някой малко по-инат и малко по-несигурен в какво вярва и доколко, току виж го е загубил…

    Мерси за линка и слънчев уикенд 🙂

  6. Val

    Чудесна проповед, Размисли! Ей затова обичам да идвам в този малък твой храм – блога ти! 😉

    „Необходимостта да посетим Храма“ си е чисто субективна, но според мен почти всеки човек, вярващ или невярващ, прибягва до тази необходимост в даден момент, като мястото на ‘храма’ или вида ‘религия’ си остават въпорс на личен избор. Аз например си признавам, че веднъж се покаях (в истинския смисъл на думата) под едно дърво… И досега не считам този акт за ‘богохулство’…

    Не пропускам да вляза в поне няколко (ако са налични) църкви, катедрали или джамии по местата, които посещавам – те са един вид музеи на изкуството, освен всичко останало, което религията влага в тях…

    Странно, но вратите на такива храмове са винаги отворени (съдейки от личен опит) – дори за онези, които не знаят как да са облечени или как да ‘прилагат’ ритуала на посещението… дори местните вече не считат това за осквеняване на храма, а го приемат като ‘туристичеко неведение’…
    Мнозина от посетителите приемат храма като место, където можеш да усетиш един вид ‘пречистване’ или по-скоро единение с вътрешното ти ‘аз’… Може би защото храмът е символ на вековна човешка вяра в спасението на душата и продължават да приемат поклонници и днес, дори онези, които не са вярващи…

    Не знам има ли статистика, но предполагам, че са малко случаите, когато храм е оскверняван в наши дни по някякави политически или други (например ниска култура) причини…

  7. Ама недей така, не искам блогът ми да е храм 🙂
    Няма в него свръхестествено същество, което може и знае всичко. А и различното мнение се насърчава 😉

  8. Val

    Има, замисли се – всеки блог е едно виртуално същество с наличие на много различни индивидуалности и мнения – 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s