Италианска политическа семиотика

Италианците скоро ще гласуват. Бюлетините са им разпратени по къщите, за да се запознаят с тях на спокойствие. Защото те са си доста сложни и не може да се разшифроват в миниатюрното време и място на избирателната кабина. Изобщо, оказва се, че италианският политически изборен живот е по-вълнуващ и от българския. Откак Чичолина повлече крак и бе избрана за депутат от Партията на любовта, колкото по-фрапантен имидж има един политик или партия, толкова по-мейнстрийм се оказва. Ето някои любопитни казуси от сегашните избори:Политически партии:

Първи в класацията
Къщата на свободата
(бивше име на партията на Берлускони). Какво ли са имали предвид? Публичен дом?
Народът на свободата (настояще име на партията на Берлускони). Тоест, свободата излязла от къщата и сега си има народ.

Ползвали PR с диплома по семиотика
Партията на говорещите щурци (като мъдрия, но игнориран щурец от Пинокио). Може би са техните интелектуалци?
Критическа левица: звучи като литературно-теоретичен стил
Трикольорен пламък: зелен (на Суперман), бял (рок група) и червен (легендата за адмирал Барбариго)

Оксиморони
Италианска либерална десница
Граждански центристки полюс

Искрено и честно
Листа на консуматорите
Хуманистка партия
Моята Италия
Давай Италия
обратното, SOS Италия

Стари и изпитани идеи:
Италианска марксистко-ленинистка комунистическа партия
Социал-национален фронт

Но черешката на италианската политическа торта е новият химн на партията на Берлускони: песента „Слава Богу, че съществува Силвио“. В клипа тълпи хора, от сладоледаджии до компютърджии се обявяват за хора „с чист ум“ и се заклеват: „Президенте, с теб сме“. „С промити мозъци“ може би?

7 коментара

Filed under Uncategorized

7 responses to “Италианска политическа семиотика

  1. Хаха! Италианския политически живот е наистина крайно вълнуващ. Отделно, италианците са надеждата, че луди южноевропейци могат да постигнат що-годе разумен начин на живот, така че да се учим от тях.

    Иначе, честно казано не виждам как
    „Италианска либерална десница“ е оксиморон 🙂

  2. mislidumi

    🙂 Приятно петъчно четиво! Това шега ли е? Вероятно не, но звучи така.

  3. Това си е чиста истина, макар и да изглежда като лоша безвкусна шега! 🙂 Имената на партиите са преписани от официални листи…

    Никодил, очаквах такъв въпрос, но то зависи какво значение се влага в „либерален“… в някои части на света десен=консервативен и то обикновено е обратното на либерален, в други либерален=неолиберален и той е обратното на ляв. Аз честно се отказах да ги разбирам тези неща. 🙂

    Преди кратко време тук беше един известен италиански журналист, Beppe Severgnini, чиято тема е „духът на италианците“ и как да си ги обясним. Пише хумористични книги на нея и всъщност поводът на посещението бе да промотира нова книга. Според него проблемът на италианците е, че са много умни. Дето се казва, Too smart for their own good 😉 Не предвещава много добро и за нас.

  4. Eee, това е то политическа поезия! Или се взимат много насериозно или никак.
    ПС: Обаче спокойно, не сме толкова умни. Липсата на еднозначни социални и морални правила прави от глупаците още по-големи глупаци, агресивни някак. А тук ги има много, както навсякъде.

  5. Ама и ние като че ли нямаме шедьоври в тази област! Спомняте ли си „Партия „Организация на сърдечноболните и социално слабите граждани в България““? А Партията на безпартийните? 🙂
    Но дори и парламентарно-представените партии да погледнем – на мен англоезичния превод на една от тях (Democrats for Strong Bulgaria) ми звучи така, сякаш ще нападаме Полша…

  6. Ами аз в Италия за двата месеца запомних Марксистко-ленинска партия на Италия. Основната й дейност е да прави театрални и танцувални вечеринки и да набляга на културния живот въобще.
    В „Италианска либерална десница“ няма кой знае какво противоречи. Либерализма се покрива с дясното, какво пък, хората са внесли яснота по въпроса какви са те и името им е добро. Вече ясно се различават от техните най-големи врагове- „Италианската християнска десница“ (не знам дали има такава партия де, измислям си в момента).
    А италианците наистина са интелигентни хора, колкото и да ни изглежда съмнително това. Отделно от това слагам и доброто средно и висше образование в Италия, както и относително високият дял на завършилите ВУЗ (поради високата безработица в миналото 🙂 ). Човек много може да научи за Италия и италианците, но май никога няма да е достатъчно. В едно съм сигурен, много добри актьори са. Не тези, дето са в киното, а средният италианец. Гледайте филма „Приятели мои“ (Amici miei) и ще разберета що за артисти са.
    Айде чао засега!
    Христо

  7. О, италианците са определено за кътане. 🙂 Не съм особено убедена в добрата образователна система обаче. В италианските университети няма ограничения за кандидатстване и влизат огромно количество хора, от които малцина успяват да завършат. Много неефективна система, в която се наемат кинозали, в които да се четат лекции на огромни маси студенти (и то при положение, че голяма част от тях не присъстват, а само си се явяват на лекции).

    Вярно е, че се родени актьори или иначе казано, за тях животът е изкуство, в какъвто и да е смисъл 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s