Идеи за пътешествия

Кои са хубавите и интересни места по света, заслужаващи да се видят? Като говорим за необитаем остров, музика за него и утопия, си мисля, че обичам да чета препоръки за пътешествия. Пък и не е необходимо човек действително да ги е посетил, за да ги препоръча. И разбира се, не става въпрос за туристическа информация, а за идеята защо е хубаво да се познава дадено място. Кои места смятате, че са интересни, не са стандартна туристическа дестинация, а си заслужават? Каквото и да е: страни, градове, селца, плажове, скала на някой бряг, конкретна улица, дадена полянка, в България и по света.

Ето местата, които аз пък отдавна съм си заплюла да посетя:

aleppo1.jpg
По улиците на Алепо. Moody Imad

Алепо и Дамаск, Сирия
Струва ми се, че Сирия крие ключе, чрез което мога по-лесно да разбера България. Да не говорим, че едно време сме живели в една държава със сирийците и имаме много общи неща. Много искам да походя по улиците на старата част на Алепо и да разбера в какво си приличаме и къде се различаваме с местните жители. Освен това ми се струва със същото (или по-голямо) право като Истанбул/Турция да носи слава като мост между Изтока и Запада, като ориенталски пазар, като териториална люлка на европейската цивилизация. Турция има Троя на своя територия, Сирия елинизъм, място на действие на Новия Завет (че и Стария), легендарно средновековно кръстопътище. Древна история, едно от свърталищата на ранното християнство, а днес център на Антиохийската православна църква и място на преплитане на религии, интересна архитектура, атмосфера, нрави. В Дамаск имам вече избран хотел (Ориент Палас, в който е отседнала Агата Кристи), който се оказва никак не е скъп. Колкото е по-тоталитарна една държава, толкова по-сигурна е за туриста, така че не ме е страх от покушение срещу целостта ми.

eggs.jpg 
Писани яйца, Иран. Alireza Najafian

Иран
Интересът ми към тази страна дължа на новото иранско кино и една приятелка иранка, която винаги настоява, че езикът се казва персийски, не фарси. Освен това и американския филм The House of Sand and Fog, където намерих художествено потвърждение на впечатлението, че иранците са отличителни като етнос и с голяма историческа гордост. Искам да разбера и как така гордите персийци за приели толкова много арабски заемки в езика си. Не знам все още дали да се ориентирам към планините (Qom) или градовете, но искам да я видя тази Персия и да разбера каква би била днес Европа, ако Персия беше победила в прословутата битка при Маратон и какво от традициите и сме наследили, без да го осъзнаваме. Примерно тези писани яйца на снимката, които в Иран са пролетен ритуал за посрещане на новата година.

albania.jpg 
Крепостна православна църква в Берат. Valplumlee

Албания
Като че ли никой не се интересува днес от Албания, дори ние, които имаме опит с пренебрегването на малките народи. И ние имаме много връзки с албанците, но сме ги забравили – може би защото не ни носят гордост като връзките с други велики сили. Като започнем с това, че се смятат за преки наследници на траките по генетична линия, ако не по териториална. Във всеки случай интересно е, че от балканските народи най-стръвно са запазили необичайния си език, без да го претопят в гръко-славянското море около себе си, но с особени исторически връзки с Италия и Гърция. Най-големият им герой, Скандербег, е много показателен. Нещо като нашия Крали Марко, но по-истински. И историческо преплитане на трите балкански деноминации (ислям, православие и католицизъм) и специфични народни обичаи. Не случайно планинските народи са особено твърдоглави, консервативно държащи на традициите си и жилави. Искам да ги разбера. Да не говорим за красотата на природата.

mali.jpg
Джамия в Джене, Мали. Mark Schlegel

Мали
Едно време Тимбукту (град в Мали) за мен беше синоним на недостъпно, запокитено далеч от цивилизацията място. А всъщност едно време, когато пустинята не е била изолация, а динамична мрежа от търговски пътища, той си е бил важен център на игнорирана от нас култура. Много от изгубените ръкописи от арабската цивилизация в Средновековна Испания са били преместени в Империята Мали. По това време арабските владения на Пиринейския полуостров са отстъпвали политически позиции и постепенно са се изтеглили в Северна Африка, като Мали е бил духовният им и книжовен център. Интересното е, че днес тези ръкописи се съхраняват не толкова в зле поддържания институционален архив, а у съответните родове, които ги смятат за своя семейна ценност. Ислямът е суфизъм. За мен е един интересен случай на политически незначителна страна, но със значително минало, интересна архитектура и вярвания. Освен това има и хубава музика – имам албум на Хабиб Койте.

