Коледната картичка като огледало на получателя

Определено празничната индустрия има проблем с генерирането на сюжети за коледни картички. Създава само няколко вида такива:

1. Макро снимки на коледни украшения. Златни, сребърни и блестящи. Насочва мислите на получателя към декора, и хипнотизира до коледен сън. Смисъл: Коледата е прах от начупени елхови играчки, или може би друг вид илюзия.

2. Дядо Мраз/Дядо Коледа в червен костюм. Получателят е или трява да си се представи като дете, изправено пред благодетеля на мечтите си в очакване на подарък.

3. Сцена от библейската история за раждането на Исус. Обикновено хиперреалистично и театрално изобразена. Ясла, замислена тъжна Дева, поела с примирение всички тежести на света. На получателя е отредено централно място като зрител, защото фигурите са разположени нарочно за осигуряване на добър изглед.

3. Зимна приказка. Заснежени пъртини, къщички с извиващ се дим, бяла идилия. Господ (и получателят) гледа(т) отвисоко заспалото селце и се замислят за суетата на живота обвит в грижите и радостите си.

4. Натюрморт елхови клонки с бъклица. Евентуално на фон сурвачка с пуканки. Всичко това художествено поставено на червена „битова“ покривка. Невъзможен да се случи в реалния живот, но символично представящ коледата, която трябва да има чисто българско значение (цветовете бяло, зелено, червено). Получателят сякаш е попаднал на сцена оставена от току-що излезли сурвакари. За какво и къде са излезли е отворен вариант оставен на въображението на получателя.

5. Абстракция. Лентоподобни линии като панделки увиващи се около цифри и букви, звездички тук-таме. Може би този визуален ефект се създава при празнуването.

И всяка картичка е един поглед скришом в Коледата така, както си я представя получателя на картичката, или може би така, както купувачът иска получателят да си я представя, или както му я пожелава. Една история в картинка, без думи, както сънищата могат да бъдат.

Иначе моят любим печатан коледен артикул е една гръцка детска коледна книжка. Обикновена история за това как едно детенце посреща празниците, но това, което ме впечатли бяха илюстрациите (на Алекос Фасианос), които вместо християнски ясли и влъхви включват народно-митологични същества като караконджули (киликанзери). Те се спотайват в кухнята и чакат удобен момент да пакостят неразбории, но биват прогонени от свещеника и изчезват през комина. Всичко това разбира се става в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа.

Интересно ми е какви детски книжки за Коледа се намират сега в България… Дали отговарят на някои от типовете картички или се превеждат вездесъщите вносни коледни книжки. И детските книжки, с илюстрациите си, са история в серии картинки. Макар че историята за Коледа и празнуването и от едно дете се предполага е винаги същата, всяка книжка актуализира едно преживяване. Така Коледата става своя собствена.

8 коментара

Filed under български, традиция

8 responses to “Коледната картичка като огледало на получателя

  1. много ме заинтригува с тази различна караконджулска история. обаче като не чета гръцки, тц.
    и не, индустрията няма никакъв проблем. хората това искат, а тя им го дава. съвсем нормално е, при това. собствената ми асистентка, ако знаеш как се запъна за една картичка, която направих. като каза не е коледна, не е новогодишна, и това е. готина била, но обикновена. картичка, която можеш да пратиш „всеки ден“. и това само защото беше супер шарена и някак раирана и нямаше нито един коледен елемент.🙂

  2. Марсиан, ти правиш картички??? Така кажи, и си кажи професионалното мнение!

    След като потърсих се оказа, че и в България има такива вярвания за караконджулите (съвсем същите – че излизат през нощта и правят пакости, етц.) но явно ние сме ги позагубили. Иначе добре че ми преведоха книжката, взех я заради илюстрациите, иначе не се справям много с гръцкия🙂

  3. ПС. От твоята информация от кухнята става ясно, че картичките действително са огледало на получателя, или поне купувача… И аз изпращах тази година картички неспецифични за Коледа или Нова Година, купих ги от раздела „за какъвто и да е повод“ и са лилаво-резедаво-бели листоподобни образувания на сребрист фон. Не знам какво казва това за мен обаче.

  4. хм, според получателя, отново. може някой – ако е като теб – да се зарадва. повечето просто ще се озадачат, това е. може дори да те запомнят.
    ти какво търсиш? одобрение или удовлетворение. и у кого? при получателя или при теб? или „и/или“?🙂
    споко бе, най-важен е жестът.
    весели празници, в този ред на мисли.
    хубаво ми беше да си поговорим задочно в последните два-три дена. това е солта на живота, така мисля.🙂

  5. О, има и много други видове. Например с ангелчета във всякакви стилистики. Тази година любимата ми беше снимка в едър план на 4 яркочервени вълнени чорапа на простор, покрити със скреж и пуснали деликатни ледени висулки.

  6. на мене всички картички ми се струват супер тъпи… лигави някакви. как пък няма някакви по-майтапчийски малко, примерно дядо мраз пиян или нещо такова… се едно всички задължително трябва да сме обзети от инфантилно-романтичния дух на коледа и да ядем погачи ебаси😉

  7. Ами те различните картички от стереотипа затова са по-малко🙂 и по-хубави… защото и хората които ги избират са малко по-различни.😉

    Лонганлон, има, ето два сюжета за догодина:

  8. koleda e edin neveroiaten praznik na koito malkite deca polo4avat podaraci.na koleda se sabira cialoto semeistvo na trapezata okolo masata.tova e edin sviat praznik i vseki triabva da go izpita tova ne6to.tova e moeto mnenie.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s