Зоро (1975) със сини очи


Този филм е моето (пре)откритие на месеца. А може би откритие, защото когато го гледах за пръв път явно нищо не съм разбрала. Нищо не си спомнях, освен една черна маска и наметало, преследване с коне, въобще масов екшън от който е ясен винаги само изхода – Зоро побеждава, отмъщава онеправданите и изчезва. А той бил и доста хубав филм, както се оказва. Бих препоръчала, ако имате деца, да го изгледате заедно, няма да им изглежда овехтял. (Ако не искате да знаете съдържанието на филма прочетете само параграфите в синьо.)
Не ме учудва, че е елегантен, бърз, семпъл, логично-изненадващ без да е предсказуем и плосък. И много класически като спагети-уестърн – оказва се дори, че режисьорът му Дучо Тесари бил съсценарист на Серджо Леоне. Много добра фотография, интересна сценография. Екшън трикове, които не съм виждала повторени в други филми. Ален Делон, разбира се, е неотразим ;) Но най-вече, идеен филм. Може да си го анализираме с часове и силата на изказа му прозира именно тук.

Е, не е толкова уникален като спагети-уестърн: за разлика от последното, героят никога не е циничен, не е движен от собствен интерес, не изглежда изпаднало-реалистичен; градчето е китно и подредено, филмът е оптимистичен, злото ясно се различава от доброто. Въобще, повече идеализъм и социалност, интерес към колективното добро, без да зове към революция.

Както се знае от всички останали филми, комикси и сериали за Зоро, той е отмъстител, който закриля слабите. В случая, той играе срещу корумпираните военни (полковник Уерта), които тормозят народа с измислени присъди, търговски измами и насилие. Полковникът праща наемен убиец да премахне новопристигащия губернатор Де Ла Серна, за да не му се меси в интересите. Преди да умре, обаче, Де Ла Серна заклева приятеля си Дон Диего да го въплъти, да се представя за него и продължи делото му, обаче без убийства.

Идеята „Зоро“ е толкова въздействаща тук, защото за него никога нищо не се разбира, дори и от зрителя. Кой е, откъде идва, каква му е връзката с истинския губернатор не се узнава. За зрителя той си остава двойник на губернатора, един вид раздвоеното му противоположно лице: сила срещу неговата слабост, неясен произход срещу знатност, желание за справедливост срещу безразличие. Хитро. По този начин се внушава, че не губернаторът по принцип е лош, а военните. Институциите не работят – съдът е корумпиран, църквата никой не я слуша, самият губернатор трябва да се прави на глупак, за да не бъде закачан. И начинът, по който може да се отървем от тях e един непознат избавител. Само чрез Зоро-“силната-ръка“ губернаторът-“слаба-ръка“ инкогнито успява да наложи ред.

Уж Зоро е обещал на приятеля си да не допуска смърт при управлението си. Когато полковникът накрая го предизвиква на дуел, Зоро го приема, считайки, че може да се направи едно изключение. Защото дуелът все пак е инструмент за упражняване на чест, и то предизвикан. Но на практика как е побеждавал досега? Той досега си е бил невъоръжен, но съвсем не е галил с перце преследвачите си, а е правил така, че те сами да си предизвикат смърт. Съкрушени без нанесена сила, а със сръчност на ръката и седлото, победени от собственото си оръжие, обърнато срещу тях. Победа чрез ненасилие ;)

Има нещо духовно-религиозно в образа на Зоро. Всъщност той решава да се нарече Зоро, когато разбира от едно детенце от народа за вярването в някакъв Зоро („лисица“ на испански), който ще дойде и ще ги спаси. Тогава решава да се вмести в удобната готова марка. Обаче облечен в черно, за разлика от други духовни фигури. Нещо като Батман, но по-реалистичен и ситуиран в някаква уж историческа обстановка. (Може би Зоро се родее с Тракийския конник ;) ? Или Свети Георги, спасител от змея?)

