Българска класика във френски филм

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не.

Жан дьо Флорет е вероятно Елин Пелин, а Манон от изворите е може би Йовков. Гениални филми, а темите им са необичайно нетипични за френско кино и литература. Парче земя и от кого ще бъде наследена тя в семейството, необходимостта от жилави наследници, алчността водеща до унизително скъперничество, игнориране на любовта с неизбежни последстия, както и фаталното израждане на рода, всичко това подправено с предателство и отмъщение. Разбира се, в центъра е женската красота и дива невинност (земята, която спонтанно избуява), противопоставена на мъжкото патриархално култивиране, тоест земята, която дава плод, защото някой я копае, оре и сее. Какво по-елнипелиновско или по-йовковско? Между другото, филмите са римейк на два едноименни филма на Марсел Паньол от 50те години, по които той е написал романен диптих, публикуван през 1963 година. Тоест в края на краищата романът не е първоначален източник. За сведение, ето тук описание на сюжета на английски и френски (внимание: спойлърс).

Разбира се, приликата с Елин Пелин и Йовков е по-скоро предизвикателна метафора отколкото еднопосочно оприличаване. Предизвикателна, защото имаме огромна нужда да преосмислим класическия си литературен багаж, който сме изгълтали в гимназията почти набързо като неприятно хапче, със захарче, убеждавани от учителя колко полезно е то, тоест, колко важно за българската ни същност е да познаваме класиката, защото в нея са заключени изконните български ценности. Ако сме учили българската литература в университета, то за нея просто сме слушали на лекции, когато от амвона на катедрата преподавателите са ни проповядвали без право на изслушване подробности от житието на Св. Писател Чудотворец, който въпреки превратностите на несъвършения живот все пак е велик и богопомазан. Е,
може би с добавяне в концентриран вид почти на списък с цитати от това, което са отсъдили литературните анализатори за класиците. Но никога с прекрачване на свещените граници на дисциплината. Сравнителното литературознание, с единични изключения, си беше и (подозирам) все още е кратко изложение на историята на западноевропейската литература на ниво профанирано разбиране. Ако ли пък следваш другаква филология, от онази страна границата също така ревностно се пази, а всякакви прилики или привиждания на български автори отвъд плета на (примерно) френската литература са обявени за случайни. Хуманитарното мислене за жалост беше и все още е най-ограничаваното и канализираното, дори и от своите собствени поддържници.

Та за какво става дума… Не само за приликата между идеите на Жан дьо Флорет и Манон от изворите с Елин Пелин и Йовков, а за това ако ги има такива прилики, как да ги обясним, на какво да припишем разликите и дали това променя нашата лична връзка с класиците. Дали това може да ни накара да ги приемем другояче. И да помислим защо те не ни говорят по същия начин както ни говорят тези два филма.

Уголен, последната издънка на влиятелен селски род в Южна Франция, иска още земя. Без да търси нито любов, нито дори само комфорта на семейство и уреден дом, той иска земя, за да отглежда карамфили, за печалба. Смисълът на карамфила като символ е противоречив, но във всеки случай карамфилите в плановете му са кърваво червени, като пренебрегнатата от него любов. Земята на Уголен няма вода, така че му трябва земята на съседа, където има скрит извор. Подтикнат и придружен от чичо си, Уголен случайно убива в свада опърничавия съсед и се надява наследникът, градски човек, че и гърбав, да се откаже от плановете си да я обработва. Многозначително, наследникът се казва Жан дьо Флорет, на името на майка си и на възжеланите карамфили. Той се опитва да обработва земята си според съветите на книги и учебници, които чете внимателно. Тези знания не са погрешни, но… според законите на земята, на практика тя не може да се опознае, нито владее по тях. Това, което най-много му трябва и липсва не са точни научни знания, а сътрудничеството на хората от селото, които го отхвърлят заради гърбицата му, заради градския му статус и бивша професия (събирач на данъци). Тоест, независимо с какви ресурси, време и пари разполага човек, да бъде селянин той не може без общността. В тази общност се въртят полезни за Жан слухове как Уголен и чичо му са запушили извора с безценната вода, от която има нужда и самия той, за да оцелее. Накрая умира, убит буквално от земята си, при опит да я насили да даде излаз на водата, чрез динамитен взрив. Но въпреки че Жан не успява да накара земята да му даде плод с помощта на общността, на лично ниво той е намерил истинския извор и на любовта, и на жизнеността: жена му и малката му дъщеря му дават в изобилие това, което липсва тъкмо на Уголен и Сезар.

В Манон на изворите малката дъщеря Манон вече е пораснала и живее със семейство козари близо до семейния парцел вече присвоен от Уголен; опознала е дивата земя и живее от щедрите и плодове. Тя няма нужда от общността на селото, от тяхната подкрепа или коварство. Но пък и не научното знание е това, което ще помогне и страхливото съучастничество на селото, и коварността на Уголен да получат възмездие. Това възмездие се получава според случайността, или, според възгледите ни, идва от съдбата. Уголен случайно вижда порасналата Манон и се влюбва в нея до умопомрачаване, унизяване, самоунищожаване. Манон случайно открива първоначалния общ източник и на извора, и на селските чешми и го запушва. Настъпилата суша е причина слуховете около историята с извора да избликнат на повърхността; селяните търсят обяснение за сушата в божие наказание за тяхното мълчаливо съучастие в унищожаването на Жан чрез прикриване на тайната и изключването на семейството му. Уголен се самоубива, не заради карамфилената катастрофа, докарана от сушата, а задето Манон го отхвърля. От пресъхващ род и без наследници, той също не може да владее земята дълго време. Червената панделка на Манон, която той е намерил и зашил за гърдите си, не се е „прихванала“ и продължава да кърви. В края на краищата, той разбира, че в най-важното култивиране, това на любовта, не може да има успех. А смъртта на Жан придобива смисъл. Макар и мъртъв, той е „посял“ семето на бъдещото избуяване в лицето на Манон. Водата си остава негова (Манон намира източника под земята, в пещера). Наследницата му богоподобно я пуска отново на свобода когато селото прави църковно шествие за пречистване от греховете си, след като и науката (доведения експерт) не може да помогне. Е, последната получава малко признание когато Манон се жени за новодошлия селски учител: макар и безсилна пред бездушието на масата, науката получава смисъл чрез любовта и личния избор.

Къде са Елин Пелин и Йовков тук? Какво означава земята за нас като българи, на които ни е вменена тази класика? Различен ли е смисълът, който ние влагаме в нея? Прилича ли нашата йерархия на ценностите богатство-любов-земя-семейство-общност-индивид-знание на френската такава? Може ли тази йерархия да бъде универсална? Ако е така, признаваме ли си, че нашите „изконни ценности“ не са нещо изключително българско? А какво е то тогава?

България е средиземноморска страна

Идеалният учебник по история

Утопия, каквато не я знаем

Училищно четиво – САЩ

Некласически Сандокан

Похитеният Хитър Петър

Фабула за успеха

Дай боже да вали кафе

Непослушните деца

Професор Джоунс по следите на изчезналото знание


Вашият коментар

Filed under български, кино, класика, литература

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s