Гробище за коли

classic31
Тази серия е за мислидуми, която ме помоли за снимки преди време.

Кой ли изпитва нужда да оглежда с любопитство лицето на изпаднал просяк или опожарена къща? Или, да кажем, не чувствате ли някакъв неуловим цинизъм, когато сравнявате снимки на филмова легенда сега и преди години, в разцвета на младостта? А когато намирате старата си разнебитена кукла не си ли спомняте с усмивка и неудобство за едно време, когато тя е била сбъдната мечта – красива, луксозна и скъпоценна, почти да ви е страх да си играете с нея, за да не я развалите, а сега отдавна развалена, но уви, за вас вече това няма значение?

В САЩ има гробища за коли. Не съм виждала такива в България. Може би защото там колите не умират самотни и изолирани от света, а се разпадат на трупчета пред очите на всички, всеки ден малко по малко, на тротоара пред къщи. В САЩ обаче има такива изолатори.

classic5Не знам дали тези гробища са всъщност запазване на достойнството на старите коли или равносилно на предателското им изоставяне в хоспис, съзнателно забравяйки всички хубави моменти прекарани заедно. Тези гробища обикновено имат елегантни имена като например „Класически коли“ и подобни, но това е само словесен параван, прикриващ истината: там колите може би биха били класически при други обстоятелства, но преди всичко стари, непотребни и изхвърлени.

classic20

Когато разопаковате от твърдата пластмаса новия iPhone нали не си мислите как той ще се търкаля в прах, с пукнато стъкло? Как ще ви омръзне до смърт? Как ще попадне в чекмеджето за обувки, където пазите непотребни вехтории? Скъпоценните вещи са такива – извикват уважение и страхопочитание, иначе нямаше да ги смятаме за луксозни. A когато нещо луксозно умре, с него излита душата на мечтата, която го е пожелала.

classic30

Е, тези коли едно време са били луксозни и са били на първо място в нечии мечти. Постигани са с гордост и са били карани със самочувствие. А днес около тях обикалят като грабливи птици разни клиенти, които биха се заинтересували от някоя резервна част. Ще бръкнат в гръдния кош на изтормозеното тяло на „класическата“ изхвърлена, ще изтръгнат оттам  и ще я трансплантират върху своята класическа обгрижена. Или такива вояристи, които ще ги фотографират.

classic23

А вояризмът? Ще гледаме ли бръчките, или ще надничаме как смешно изглежда отвътре някога внушителният мотор, сега разпадащ се красиво във всички цветове на ръждата? Бих могла да нарека тази серия „Цвят джънк“, заради красотата и нежността им. Също като на едно нефтено петно илина някоя забравена в хладилника храна.

classic21

На такова едно бунище за коли видях разни символични марки, които бях срещала преди само от класическата американска проза. Убедих се, че наистина са съществували. Но сега гледам на Фокнър по друг начин :)

classic8

А това е скулптурната градина от стари коли на Др. Евърмор в Барабу, Уисконсин (по предложение на Ена):

Друго:

Денят на мъртвите в картинки

Изоставени

Антропология на боклука

Американски прелести. Малко известни детайли за Америка

Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

Кръв и бели дантели

About these ads

18 коментара

Filed under САЩ, свят, традиция

18 responses to “Гробище за коли

  1. Уф, направо ме натъжи. Като си помисля, че и Цветанка един ден ще бъде на такова място…

  2. Прекрасни снимки! И тъжен текст

  3. Мда, и нашата Брататайка – жигулето, де ли е сега? Само дето ние я продадохме запазена 20 годишна без ръжда още…сега сигурно не се грижат така за нея :(

  4. Ena

    Малко off-topic, но пак за сметищата. В Барабу, на 15 мили северно от Madison, WI скулптор е превърнал сметище за старо желязо, кабели и жички в нещо като ателие и изложбена зала. Има безкрайно много роботи, птици от метал, които менят цветовете си в зависимост от степента на ръждясване, цветя и дървета, пак от метал и жички, че даже и цял космически кораб. Фантастично е. Най-интересното място в Барабу, който иначе си е обикновен град от средния запад.

  5. Ако колите не се изхвърлят, а се обгрижват с любов, те стават класически и след време струват много пари :) Така че може би и жигулито, и миатата след време ще са в тази категория, ако случат на собственици :)

    Ена, за това ли става дума (добавих един видеоклип със снимки по-горе).

    Между другото, има и други начини за справяне със стари коли. Ако видите снимката на този пост http://razmisli.wordpress.com/2008/10/03/classical-education/ , това е едно място, където са полузаровени стари кадилаци в редичка. Всеки, който иска, може да отиде и да ги боядисва. Кооперативно изкуство :)

  6. Ena

    Размисли, да прилича на същото сметище, но аз си го спомням по-малко лъскаво.

  7. Много те бива да снимаш разруха :) Казвам го без всякакъв цинизъм! Особено ми харесва снимката „Цвят джънк“. При нас, нали сме в страната на рециклирането, подобно нещо вероятно няма. Казвам вероятно, защото може пък и да има някъде.
    Понеже пък живея в края на областта Рур – люлката на индустрията от преди век, тук има много красиви стари фабрики. Много от тях са превърнати в културни институти, спортни центрове и офиси. Но има и много червенотухлени разпадащи се халета, трябва и аз да поснимам малко. Особено около заводите на Байер от другата страна на реката.

  8. Ами Ена, сигурно вече е получил грант и работата е станала от игра на сериозна. Градината е благоустроена, а може и някой intern да помага по поддръжката ;) Интересно как боклуците впоследствие могат да станат отново нечие съкровище, я чрез артистична скулптура, я като стока в магазин за антики.

    Мислидуми, това е проклятието на прекалено многото свободна площ в САЩ. Между другото тук също много фабрики се преустройват, ако са на апетитни места, но явно при вас мястото е много по-кът :) Ще чакам твоите снимки :)

  9. >“Много те бива да снимаш разруха“

    Напомня ми за „Сталкер“ на Тарковски…

  10. Нещо, което не по темата но мисля че е доста по-позитивно :)

  11. Страхотни са :) Благодаря за линка.
    Tова е ново строителство, нали?

  12. Тези снимки страхотно се „вписват“ в това, което чета в момента… „Заека богат“ на Ъпдайк, ако си го чела, веднага ще го усетиш. Тези коли помнят петролната криза от 80-те, вероятно. Толкова са нереални едновременно с това, че сякаш Заека се е возил в някоя от тях. )

  13. С такива мисли напуснах музея „Гревен“. Поздрав:

  14. Поздрав, Lindy + mysmalllibrary :)

  15. Ааа има и в БГ такива места. Снимах едно такова в началото на 2006 та. В Кремиковци. Няма кадилаци, но пък с жигули и москвичи е пълно :)
    Името на снимката е „junk art“ :)
    Коментарите под нея са все в духа на тези размишльотини :)
    Ето я – http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=260003&USER_ID=3944
    Поздрави.

  16. Страхотни са, особено последната – с пилците :) А пускат ли хора свободно там и какво се случва с колите? Тук пускат, колите се опоскват за части, а после (след известно или много време?) не знам, може би за старо желязо.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s