Размишльотини

Българските жени – най-красивите жени на света?

Advertisements

Преди известно време се завърза дискусияза популярното сред българските мъже мнение, че българските жени са най-красивите на света. Макар че подобно твърдение би трябвало да ме ласкае, тъй като и аз в случая съм българска жена, замислих се дали това е обективна истина или само добре поддържан мит. Дали е истина доказуемo, така че да се патентова запазена марка, или само пословица като подобните за все така изключителните българско трудолюбие, българска гостоприемност и други. И най-важното, исках да разбера защо това твърдение ме дразни повече от останалите подобни.

Да кажем, че твърдението е обективно наблюдаемо. Какви биха могли да бъдат съответните доказателства? Има ли измерим начин да се демонстрира? Ако такъв има, то българките не се представят успешно при него. Те отсъстват от списъка на победителките в международните конкурси за красота, международните класации за „най-красива личност на годината“ или за всички времена, от списъците на световните топ модели. Е, да кажем че всички те са нагласени, че страната ни няма влияние и затова не печели по такива конкурси, но все пак! Не може да се каже, че Венесуела е най-влиятелната страна на света, но като процент нейните жени са най-печеливши в Мис Свят.

Но нали казват, че такива вкусови предпочитания са винаги лични и необективни, значи и красотата не е измерима величина, а собствено възприятие. Да кажем, че българските мъже наистина харесват повече българските жени, в сравнение с останалите. А може и да не харесват повече българките, но така твърдят по различни причини.

Ако е вярно, че българските мъже необективно харесват най-много българските жени, в сравнение с всички други, защо е така? Защо на национален признак има такова предпочитание, ако да речем жените от различните страни са еднакво хубави? Някои казват, че красотата не признава национални или етнически граници, а разбирането за нея е генетично вродено. Например книгата Survival of the prettiest, която горещо препоръчвам като интересно четиво, твърди, че критерият за красота е генетично заложен, почти еднакъв за всяка култура и дори бебетата си го имат (и всички несъзнателно предпочитат красивите хора – не случайно и заглавието на книгата е игра на думи с дарвиновия принцип Survival of the fittest, оцеляване на най-способните при естествения подбор. Други смятат, че хората предпочитат приличащите на тях самите, защото приликата е гаранция, че при съчетаването в поколението ще се изявят същите гени, които са се оказали печеливши при самите тях. Съответно затова не е чудно, когато мъже се женят за жени, приличащи на майките им. Трети казват че това не е вярно, иначе всички щяха да се женят само за роднини и нямаше да имаме табу за инцест. А от друга страна, като си израснал с еталон за красота на хора от един етнос (грубо казано), този еталон ще ти служи като критерий за цял живот.

Във всеки случай, ако се знае, че харесването е субективно, изниква големият въпрос: Защо мъжете го твърдят като обективна истина? Защо не казват, „За мен лично българските жени са най-красивите“ а го казват като неопровержимо и наблюдаемо твърдение валидно за всички мъже на света? Че и до степен да се хвалят с него? Защото за една патриархална култура, каквато все още сме до голяма степен, красотата на жените е един от необходимите съставни елементи на мъжката чест. Бидейки тя издигната на национално ниво, съответно обобщението за българските жени като цяло е необходимо условие за националната чест. Забележете, няма твърдение за красотата на мъжете, само за жените. За една патриархална култура е важно жените да са най-хубавите, а мъжете най-силните. Спомнете си, че в много от случаите фразата е „Нашите жени са най-хубавите“ – тоест, изказалите го мъже един вид присвояват не всички българки с това „нашите“, а присвояват съответно привилегията/честта/заслугата която идва с принадлежността си към групата на „всички българи“ и съответно засягаща красотата на женската и част. Един вид някой да се хвали, „Моята жена/майка/сестра/ е най-хубавата“ само че издигнато на национално ниво. Спомнете си, че един от най-разпространените начини мъж да обиди друг мъж е да нарече жена му грозна. Така че красотата на жените от племето е въпрос на племенна чест. Когато нищо друго не ни върви на национално ниво, „нашите жени са най-хубави“ един вид компенсира останалите неуспехи, а жалкото е, че красотата сама по себе си не е успех или постижение за някакво усилие. (Вярно ли беше това последното?)

В крайна сметка, красотата на българските жени е твърдение от същия порядък, от което е и твърдението на майката на Вазов за красотата на България. Тя е внушила на сина си от малък, че България е най-хубавата земя на света. Вазов след време се пита: как тази жена, която никога не беше виждала други земи, твърдо вярваше в несравнимата хубост на България? Вяра, убеждение, знание. Не изследване, сравнение, извод. Нито уговорка „така мисля аз, това е само мой вкус, това ми харесва“.

Ето, това е патриотизъм. Българките – най-красивите на света.

Advertisements