Драцена хапна таратор с моркови и зелени яйца. Без хляб. И си мислеше. От един месец валеше. Дали случайно небето не се е счупило и цялата вода в него сега се изсипва отгоре? Всякакъв спомен за слънчевото лято вече изглеждаше смешен. Драцена сложи ухо на мидата от нощното шкафче, потънала в прах, и чу хапещия смях на водата, заклещена в нея.
После избърса с гъба сълзите си, сложи шапката с украса от маслина и излезе на улицата. Непроницаем дъжд. Локвите се вълнуваха и галеха плочките. Като далечен семафор, луната хъмкаше рагтайм и подстрекаваше към скубане на коси.
Драцена имаше тази вечер среща с Графинята. Тя й беше поръчала непремено да донесе мидата. Била от нейна почти напълно забравена любов. Графинята се надяваше, че в мидата се крие посланието за дъждовното проклятие. Докато се приближаваше до дома й, близо до бреговия маяк, Драцена забеляза стъргалото отпред. То не беше стъргало… а кръст от ковано желязо, на който бе разпънат Тлалок. Ами ако това е причината?
to be continued…
[Текстът участва в експеримента на мислидуми лЕКСПе:1/септ2009]
Ехееее, вдъхновяващ текст! Как ме радва и колко ми се ще да му отговоря!
Благодаря, Размишльотинка, чакам с нетърпение продължението.
А това, че Драцена е име – много интересно, и аз така я използвах: улица „Драцена“. А започнах и текст, в които Семафор и Маяк са двете котки на пенсионера И.
Ама не знам дали ще го превърна в цял текст.
И изобщо – името Драцена е много подходящо име за лит. герой. Може ли да не мисля така, след като разказх за Хортензия. А Хортензия и Драцена могат да бъдат добри приятели.
и аз с нетърпение чакам!
Радвам се, че се е получило нещо що годе смислено… или поне интригуващо безсмислено. И си признавам, че се не съм измислила продължение.
Може би при следващото ЛЕКСПЕ 