http://mediabg.eu/Nebesni_balkani_s_Petur_Chuhov.mp3

самият предговор към книгата (от някаква женица с 15000 академични титли и титлички) беше толкова неразбираем, усукан и ужасно, наистина грозно сложно написан, че цели изречения прочитах по няколко пъти и съсвем честно: не можех да разбера нито дума. И знам, че проблемът не е мен, а в закодирания научен език, служещ като преграда между просветените и тези, които нямат нужното ниво да приемат тайните послания.

Много мъчно ми стана, защото аз имам слабост към езика като такъв, към красиви конструкции, към изречения, които се прочитат сами и ти настръхва кожата от удоволствие. За подобен ефект изобщо не са нужни непознати академични формули, дори когато е поставена претенцията за определен вид труд.

Ще се опитам и с предложението на Силвия, ако ми остане време (защото, нали, за да напишеш рецензия за нещо трябва да го и прочетеш… ) Може всеки да си ги публикува в собствения блог, а ако няма, може и тук.

Лейт, може да прочетеш тук:
http://razmisli.wordpress.com/2008/01/10/%d0%9b%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba/
А аз започнах вече да се притеснявам за казаното от мен!

Също чета и харесвам вестник Култура и дори съм им пращала дарения, но точно затова много ме притеснява, че сами свиват коприненана буба около себе си и ограничават кислорода…

… И аз бих искала да пробвам в оригинал - на японски. Ето един класически пример:

An example of classic hokku by Matsuo Bashō:

富士の風や扇にのせて江戸土産
/fuji no kaze ya oogi ni nosete Edo miyage/

The wind of Mount Fuji
I’ve brought on my fan!
A gift from Edo.

и един също толкова класически японски и най-известен:

Bashō’s “old pond” haiku:

古池や蛙飛込む水の音
(fu/ru/i/ke ya) (ka/wa/zu to/bi/ko/mu) (mi/zu no o/to)
Оld pond.
А frog jumps.
Тhe sound of water.

> Макар и ти да си права за многозначността на сричката, варираща при интонирането й на китайски…

Ще взема наистина да се пробвам - сериозно!

Силвия, а има ли още БТ на пазара?

Предлагам също отзивите да не нахвърлят 1 800 знака, и също срокът да е една седмица, тоест следващия петък. Остава да посочите и място, където да се пуснат написаните неща.

Мисли и думи, в друго измерение - абсолютно верно, само на такова място пуша БТ-;)

Аз лично не бих се пробвала върху поезия - нещо нямам нужното сетиво за това, май…

А пък Силвия пуши БТ, но в едно друго измерение. А този лаф само тя го разбира и на мен ми е много смешно :-P.

Вал, имам специално отношение към кайку!-тата. Признавам, че и за се изкушавам да пиша така, но много внимавам да не става много на хайку. Ако владеех китайски, бих писала хайку в оригинал. По мое усещане избраната поетична форма е свързана с езика, на който пишем. Българският е описателно многословен - това му е силата. В заплитането, многословието, което води в задънени улици, в думи с много предтавки като “изпонаписан”, “преподреден” и подобни, в сложни глаголни времена като примено “казано било”, “щеше да е било”, “щяло да е било видяно”… Понеже немският ми е всекидневен, мога да твърдя, че стихове на немски по горния образец не могат да се пишат. Хайку на немски пък е най-голямата отрова. Защото в немския конкретните понятия с много смисли са прекалено дълги за такава изящна форма. Друго е да кажеш една сричка, например “ми” и тя да означава в своята краткост 100 неща, а когато я комбинираш с друга сричка с други 100 значения, престави си какво вълшебно многообразие на смисли избухва…
Пак се отплеснах