Снимка: Ели Иванова
Петя живее в Германия и е толкова смела с езика си, обградена от море от чужди думи, че бих чела стиховете й просто за да си припомням определени думи, от неистова необходимост да си ги казвам. Искам да имам повод за думи като джудже, несресан, гугутка, набъбвам, брикети, смачкан, пихтия. При нея те оживяват и се пълнят със смисъл като сос. А той идва от необикновените метафори, при които прашец от едната дума полепва по другата. Кажеш ли „Господ е перачка“ просто всичко около Господ изглежда различно. Получаваш просветление. 
Макар и да са вече в хартиена форма, след като са били в електронна, а преди това в зрителна и мисловна, тези мисли+думи имат нужда от речник на непознатите такива. Просто така, както всеки има собствена дефиниция за всеки термин, който някога е чул, прочел и разбрал, така и тази хартиена вселена има свой глосар, който аз нахвърлям тук:
чорап
Една от най-многозначните любими думи. Чорапът е успокоителна вещ, която е само своя и ничия друга; протрит спомен, която не можем да изхвърлим от гардероба на душата или жетон за обмяна, при което се побратимяваме с носителя на другия чорап. Чорапът се замята, гърчи се забравен в самотата си и изписва значещи фигури и e символ на обвивката, която може да бъде и скъсана. Той е интимните ни мисли на момента, които се променят от вчера до днес.
Цветът също има значение.
Mоже да е символ на невинност, ако е бял и обут в лаченa чернa обувкa. Ако на времето чорапите са жълти, а ние ги рисуваме зелени, то фалшифицираме ли? A ако са червени, са прекалено силен цвят, за да оставят да изплуват образите на въображението: те са символ на реалния свят.
А има и приказки от чорапчето, в което като в дядовата ръкавичка бъкат историйки. Това просто трябва да е заглавие на телевизионно предаване за деца.
гугутка
Тя е прелетна птичка в стиховете на Петя. Появява се като божествен вестоносец на изначални истини, успокоителен глас, доза произволност или тежка трътлеста въжеиграчка, която балансира по клоните на житейските обстоятелства, а публиката сме всички ние, които следим истории под всякаква форма, но нямаме смелостта да опитаме същото.
зъб
Общо взето, зъбите са признак, че нещо може да хапе, да гризе, може да е опасно. A беззъбието е признак на страдание. Те са преграда, която може да се кърти също като стена. Обаче те може да са и нелепотo безсмислие на eднa машина. И наистина, ако зъбите принадлежат на машина, може ли да са жълти, да падат, да се оголват? Представете си, че теменужката има зъб, оголила тромавия си език. Не бихте ли се изплашили от жълтите зъби на бобъра?
костилка
Костилката е горчива истина, от която се прави лечебен нектар за по-лесно разбиране на ежедневието. Костилката е нещо, което човек изплюва на улицата, за да остави своя следа. Скритата пренебрегната същност на дребните неща, – защото големите имат ядка.
къща
Къща е думичка, изписана на бяло талонче, което може да се обръща на всички страни. При подобно изследване забелязваме, че втората й буквичка е ъ и по това може да си направим извод за характера й. Изтърбушена коруба за лястовици и техните тревоги, в която се шмугват гущери. Тя не е стабилна: корените на орехите на съмнението я подкопават. Tеритория, която трябва да пазим чиста от посегателства. А когато е наистина бяла и на стените й се открояват нехвърлени сненки на формите в платонов смисъл, можем да затворим книгата и да продължим в мисълта си стиховете както ни се хареса
Само ще кажа, че Петя и Марулка се познаха по чорапите
Страхотен текст, Ели!
Сега имам адекватното обяснение за Петя и комбинацията Петя – Ели. Докато сега Петя лети ( а тя кога ли не го прави), а аз съм под влиянието на чудесното присъствие на Петя ( тя си е това, което си е) набързо ще нахвърлям следната мисъл – Петя е открититето на вчерашния празник!
Каквото и да се каже си го заслужава и още толкова.
И така понеже нищо не мога да затворя окончателно ( това е дело платоново) продължаваме цветната мозайка Петя.)))
Чудесно помагало, размишльотини!
Сега, когато mislidumi станаха реални думи черно на бяло, работата се обърна – думите си искат мисли. И понеже мислите никога не свършват очевидна е необходимостта да се връща човек отново към думите.
За тая работа никога не е излишно помагало…
Присъединявам се към думите-мисли на Графа – по-точно не бих изказала своите!
Скъпи блогови приятели! Благодаря ви! Ели си е поиграла толкова мило с образите от текстовете, аз съм много впечатлена. А пък аз съвсем не ги знаех тези неща, хич не ги бях забелязала.
хихихи
А сега да кажа, че Марулка и нейната майка се слънца и си греят откъдето минат. Богпан е господин с бастун и е толкова мил и човечен. Освен това богпан има остро подстригана черна коса, която боде – с негово разрешение изпробвах да се уверя
Графът си е истински Граф и макар аз да забравих да го почерпя с ментов бонбон, както бях обещала, той благородно премълча този пропуск. Графът, мили дами, е един много лъчезарен човек. Да не говорим, че цялото му семейство за са такива, а това някак се предава на околните хора.
Ели, ти не беше там, но да знаеш, че ние все се сещахме за теб и беше все едно, че си с нас
[...] Глосар за Мисли+Думи (в блога [...]
Ако има изобщо някакъв начин да се пише за писането (на Петя), то е именно този. Чудесно е, Ели!
Поставяте ме в странното положение да благодаря за нещо, където благодарност е дължима другиму
Радвам се, че се е получило чудесно и е имало червени чорапи.
&|