А ето и някои места, които познавам и които много си заслужават, така че горещо ги препоръчвам:

bibliotekaosmanpazvantooglu.jpg 
Библиотеката на Осман Пазвантолгу във Видин

Видин
Смятам, че е един от най-красивите български градове, една „добре пазена тайна“, неполучил достатъчно внимание заради отдалечеността си. Усещането по улиците напомня Русе. През лятото тротоарите са топли като напечени на слънцето чаршафи. Има си и Бабини Видини кули и хубава легенда, римската крепост Калето. Но най-интересна е плетеницата от хора и култури. Видин е столица на власите, с доста характерни нрави, а освен това е имал значително еврейско население (с красива синагога). От там е родом например художникът Жул Паскин. Необичаен за българските земи е традиционният пиетет към Осман Пазвантоглу, легендарна историческа фигура. Разходете се из градската градина (край Дунава), почерпете се във Венецианските складове (истински крепостовидни складове от едно време, а днес ресторант), посетете панаира и ще усетите атмосферата, за която говоря.

monument_3_bg_011903-small.jpg
Монументалната долина

Аризона
Освен, че е мечта (филмът Arizona Dream на Кустурица) Аризона е индианско свято място, пленителна пустиня, испанска колониална история, граница с Мексико, декор за спагети уестърн филм на Серджо Леоне. Харесва ми заради съчетанието на всичко това. Просто красота, особено ако имате ищах да фотографирате. Хората са странни. Концентрирани са в малка бройка градове и съжителстват неудобно в разнообразието си. Освен това е щат на Джон Маккейн 😉

Няма да рекламирам повече, а ще очаквам ваши препоръки за интересни местенца. Сега като се сещам, описаните места ме влекат заради хората, културата им и/или като потенциален източник на невероятна фотография, но всъщност очаквам да видя и други неща в тези места. Силни усещания, природа, духовност, просто място за отмора, просветление или това, което вие сте открили в тях.

Advertisements

31 Коментари

Filed under България, свят

31 responses to “Идеи за пътешествия

  1. mislidumi

    Ау, грабна ме тази тема! Непременно ще се включа с моите предложения!

  2. Апостол Апостолов

    Бил съм в Сирия, Иран, Албания и Видин. Бил съм за кратко време и в Аризона. На никого не препоръчвам тези дестинации. Човек може да похарчи парите си за далеч по- хубави неща.

  3. Апостол, хубаво, но не си казал най-важното – защо не ги препоръчваш и какви са тези други неща за харчене на парите?

  4. Апостол Апостолов

    В Сирия и Иран е скучно. Там няма кажи- речи никакъв културен и социален живот. Така е горе- долу и в Албания. Аризона- това си е пустош, пустиня. Видин не ми харесва като град, не ми харесва манталитета на неговите граждани.

    Ето къде си струва да отидеш:

    1. Италия. Защото в тази страна историята, природата, архитектурата и изкуството се сливат в едно изящно единство. Всичко е приятно- и хората, и тяхната кухня.

    2. Франция. Далеч по- неприятни хора, но храната, вината, историята и най- вече културните съкровища не са за изпускане.

    Е, бих могъл да продължа, ама май ви стана ясно, какви предпочитания имам.

  5. Ами ако човек подходи с едно стандартно мислене наистина може да не види в Аризона повече от пустиня, а Иран и Сирия да му се видят скучни или пък да подхожда към всичко ново с домашното си мерило „харесва ми-не ми харесва“. Познавам Италия и Франция доста добре (няма да се разпростирам тук по какъв повод). Наистина са красиви, но не бих казала, че пътуването дотам е пътешествие – и не заради разстоянието. Да пътешестваш за мен не е практикуване на унифициран вкус и ходене по утъпканите пътеки. В поста имах предвид нов поглед към света, откривателство (дори и на уж познати неща). Иначе си е масовото разбиране на туризма.

