Размишльотини

Беседа против многоженството

Advertisements

Преди доста време един приятел твърдеше, че полигамията е нещо, заслужаващо сериозно внимание като доста смислена опция. При положение, че в днешно време мъжете бягат от брака, а много жени поради това остават неомъжени, многоженството би разрешило въпроса с омъжването им. Мъжът даже не е нужно да се притеснява, че няма да може да издържа жените си – той ще жертва кариерата си, за да гледа децата, а майките ще се развиват професионално, ще допринасят за семейния бюджет и всичко ще си е добре.

Не седнах да оспорвам така изложения от него дисбаланс на мотивациите, тоест, че мъжете се страхуват от брака, а жените напират за него. Но се сетих за този отдавнашен спор, защото полигамията отново стана популярна тема в новините в САЩ. Отцепническата религиозна група, FLDS, с исторически мормонски корени, е под разследване с подозрения, че в затворената им общност малолетни момичета са принуждавани да се омъжват като втора, пета и десета съпруга на доста по-възрастни от тях мъже. Над 400 деца са взети от родителите и предстои да отидат в приемни семейства, за да се спасят от сексуална принуда.

Това стълкновение на FLDS със закона не е първото. Полигамията е въведена още в самата мормонска църква във втората половина на XIX век и това е била една от причините тя да бъде преследвана тогава. Но понеже мормоните впоследствие се преселват в Юта, която по онова време все още не е била щат, многоженството е било толерирано отдалече от американския закон. За да получат щатски статус за Юта се налага лидерите на мормонската църква да се отрекат от полигамията. Обявяват я извън закона, но една група се откъсва и продължава да я практикува, не само нея, но и всички останали наследени религиозни вярвания и традции, сякаш замръзнали в края на XIX век.

Макар че и в момента тази група практикува многоженството, законът против него е трудно да бъде приложен, тъй като браковете не са официални, а се водят „духовни“ (но всъщност са си и реално консумирани). В съвременното общество е трудно да се преследва една нерегламентирана интимна връзка, при положение, че и хомосексуалните бракове на места са законни, изневярата не е престъпление, нито притежанието на любовник/ца. Всъщност дори и противниците на тези практики са много внимателни да не повдигат въпроса в съда, защото има голяма вероятност при едно ново разглеждане забраната на полигамията да бъде отхвърлена като неконституционално нарушение на свободния избор на връзка.

Естествено, като говорим за полигамия си говорим за полигиния, нали. Макар че терминът значи „многобрачие“, някакво съглашение за един вид брак на втора степен, никой не е чувал за случаи на многомъжие. (Такива има, но мнооого-много рядко, в някои древни и азиатски култури). Но многоженството е разпространено. Има го в Библията (нашият праотец Аврам), има го в Близкия Изток днес, има го в Африка и както виждаме, в Америка. Противоречие ли е това дисбалансирано уреждане на изобилието от съпружески опции? Има ли значение дали един мъж ще се сдобива с много съпруги или една жена ще се запасява с много съпрузи? И има ли нещо общо това с неравенството за жените?

Моят приятел потвърди дисбаланса, когато аз се обадих, че полиандрията би било нелош вариант: един мъж ще поправя електроуредите, друг ще се издига професионално и ще плаща сметките, трети ще допринася в романтиката. Но макар че беше доста либерален за предоставянето на съпружески услуги от един мъж на няколко жени, той отхвърли начаса идеята за многомъжие на жените. Според него това не би било приемливо, тъй като хетеросексуалните мъже не се чувстват комфортно за интимност в присъствието на други мъже (по този начин се изясни, че той имал предвид в полигамията интимността да бъде в близост до останалите съпруги – явно според него те не биха чувствали дискомфорт от това).

При положение, че на света се раждат, грубо казано, еднаква бройка мъже и жени, какво всъщност дава повод да възникне многоженството? В някои случаи става дума за обикновена аритметична сметка за запазване числото на популацията. Както каза Божо в една наша дискусия, многоженството е било въведено сред турците след серия войни, при което мъжкото население драстично е намаляло. Полигамията сред мормоните пък се е наложила, според официалното обяснение, след като много мъже са измрели при пионерското преселване на Запад и семействата им са оставени без глава (това всъщност не е вярно). Но в останалите, не екстремни случаи? Какъв е смисълът да се въвежда като нормална порядка?

Ако сме съгласни, че бракът е институция, с която се регламентират отношения в обществото – имотни, интимни, на лоялност между членовете му, на отглеждане и издръжка на поколението и така нататък – той доскоро си е бил все по сметка. Сметката е била за създаване на отношения и съюз между две семейства – по линия на съпруга и съпругата – и според тази перспектива е бил определян като успешен или не. Знаем за династичните бракове, организирани с цел скрепяване на политически отношения, но и на по-ниско ниво тези стремления са си били все така валидни, само сметките са били по-дребни. (Като примерче, помислете си за библейското наставление при смърт на съпруга жената да се омъжва за неговия брат, за да не се разпиляват и отиват у друг род инвестираните от семейството ресурси.)

В едно традиционно общество, където социалният статус и успех се е определял не с независими индивидуални постижения и заслуги, а чрез рода му, бракът е бил незаменимо средство за постигане на статус чрез съребрените отношения. А многоженството е било пък продължение на този стремеж на по-интензивна степен. Биологически, гените на притежателя на много съпруги се разпространяват повече, а социално, той придобива достъп до ресурсите и подкрепата на повече съребрени родове. Така че не е изненадващо, че в обществата, които практикуват полигамията мъжете с по-висок статус са тези, които се уреждат с повече съпруги и така тази практика става самозахранващ се механизъм: по-висок статус -> повече съпруги -> по-висок статус.

Така че в едно некризисно общество полигамията поражда потенциално кризисен дисбаланс: недостиг на жени за една част от мъжкото население, което се оказва извън социалния борд. В турското общество излишните мъже са били попивани от армията. А в днешната FLDS група излишните момчета, застрашащи изобилието на съпруги за по-високопоставените и по-възрастни мъже, биват изхвърляни от общността при всеки удобен случай, обикновено нарочени за някакво провинение. Тези момчета, израснали в изолирана среда, незнаещи нищо за живота извън нея, научени да странят от греховното дяволско общество, без образование и самочувствие, пропадат социално, освен ако не бъдат включени в специални програми за интегриране. Има изследвания, според които днешните ислямски общества са нестабилни заради излишъка на мъже, които не са задължени към свое семейство и са свободни да се изявяват повоенному. А нали казват, че отговорността към семейството, макар и изнурителна, всъщност внася стабилност в едно общество.

Как мислите, може ли полигамията да разреши някакви емоционални дилеми днес, когато и жените, и мъжете имат избор и бракът има емоционална функция? Оправданa ли е в определени исторически обстоятелства? Ако днес бракът не е въпрос на легитимиране на една интимна връзка и единствен начин за постигане на статус, има ли смисъл от полигамия? При какви възможни обстоятелства бихте го приели за себе си? Ако не смятаме, че е подходящо за нас, може ли да го забраняваме? На какви основания?

Повече по въпроса:

Един разказ-бижу на Дача Мараини, за съжаление го няма онлайн… но горещо ви го препоръчвам. „Другото семейство“ – от гледна точка на жена с кариера.

Разказ на жена, отрасла в полигамна общност

Феминистка за полигамията?

Ислямската гледна точка

Полигамията е несъвместима с демокрацията?

Има ли днес хора, които възхваляват патриархата?

Полигамията в Уикипедия

Advertisements