Всяка година България ми се струва различно място. Всяка година емоцията на откриването е различна. Минала е през фрустрация, че в тази държава нищо не е наред до „е, какво толкова“ до огромно любопитство.
Тази година за пръв път бях щастлива в нея. Не се оплаквах от нищо, харесваше ми всичко. Отдадох се изцяло на откривателство на потайни местенца и на истинския характер на София, с всичките му чудатости.
Само че не бързайте да ме поздравявате за новонамерен патриотизъм. Защото точно с такова чувсто изследвам непознатите, „чужди“ страни, които разбира се не посещавам, за да им се ядосвам или да ги променям, а само да ги разбера. Щастливото откривателство не е признак на близост, а на безопасно дистанцирано приемане на нещата такива, каквито са. За такава емоционална логика разрухата не е проблем, а чар, грубиянщината е просто начинът, по който върви животът на местна почва.
Та, като изключим една-две кошмарни случки, ето какви са новите ми ведри наблюдения за България.
Мислят ме за чужденка. Когато съм на място, посещавано и от чужденци, с мен дефолтно общуват със знаци.
Хората все така носят торбички. Найлонови торбички, които не са с току-що направени покупки.
През 10-дневното активно вслушване отникъде не чух чалга. Сигурно съм била в различна страна, не тази, от чиято чалгизация непрекъснато се оплакват.
Почти нищо не се е променило от по-рано. (Това не е в противоречие с различното ми усещане за България всяка година – тя си е същата, променя се моето отношение.)
Имам проблем с общуването с хората. Отговарят ми на друг въпрос, а не това, което ги питам.
Забранено е снимането в църкви, освен ако човек не си плати такса за целта.
В София човек се ориентира по спомени или интуиция. Тя е цял лабиринт от нестандартно замислени врати, входчета, и ъгълчета на нелогични места. Улична номерация е лукс, който явно малко сгради могат да си позволят.
Има хора, чието ежедневно удоволствие е да ми направят деня отвратителен, но има и достатъчно мили хора, които да те накарат да забравиш предходното.
На новото летище има течове, които се решават със слагане на кофи на стратегически места.
И така до следващия път 
Миналата година за същото:
велкоминг, каке
между другото софия вече е един чудесен град – народа се омете по почивки из родните си места и градът наистина заприлича на оная стара, чаровна софия, която помним от детството си
и така ще бъде още около цял месец, йеее 
Ходя си в София сравнително често и последния път (през юни) ми направи впечатление, че отношенията между хората са се променили за хубаво. Всеки път, когато в трамвая се качеше възрастен човек или майка с дете, някой веднага ставаше. Дори шофирането е станало макар и съвсем малко по-нормално. А като ме видеха по натоварените улици с племенницата ми на ръце или в количка, спираха дори таксиджиите и маршрутките. Първият път така се изненадах, че забравих, че трябва да пресичам. Дори в полицията, където очаквах сътресения при подменянети на личната си карта (защото като всички имам неприятни спомени от чиновници на гише), всичко стана бързо и любезно. Като че ли най-после ни е просветнало, че от нас зависи да си направим живота приятен и поносим.
Когато не съм в София през лятото, най-много ми липсва мирисът на липи.
@бате Хе хе
Значи, народът е главно препятствието към очарование?
@Ена и на мен миговете на любезност бяха свързани с подобни случки. Стълкновенията бяха свързани с определени групи хора, които се чувстват с власт (един свещеник, директорка на училище, пазачи).
Аз поне два пъти седмично менавам пеша от Младост до Орлов мост. Хубава е София и има много хубави хора.
Ей, и на мен ми се оправи настроението като прочетох това. Аз скоро се прибирам, работата ми в немско свърши. Приятно ми е да чуя хубави неща за София. Явно хората се променят, и мен след изборите ме тресе оптимизъм.
По-интересен е въпроса с хаотичността. Намирането на адрес в София понякога много ме е измъчвало. Но човек ако има карта на града се оправя без проблем. А за вратичките, чупките на сградите си е вярно. Има някакви такива неща на невероятни места.
Абе за екзотична държава имаме много сива и скучна столица
Или скучна не е точната дума, тоталната дисхармония в сегашното софийско съзнание се е отпечатала и в сградите – изглежда сякаш си пречат една на друга, а ако ги сравним с хора, освен че повечето са стари носят и черни забрадки. Тъй че не се сърди на свещеника, животът в адската естетика е труден, визуалните енергии не могат да намерят мир.