    PS. Между другото, в Иран и Сирия ако няма твърде значими архитектура, история, културно наследсвто и хубава храна, здраве му кажи.

  6. Pingback: На път - в отговор на Размисли относно любими места под слънцето, 1. част « ю

  7. Размисли, въпосът ти е някак конкретен. „Къде?“
    И на мен лично ми звучи като „къде УТРЕ?“.
    Утре:
    – Сицилия – без майтап, там е диво и мафиотско все още, и не само;
    – Корсика – казват, че е къмпингарски рай ;
    – Барселона – Гауди, какво повече?
    – Санторини, Закинтос и сие – искам и аз да плувам в зелено море. Пък. А е толкова близо;
    – Сеееееверното Черноморие – срам, знам, ама от студ и мързел все не съм била – само там от цялата ошетана България;
    – Монако – ще ми се да видя какво пък толкоз, и да покажа и аз гол гръб – луничав;
    – Дубровник, Хвар и сие Адриатика на Балканите плюс Албания – ей го къде е, а все го подминавам, срамота!
    – Памук кале – влече ме силно, а пак срамота, близо, близо (топло, топло);
    – Подмосковието – само за ценители;
    – Ами Прага?

    С две думи – всичко това е супер леснодостъпно с караван и/или кемпър. Иначе (в другиден):

    – Китай, обиколка до пълно изтощение;
    – Индия – още повече;
    – Микронезия – искам да видя държава като тази, много;
    – Скандинавия – всичките шведки наред :-), с фиордите и нравите, поне месец;
    – Америките – има един път, който тръгва от Аляска и стига до … ъъъ Полинезия? Два месеца ще ми стигнат, с отклоненията;
    – Монголия – не ме вълнува толкова силно братския монголски народ, колкото безкрайното равно върху което живее – искам да го видя;
    И най-накрая (след в другиден) – Бора Бора. Защото е остров, защото е топло, защото се повтаря и защото ТАКА!

    Лелеее 😀

  8. Леле, я! 😉 Ти ми даваш материал за пътешествия, който не знам дали ще ми стигне цял живот за осъществяване. 🙂 Което очаквах и се надявах, имайки предвид твоите марсиански бордови дневници, които съм чела в твоя блог. Всъщност, ако си сериозна, можем да направим един ден мотоциклетен преход от Аляска до Чили по Тихоокенската магистрала, щом и ти си навита. Аз съм го правила, но отделни участъци.

    Иначе Монголия е лесно да се обходи. Знам го от един познат испанец, който го е правил преди две лета. Без никаква предварителна подготовка или специални умения. И си казах, щом той го е направил, без да има никакво езиково предимство, защо не и аз, с моя рудиментарен руски. И е направил страхотни снимки:

    Dunes

    А Сицилия, там смятам да живея един ден 😉

  9. Хей- вземете ме и мен 🙂 Размисли, на Иран съм му ударил око отдавна- струва ми се адски вълнуваща страна, пълна с някакви ужасно стари старини. А и хората едни такива- начетени, сложни характери… Аризона ми е под носа, но още не съм ходил. Трябвало като цъфнат кактусите да се ходи, ама май и тази година ще ми се размине. А и трябва абсолютно сигурна кола (бензиностанциите са през 200 километра 🙂 ).
    Ето моя списък:

    –> Австралия, Нова Зенландия. Няма да мирясам докато не отида там да видя дали хората все пак не ходят с главата надолу.

    –>Южна Африка.

    –>Бразилия, Аржентина (бразилките, плажовете, статуята на Христос, тропиците и- съответно аржентинките, Буенос Айрес, гаучосите и говедата :))

    –>Кения, Танзания. Ама да престанат да се бият ако може.

