Музика за самотен остров

Я, марсиан ме е закачила за Робинзоновата верига… Определено не ми харесват такива вериги, но изведнъж ми се стори, че малко реклама на любимите ми албуми би било хубаво нещо. Освен че са любими са и такива, които бих слушала в продължение на десет години. Разбира се, пестеливо, може би по една песен на ден, за по-дълбоко вникване.
mana.jpg Maná, Sueños Liquidos. Те са мексиканска рок група около която е изграден направо култ в западното полукълбо. И всеки испаноразбиращ, който ги е чувал, моментално се присъединява към този култ. Защо трябва да е испаноразбиращ – ами защото макар музиката им да е помитаща като внезапно влюбване, при което не можеш да правиш нищо друго освен да лежиш свит на кълбо и да слушаш онемощял, текстовете им са чиста неподправена поезия. С образи като русалки, ацтекски шамани, ангели които гледат замислено от камбанарията и един часовник с кукувичка за две изоставени деца. Няма да издавам как се появява заглавието „Течни сънища“ в схемата от метафори, само ще кажа, че любимите им теми са любов, политика, религия, социалност, всичко омесено във всяка песен, която с удоволствие бих слушала и само като стихотворение.
emmashapplin.jpgEmma Shapplin, Carmine Meo. Освен че има невероятен глас на колоратурно сопрано и смелостта да измисли свой стил между средновековна поезия, рок и опера (но не рок опера), нещата, които пее ми действат едновременно вдъхновяващо и успокоително: подтикват ме към действие и заглаждат страстите в увереност. Освен това ми харесва какви езотерични неща подбира, как ги видоизменя със свой почерк и отгоре на това го прави популярни, вдъхновява ме и аз да правя нещо подобно с това, което ме интересува.

taraf2.jpgTaraf de Haidouks. Истински хайдуци :). Докато мистерията на българските гласове завладя света в своята школувана изпипана обработена версия, фолк музиката в Румъния стана доста известна чрез този свеж цигански оркестър. Освен че ритмите му са завладяващо опиянителни, свежестта му се състои в нешколуванoст и непринуденост. Те са истински фолк музиканти, непринадлежащи към официален ансамбъл, некласифицирани и нецензурирани, текстове отчасти собствени, в истинската балканска традиция за устно творчество, на базата на която без ние да знаем е възникнала цяла литературна школа в Щатите през 50-те години (специално Лорд, автор на основополагащата книга „Певецът на сказания„, е бил и българист). По нашите земи такива сказания са вече мъртва традиция и фолклорът е хигиенизирана форма за официална представителност или източник на национално умиление, затова този цигански оркестър ми харесва толкова много с неговата енергия, променливост, креативност. Любимо ми е песенното сказание за студентската революция от 1989 и Чаушеску.

morricone.jpg Енио Мориконе заради това, че музиката му създава филми в главата дори и без те да се гледат наистина. Така мога да я слушам и да си ги представям, а освен това са и цяла вселена, в която човек би прекарал повече от един живот. Този не е непременно любимият ми албум с филмова музика на Мориконе, една по-представителна извадка е препоръчаното от NPR, но тя не е издадена на диск.

keithjarrett.jpg Keith Jarrett, The Köln Concert. Този Кьолнски концерт е зашеметявал всеки, на когото съм пускала диска, при което разговорите пресъхват. Просто няма какво повече да се каже, защото тази музика не може да бъде фон нито да поражда ентусиазъм, а всеки който я чуе без преувеличение спира да прави каквото прави в момента и се замисля по трансцедентални въпроси. Дори и да не харесвате нито джаз, нито пиано, това е диск, който си заслужава всеки пустинен остров.

vecchioni.jpg Roberto Vecchioni, Il capolavoro. Bсъщност любимият ми албум на Векиони е компилация, но общо взето този „Шедьовър“ съдържа голяма част от музиката, която най-много ми харесва от него. Поет с китара невероятно нежен като изказ, но с думи които тежат като камъни. Дете на 70те и 80те години и бума на поетите с китари, той кове италианската традиция в жанра; в историите му се пресичат мъже завръщащи се от война, уличницата съдена от порядъчните жени, обикновени хора с достойнство и случки, разказани с уважение към достойнството им. В същия дух имам и други любими поети с китари: Lluis Llach, Silvio Rodriguez, Joan Manuel Serrat, Fabrizio de Andre, Ricardo Arjona, Булат Окуджава…

Стига толкова. Да се готвят със списък Графът, Пипилота и Амелия Екхарт. Правилата са тук.

11 коментара

Filed under музика, традиция

11 responses to “Музика за самотен остров

  1. Графът

    Благодаря за добрия пас, razmisli, но се боя се, че няма да мога да отиграя топката. Както се казва “излязъл съм от тази възраст”. 🙂
    А и като музикант по професия имам със сигурност професионални изкривявания. Представете си художник, на когото изложба на колега въздейства по същия начин, както на обикновените посетители. 😉
    И главното – готови албуми няма да ми свършат работа. При положение, че няма да мога да слушам нищо друго ще трябва да си направя сам дискове. 3-та и 4-та симфонии и няколко сонати на Бетховен, “Заблеяло мий агънце” (Борис Машалов), Руфинка болна легнала, Прелюдии и фуги на Бах, “Заплакала е гората” (Йовчо Караиванов), Луис Амстронг, “Караджа Русанки думаше” Дворжак „Из новия свят“, Концерти за цигулка Паганини, ансамбъл “Филип Кутев”, “Жар птица” Стравински…
    Май със 7 нормални диска няма да се оправя, ще ми трябва апаратура за емпетки… 🙂
    Заб. Да не си извадите погрешно впечатление, че не слушам музика от албуми изброени тук! Не съм чак толкова остарял… 🙂

  2. Е, знаех си, че ще си струва да те „закача“. 🙂

  3. Pingback: Цигу-мигу, музика ме гони! « Патиланско царство

  4. Pingback: Цигу-мигу, музика ме гони! (дори на самотен остров) « Патиланско царство

  5. Марсиан 🙂

    Графе, благодаря за списъка, аз точно с такава скрита мисъл и подадох топката, за да видя „изкривеното“ мнение на професионален музикант, и не задължително албуми като такива.

  6. Отчетох се, рапорт даден 🙂 Благодаря за щафетата! Направих го това с голямо удоволствие 🙂

  7. Пипи 🙂 и аз така подозирах, че ще се получи, все пак не е лошо човек да получи малко рекомендации да си попълни списъка на желанията.

  8. Pingback: The e-sland 2 « уеб бюлетин на радио марс

  9. хъх, горното се е пингнало след толкова време, вследствие на преструктуриране в блога ми. за което моля, за извинение 🙂

  10. Pingback: Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус « Размисли

  11. Сега виждам, че е трябвало да продължа поредната игра.
    Ами добре, ще го направя при мен в някоя от близките вечери, въпреки че от този пост са минали почти 11 месеца. Извинявай, не съм разбрала, наистина!
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s