Най-скъпоценният подарък

Дядо Коледа/Мраз/Влъхвите сигурно са ви донесли подаръци, които сте очаквали с нетърпение. Кой каквото си мечтае и каквото си няма, се пееше в една песен на Булат Окуджава, която отдавна търся. А подаръците… както казва Марсел Мос, класик-социолог и философ на подаръка, те са си един вид размяна, един вид взаимност и не са никога безплатни. Дори когато уж са, всъщност изискват признателност, обич, благодарност. И е прав. Помислете си за сложната схема на подаръци в традиционните български и други сватби, където зорко се следи кой какво дава и дали е било адекватно на статуса му и на полученото от самия него преди време. Помислете и за многото житейски ситуации, в които се чувстваме задължени да дадем подарък, макар че той се предполага да е по собствена воля и желание. Но има и подаръци, при които знаем, че никога няма да получим нещо в замяна и дори нашето даване няма да се знае. За тези подаръци си мислех тази седмица.

Всяка Коледа вестник Бостън Глоуб организира кампания и събира подаръци за деца, които си нямат почти нищо и нямат изгледи да получат какъвто и да е подарък за празниците. Всеки, който иска може да получи детско писмо и да купи пожеланото. А детските желания в тези писма са способни да стопят и най-твърдото сърце… след което с разтреперени ръце човек отива в магазина и купува пуловерчето в размер 6, камиончето-цистерна, шоколад. Купува телефонния секретар за майката, която си търси работа, както и бележник с дати. И се замисля за това колко всъщност има самият той. И не иска повече.

Затова тази седмица исках да благодаря на тези хора, които дадоха подаръци без да се знаят имената им и без да очакват нищо в замяна. И освен материалното изражение на подаръка дадоха нещо от себе си, своя талант, време, способности и съпричастност.

На колегата ми Крис, който вместо да раздава подаръци на баща, братя и сестри тази година купи крава за едно семейство в Боливия.

На приятелката ми Лора, която прекъсна кариерата си, за да работи безплатно в Армения по свой екологически проект.

На хората, които всяка година финансират частното училище Епифани, за да обучава то безплатно деца с ниски доходи и бледи перспективи в Дорчестър.

На 18-годишните доброволци от City Year, които посвещават една година преди следването си да работят с деца в риск в големите градове.

На Дейна, която отделя поне 5 часа на седмица, за да играе с децата с недъзи в тукашното училище.

На бар мицва Гейб Гершенфелд, който вместо подаръци поиска от гостите си книги за детската библиотека в Роксбъри.

На студентите от специалността международни отношения, които прекараха лятото си да се грижат за болни от СПИН в забравени от Бога кътчета в Хаити, с вдъхновението на Пол Фармър.

На хората загрижени за беззащитните деца в Могилино и природата в България.

И всички тези, които доброволно и безплатно дават от труда си и времето си да облекчат нечие страдание и утешат нечий вопъл.

има 1 коментар

Filed under интелектуалстване

One response to “Най-скъпоценният подарък

  1. vanilla

    Харесва ми каквото казваш. Благодаря, че го казваш. Честита Нова година, да ти бъде здрава и спорна!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s