Село Връв

Тина и аз живеем извън България от доста време и по различен начин сме намерили лекарство за носталгията. Тина е познавач на дизайна и възстановява красивите стари къщи във Връв, селото на дядо си и баба си и им дава нов живот, като ги превръща в къщи за гости. Миналото лято тя ме покани в една от тези къщи, а аз направих снимки, което пък е моето лекарство за носталгия.

Връв е малко, старо и меланхолично село в северозападното ъгълче на България, на брега на Дунава. Всъщност то е най-северното селище в страната, c римска крепост и сцена на важни исторически събития. Макар и сега почти забравено от внуците на коренните му жители, в него има много хубави неща, които да се видят, пипнат и помиришат.  Има и къде да отседнете за едно кратко селско приключение. Място не само за един хубав уикенд, но и за плаж, каяк, разходки, риболов, плуване в Дунава, колело по тихия виещ се асфалтиран път. Може да се разходите и до Сърбия.

Дунавът това лято беше придошъл и залял селското пристанище и плаж. Но гледката през реката беше все така красива.  Беше дъждовно и локвите по асфалтираната главна улица оглеждаха старите къщи.

Върху бившата митница е изписан италиански фашистки лозунг. Но това не е странен остатък от минали времена; просто преди няколко години тук е бил сниман италиански исторически филм. Едно магаре редовно пасе в района и придава особен оттенък на посланието в лозунга

Училището е било обновявано наскоро, но въпреки това е празно и заключено. Надеждата е да се превърне в дом за стари хора. Но е много подходящо и за ателиета на художници, корпоративни събрания, тийм билдинг или лятна школа по философия

Овцете и козите се събират всяка сутрин в осем и се отвеждат на паша от двама овчари. Ако помолите да прекарате деня със стадото, ще видите околностите, които през лятото са пълни с диви цветя. И така до 7:30 вечер, когато всяка си отива у дома, а бабите и дядовците им ги посрещат. А кокошките, разхождащи се свободно по улиците, също си знаят къщата.

Освен обикновени кокошки, в селото има и благородни птици.  40тина декоративни гълъби от породата федерли живеят нависоко на покрива на къщата на Васко, който ги отглежда, и не се мешат с простолюдието, кълвящо забравени зрънца в прахта.

Много къщи са изоставени, но въпреки бръчките си личи, че са били красиви на младини. А цветовете, с нещо средиземноморско в тях, будят някаква ведрост въпреки старостта си. Архитектурата на селските къщи е интересна и различна от това, което обикновено познаваме като традиционен български селски градеж. Има влияния на румънски, сръбски, австроунгарски популярни вкусове. Вгледжах се в детайлите по домовете и се питах откъде ли идват, дали са копирани отнякъде или изразяват личните емоции на собственика, строил преди доста десетилетия.

Хората, гостоприемни, ми разказаха много интересни истории. Посрещнаха ме в къщите си, нагостиха ме със салата с домати и салам. Разрешиха ми да снимам скромния според тях интериор, запазил традиции на ежедневието отпреди години. Щедро извадиха дрехи от гардеробите, които пазят от бабите си и ми ги показаха.

Пък накрая и котаракът ме изпрати с добро благоволение. Часовникът на кулата, местен паметник, работи точно. Но времето е спряло.

От София се стига с автобус или влак до Видин и после с автобус или маршрутно такси 30-те километра до Връв, от автогарата по пътя за град Брегово. С Тина може да се свържете от блога й.