Размишльотини

За вещиците

Advertisements

В блога си Петя писа как героините в приказките – тези, които се предполага, че задават модел за поведение на децата – са пасивни и като така учат момичетата само да бъдат красиви и да мълчат. Единствените силни и независими жени в приказките се оказват нереалистични модели за подражание: вещици, феи, мащехи. Това е наистина така. Предполагам, че „нереалистични“ значи, че за едно дете не е опция да подражава на тях. Мащехите, защото винаги са мръсници и социално никой не би искал да бъде на тяхно място. Вещиците и феите, защото дори и да са добри, притежават свръхестествени способности, а е ясно, че момичетата ги нямат и няма начин да придобият такива. Следователно дори не става въпрос за подражаване.

И все пак. Що за жени са тези свръхестествени жени? Защо ги има въобще в приказките, не може ли спасението да идва само и винаги от принца или бедния, но умен момък? А освен това вещиците и феите не помагат само на момичета героини, а и на момчета. Това е интересно, при положение, че приказките възпитават пасивност у момичетата; значи, че възпитават и очакване у момчетата, че има някои жени по-силни от тях, от чието благоволение зависят.

Разбира се, думата „вещица“ идва от „вещ“ – някой, който знае и е способен на нещо, което обикновените хора не могат. Показателно е, че обикновено женски същества са тези, които имат свръхестественото знание да помогнат на героя или героинята си. Бих казала, че статистически вещарите са много по-рядко срещани в приказките. Но не мисля, че такава вещица в една приказка е белег за женомразство. Може би за патриархалност, да, но все пак защо едно патриархално общество ще създава образи на толкова необикновени силни жени?

За мен съществуването на такива митологични фигури е доказателство за страхопочитанието към женското начало в средновековната култура (защото те са плод на този период) и идеята за връзката на това начало със свръхестественото. Или може би обратното, за женското начало на свръхестественото. То може да има разни проявления; едно от тях е именно с дяволското свръхестествено (при което получаваме вещици в стандартния смисъл). Но ето няколко примера за положителни вещици (държа да подчертая, че говоря за тях като литературни образи, които формират представи, а не като обмислени идеи и убеждения за света):

Мелузина
Тя е нещо като русалка, нещо като змия, нещо като красавица със свръхестествено минало. Тя е хубавата кралица на Лузинян, която има змийска опашка. Не е ясно как кралят не е забелязал, че изгората му има такъв дефект (или това може да ни доведе до някои мисли относно средновековната сексуалност), но той е оставен в неведение за реалното тяло на кралицата. Родството на жените със змиите, физическо и духовно, не е новина. Но Мелузина е неопетнена в това отношение. Тя само иска от съпруга си да не влиза в банята в събота, когато се къпе – за да не бъде свидетел на змийската опашка. Разбира се, точно една такава забрана поражда най-настоятелното любопитство: кралят вижда голата истината през ключалката, Мелузина си отива и кралството на Лузинян запада. Връща се само когато обстоятелствата налагат да помогне при някоя важна битка или друго изпитание.

Урганда Непознатата
Тя е е пророчица и същевременно магьосница покровителка на рицаря Амадис Галски. Тоест, в много изгодно положение: хем може да предвиди какво ще се случи, хем може да влияе на бъдното. И на практика тя движи до голяма степен действието (и затова то става много сложно, ако имате сили да прочетете рицарския роман). Открива истинската идентичност на рицари, раздава вълшебни мечове, предупреждава за опасности, появява се кацнала на огньове или сред черен дим върху крилат змиеподобен кораб. Общо взето, тя най-много прилича на фея/вещица каквито ги познаваме от приказките, която се появява в точния момент и точното място да насочи и помогне на объркания герой. Но си остава докрай недостъпна и непозната за всички. Нещо като феята със сините коси на Пинокио, която необяснимо го привлича, но така и не се разбира коя е и що е.

Самовила
Самовилите са наши родни свръхестествени красавици, които обикновено обитават полята, горите и водите. Макар че понякога влизат в контакт и с жени, мъжете са тяхна любимa точка на интерес, особено овчарите и дърварите, които имат повече възможности да се сблъскат с тях. Но ако се побратимят/посестримят с мъже, те могат да направят от тях юнаци, какъвто е бил случаят с Крали Марко, или да му дадат лека и славна смърт, както знаем е станало с Хаджи Димитър по съобщение на Ботев 🙂 . Но никога не се оставят да бъдат опитомени чрез венчило, а винаги намират начин да се измъкнат от подобни тегоби. Звучи като интереснa длъжностна характеристика, но ако някоя мома иска да се кандидатира за самовилa, единствения начин да го направи е да умре девствена. Това води до някои интересни мисли относно връзката между женското начало в сексуалния му смисъл и свръхестественото. Може би олицетворява някакво страхопочитание към притегателната сила на женското, което дава сила и не може да му се устои. И че една всяка жена има този потенциал, освен ако не и е отнет чрез контакт с мъж приживе, при което силата се губи.

Дева Мария
Може би най-интересния случай на жена, свързана със свръхестественото чрез интимна връзка. Поради това, че има такава връзка, на нея се обръща голямо внимание в католическия свят и от нея се търси съдействие при всякакви житейски проблеми. Красива, щедра, великодушна, заместник на отсъстващата майка. Толкова прилича на традиционна фея, че изобщо не се учудих, когато в една колекция от испански народни приказки я намерих в ролята на феята в познати приказни сюжети (например от типа Пепеляшка). И при нея свръхестествената сила идва от липса на интимна връзка със земен мъж, но със свръхестествена сила.

Остава въпросът как момичетата, които четат приказките, биха гледали на тези вещици не като покровителки, а като пример за себе си и така достигнат статуса им в определен смисъл. Мелузина е придобила възможностите си от майка си, която е била фея. За Урганда не се знае нищо. Дева Мария, заради изключителни качества, но дори и те да са достижими, възможностите й не са, защото като Божия майка нейният статус е недостижим и неповторяем. Самовила е най-възможно да се стане, но… в следващия живот, не в тоя.

Дори когато вещиците помагат на човешките герои, включително мъжете, на тях не може да се разчита. Помагат, когато си решат, или когато мъжете ги задължат по някакъв начин. Но не му остават напълно подвластни; мъжете винаги зависят от благоволението им. Често привличат сексуално и са опасни с именно това си привличане. Все пак тази им свръхествествена сила е свързана с възможността да имат връзка с някакво свръхестествено същество. И понеже фентъзи литературата е моделирана до голяма степен по средновековната литература, бих била любопитна ако някой специалист поясни доколко тези гореизброени образи съществуват във фентъзито. Има ли някоя Дева Мария или поне Мелузина?

И последно, за мащехите. Не знам дали сте се питали защо мащехите са толкова лоши в приказките, защо винаги те са злите в семейството и манипулират бащите на принцесите и други онеправдани герои(ни), които наивно се оставят да бъдат командвани. Според мен и това отговаря на една средновековно опасение, на конфликта с правата на първородството, а именно, че когато децата от първия брак са изложени на възможността за конкуренция от друга съребрена линия, както и от потенциална майка, която има власт в семейството, но не се предполага, че ще защитава техните интереси, тогава тази ерзац-майка се демонизира. И съответно по този начин истинският баща остава чист и невинен 🙂

Advertisements