    –>Армения, Грузия- най-древните християнски народи, има милиони много стари църкви и страшен коняк (по думите на баща ми, който трябва да ги разбира тия работи)

    –>Някъде в мен нещо казва, че трябва да се прекоси Америка на колела- от изток на запад, понеже човек винаги трябва да върви към по-хубавото. Ама не като Пърсиг- по-скоро на юг. Ето една двуседмична програма:

    Бостън- с червените къщи и харвардските сноби
    Ню Йорк- с ВСИЧКО, северна и южна Каролина където хората спират на пътя и си говорят през прозорците на колите
    Джорджия с пърженото пиле, негрите и горещите прашни пътища
    Алабама с джаза, Ню Орлийнс, тропическите гори, Тексас, Тексас, Тексас, с каубоите, ботушите и шапките, с Остин,
    Ню Мексико- където човек трябвало да яде чили
    Аризона- както вече говорихме
    Калифорния- на юг към Сан Диего – най-красивия град на тоя континент като награда за добре свършената работа 🙂

  10. Едно само сте пропуснали – някой от островите, на които живеят само пилета – примерно Францйосифова земя или нещо съседно.
    Сериозно – искам да видя грамадни ята пилета – всякакви цветове и песни и танци. Искам чаааак до хорзонта да има само вода, небе и пилета 🙂

    (и в Родопите искам да ида, ама това е почти постижимо – предполагам, че с малко усилия към края на лятото ще мога да ида някъде на палатка и защо да не е там – естествено и палатка нямам, но нали за това са приятелите, пък може да обещая аз да ставам всяка сутрин да правя кафето и палачинките – нали и аз като Пипи…)

  11. haz

    Страхотно:)
    Тази снимка и аз я имам в списъка с дестинациите, но пише, че е от Юта:)

    Аз пък исках в Ирак. Багдад, Aл-Басра – това са за мен приказни градове от 1001 нощ и много ми е жал като ги чувам по новините.
    Ето ме и мен, с утре/вдругиден списък: (мерси, марсиан)
    Утре:
    1. Атина плюс гръцки остров. Почти няма значение кой.
    2. Азиатската част на Турция плюс Истанбул пак – обичам този град от години.
    3. Дубровник и Черна гора. На една крачка, а толкова различни от нас.
    4. Санкт Петербург и Москва – детска неосъществена мечта, ама не знам дали има смисъл вече.
    5. Лапландия – това не знам дали точно утре, но Финландия е задължителна.
    Вдругиден:
    1. САЩ – обиколката на Nicodile, само че аз искам да мина през Колорадо и Скалистите планини.
    2. Кения и Танзания. Не съм плагиат, Килиманджаро и Серенгети са това!
    3. Етиопия – eдна от най-древните страни в света.
    4. Индия –
    5. Нова Зеландия –
    Размечтах се:)

  12. Pingback: На път - в отговор на Размисли относно любими места под слънцето, 2. част « ю

  13. Четох, четох, заедно с постовете на Ю и коментарите… Второто „четох“ беше защото реших внимателно да огледам и да видя има ли някое място, където НЕ искам да посетя.
    НЕ.
    Да не говорим колко са пропуснати в така разширения списък.
    Може би човек трябва да си направи график – по приоритети и възможности и да го следва до кръв.
    Е, може да проява известна гъвкавост, де.
    Географска гъвкавост – ако е стигнал до Дубровник да вземе ферибот до Бари и да скокне оттам до Сицилия, например.
    Или тематична гъвкавост. От някоя френска провинция да се замъкне до Париж и отам със самолета до Луизиана. А после, за акцент, да занити с Видин. Примерно.
    😀

  14. Графът

    Както усещам, става дума да отидете някъде – и да видите. А не да отидете за да видите… 😉
    Затова ще поръчам: преди да яхнете мотоциклетите през Америката непременно ми се обадете. Ще ви пратя да занесете много здраве от мен на моите виртуални внучки Силвия и Магдалена на о.Маргарита. Няма да съжалявате за отклонението.
    А за Монголия ако има между вас рибари(ки) да си вземат по-яко влакно и пръчки и по-големи куки – няма да съжаляват… 🙂

  15. mislidumi

    Марсианке, да, и за така си мисля 🙂 Няма място, за което да кажа категорично „там НЕ!“. По-скоро имам места, които човек като посети, си казва: „тук никога отново“, което само по себе си е твърде глупаво и емоционално заключение, защото местата също се променят с времето, както и хората.