Обаче дори и когато злото е победено, Зоро не се разкрива пред простосмъртните си управляеми като всъщност техния губернатор, макар че това би му донесло само респект и уважение, и по-лесно гу
бернаторство в реалния свят. Не се открива даже и на Ортенсия, идиота му, която е спасил от лапите на Лошия и която му е признала любовта си. Само слугата знае истината, но е ням. Накрая галопира към хоризонта на фона на залеза. Защо? За да се презастрахова от бъдещи грешки като губернатор, които да поправя после под образа на Зоро? Защото като губернатор никога не може да бъде силен и справедлив? За да не се задълбава наистина в социалните проблеми? За да не развали магията?

Българска класика във френски филм

Некласически Сандокан

Професор Джоунс по следите на изчезналото знание

About these ads

10 коментара

Filed under кино, минало, социално, Uncategorized

10 responses to “Зоро (1975) със сини очи

  1. mislidumi

    Ти си на филмова тематика напоследък. Пък аз вместо да се сещам за самите филми, все си спомням за конкретното гледане на филмите. Сега като изгледах кадрите си помислих, че на тази възраст, на която съм сега, Алед Делон повече ми харесва отколкото тогава. :-)

  2. Ами защото открих явлението Netflix (лесна система за поръчване на филми с голям каталог, включително и много стари) и реших да проверя дали класиката издържа на времето и най-вече, дали аз съм я разбрала правилно ;).

    Особено защото много късно се научих да разбирам филмите. Често излизах от киното и не бях в състояние да разкажа сюжета на току-що гледания филм. Просто като ме плени някоя сцена аз зацепвах мисловно на нея и пропусках следващите. Харесвах си моменти, образи, някой интересен изглед :)

  3. Апостол Апостолов

    Мисля, че такива постинги са крайно необходими и много полезни. Защото литературната критика, филмовата критиката (пък и театралната критика) някъде се скриха, пропаднаха. Те напълно изчезнаха от нашия живот.

    И сега човек просто не може да се ориентира. Не знае каква книга да си купи, не знае какъв филм си заслужава да изгледаш…

  4. biankab

    Много приятно съм изненадана от филмовата рецензия на този филм ;) Не очаквах да попадна на толкова приятно написана рецензия, определено ми хареса. Ще следя блога ти с интерес ;)

  5. Добре дошла, Бианка! :)
    В следващия пост ще има нещо за теб. ;)

  6. biankab

    Добре заварила, Ели ;)
    Сега имам изпити, но ме изкушаваш да хвърля по едно око, а в твоя блог, „окото“ не е никога едно :P

  7. Ох, спокойно могат да те наемат за рекламен агент :).
    След тая рецензия ме обхвана силно желание да гледам филма отново.

    Да видим, до кога ще мога да го подтискам :-)

  8. През последните няколко недели държавната телевизия ни припомни един друг филм, за който едно време сме се редяли на предълги опашки – „Сандокан“ – със сигурност доста елементарен и безинтересен за днешните тийнейджъри, ама какви спомени избиха покрай него…

    „филмът е оптимистичен, злото ясно се различава от доброто“ – май тук се таи главната тайна за очарованието на тези филми – стига да не се замисляш особено – понеже – замислиш ли се – доброто може и да не излезне чак толкова добро. Като си спомня само колко много хора загинаха заради любимата на Сандокан! Ами Зоро – каква е гаранцията, че след ликвидирането на ЛОШИЯ, нещата няма всъщност да тръгнат към още по-лошо? Ама това му е хубавото на юношеските години – че такива мисли не ти минават през главата. Или ако минават – това хич не е хубаво.

  9. Аха, по българската телевизия са давали Сандокан? Аз точно на него бях хвърлила око (виж по-предишния пост) и дори се добрах до шестте серии и съвсем скоро мога да дам компетентно осъвременено мнение :) Какво пък, за едни деца или юноши идеалисти не е лошо да има и един такъв филм…

  10. mili zozo i esmerauda filmatvi be6e strahoten i dvamata biahte mnogo hubavi

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s