  16. Ю, не съм имала такова място досега. Със сигурност, не и такова, което съм посетила „нарочно“. Много съм позитивна към местата. По принцип се старая да съм към всичко, но с местата ми се получава аааадски добре. Може би, точно заради твоята версия – те се развиват. И още как!
    За сметка на това, има места, които бих посетила отново, дори и да ми се наложи да се откажа от някое от списъка заради тях. (Дано – не)

    Консерватизъм, прагматизъм, инерция, обикновено влюбване??? Не знам… 😀

  17. Искам на о. Маргарита, г-н Графе! Щом тръгна, ще се свържа с Вас. Проверих го, и макар, че не карам сърф (засега) вярвам, че ще ми е приятно да се запозная със Силвия и Магдалена. 🙂

  18. Марсиан, може утре, може вдругиден – важното е човек да си има готов списък и ако му се падне нещо от другиденшния списък за посещение утре, да използва възможността.

    Иначе е много резонно – може ли да казваме НЕ на едно пътешествие. Аз също никога не бих отказала такова. Но ми хареса идеята за тематичната гъвкавост. 😉 Аз бих организирала и рекламирала екскурзия „Френски колонии“ – започваща във Франция за запознаване с историческия контекст, след това Северна Африка, Югоизточна Азия, Луизиана и Карибите. Може да излезе малко скъпичка, но ще си струва, нали?

    Никодил, Господин Х е бил в Иран да продава хеликоптери (още по шахово време, няма повод за притеснения) и твърди, че хората там били много отворени и интересни. Не така в Ирак и Саудитска Арабия, където казва непрекъснато се оглеждал зад гърба си какво му се готви. Не знам дали това зависи от евентуалния диктаторски характер на държавата.

    За Аризона, наистина трябва добре функционираща кола с климатик (или в краен случай членство в ААА 😉 Същото и в Ню Мексико, но то е хубаво не само за ядене на чили, а за възхищение на изкуство и също (друг вид) пустиня, а може и за ски през зимата. Интересно съчетание на пустиня и ски, нали?

    Като предварително четиво за прекосяване се препоръчва „По пътя“ на Джак Керуак. 🙂

    Светлина, а къде в Родопите? Може да взема малко от твоята идея за това лято 🙂

    Хаз, Монументалната долина е между двата щата Аризона и Юта 😉 Затова малко се бърка, но не знам тази снимка специално от коя страна е направена.

    Етиопия… тя също ме интересува по различни причини, някои от които също са някои исторически паралели (православието, храната, някои събития). Събирам информация 🙂

    Графе, отиването не може да е само за виждане, то неизменно се оказва и за опитване, купуване, снимане, разговаряне, изцапване и други глаголи и отглаголни съществителни 🙂 Ще посетим и виртуалните внучките на остров Маргарита – този във Венесуела ли обаче?

  19. Няма значение къде – важното е да е далече от звуците на цивилизацията (китарата покрай пращяш огън не се брои) и ако може да включва и поне поглед към Перперикон 😉

  20. haz

    Как къде в Родопите? Смолянските езера, разбира се.
    Слиза се с лифт от връх Снежанка, все още е диво и почти девствено, във всеки случай няма нищо общо с Пампорово от другата страна.
    Ходя всяко лято. Вярно, застрояват и там, но аз ще виждам мъничкия палатков лагер винаги, дори през луксозния хотелски комплекс Dream Lake.

  21. Хм, нещо си объркала пътешествието с туризъм.
    Когато ми кажат „турист“ се обиждам. Аз съм скиталец. За мен повечето место извън градовете са приятни. Е, има и по-приятни.
    Каква е фундаменталната разлика между турист и пътешественик?
    Туристът спи в хотел, мота се по известните места, плаща си вход и ги снима с фотоапаратчето. Туристите обичат да се тълпят, нещо, което ме дразни. Туристите ядят храна по ресторантите, често тя няма нищо общо с местната.
    Пътешественика спи където намери: в палатка и без палатка, покрай реките и езерата или където е замръкнал след дълъг ден пътуване на авто-стоп. Яде изключително храна от местни източници (никога не яде спагети в Турция или бекон с яйца в Италия), приготвена от местни хора, несвързани по никакъв начин с туристическата индустрия. Често си бере плодове от градините покрай пътя. Туристът яде каквото яде всеки ден в скучното си ежедневие. И недоволства ако то липсва.
    Туристът не комуникира с местните хора. В местата с голяма концентрация на туристи местните ги избягват- писнало им е от тях.
    Пътешественикът общува изключително с местните хора, често им гостува, спи при тях и научава всичко за тяхното всекидневие. Туристът нищо не научава за навиците на туземците. Той се навърта около Колизеумът, снима се пред него, но така и не научава нищо за италианците.
    Та такива неща. За пътешественика или скиталеца Албания е страшно интересна страна, докато за туриста тя е скучна и непредлагаща нищо. Така че всичко зависи от вътрешната настройка и какво в края на краищата човек иска от едно пътешествие.
    Надявам се, че не съм обидил никого.
    Христо

  22. Иранците може да са заели арабски думи, но измежду всички народи, станали жертва на ранните арабски завоевания, само те са запазили езика и част от културата си.
    Имам цели 4 ирански блога в блогрола си.

  23. Преди месец бях до Аризона. Отидохме с един приятел до Големият Каньон, и… невероятно – нищо не можах да видя. Имаше много силна снежна буря и мъгла. Иначе според мен си заслужава, много интересни пейзажи има там. И смятам да се завърна нататък.
    Иначе бих могла да препоръчам много силно Индия като място за пътешествия (и скиталци).
    А моите дестинации (засега) са: Тайланд, Нова Зеландия, Исландия и много ми се ще да видя Хърватска… И да не изброявам останалите 🙂

  24. Алис… случва се 🙂 макар и веднъж на сто години. На мен ми се случи да посетя това пустинно място и да вали дъжд (според местните жители не се били случвало от 60 години). Но пак беше хубаво.
    Индия си е заплюто място още от хипитата… А ти какво там точно ще препоръчаш, като сведуща? 😉

  25. Е, размисли, може да не ти се вярва, но след няма и месец ти получих ping-a! Ура, работи! Вярно малко бавно, но по-добре късно отколкото … по-късно 😀

  26. Трудно е да се препоръчва, не съм видяла всичко за съжаление. Аз предпочитам по-малките градове, защото големите са прекалено натъпкани, а и обикновено интересните неща са извън градовете. Иначе от тези места, които видях, мога да препоръчам Варнаси като град, който трябва да се посети, и южната част на Индия – Керала. Там е много интересно като природа и начин на живот. Иначе Индия е огромна страна, и едно пътешествие дотам (освен ако не е мноого дълго) не е достатъчно да се разгледа както трябва :).

  27. Марсиан, което е потвърждение, че в интернет нищо не се губи, само преминава от една форма в друга. 😉 Виж, на твърдия диск положението е различно (казвам аз, която съм губила много неща там…)

    Алис, записвам си Керала и Варнаси. Керала между другото е роден град на собственика на едно индийско ресторантче, което обичам да посещавам, а той прави много хубави нещица 😉

  28. Pingback: Опитомяване на мястото « Размисли

  29. Pingback: мд 02 » Blog Archive » На път – в отговор на Размисли относно любими места под слънцето, 2. част

  30. Бени

    Здравейте,всички вие – скиталци,туристи и пътешественици!Много ми е интересна темата.Аз мечтая за Китай и Иран,Малайзия.Но сега съм се заела с организирането на екскурзия до Сирия.Щото живея в Сирия от 20 години и мисля ,че колкото повече я опознавам толкова повече разбирам ,че не знам всичко за нея.А и открих връзки исторически и археологически връзки между Сирия и България.Та организирам с една пловдивска фирма 7 дневна екскурзия,ако някой има такава мечта май сега е времето.Обещавам да ви изненадам.

  31. Cerrajeros Parla efectua trabajos urgentes de cerrajeria, libre a cualquier hora del día desplazamientos inmediatos las veinticuatro
    horas en localidades de los aledanos. http://www.portomaggiore.org/index.php/Cerrajeros_Reus_%E3%80%90_635.343.388%E3%80%91%E3%80%90_ECONOMICOS_%E3%80%91

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s