@ Размисли -
аз смятам, че житейският жребий не е наложен от равнопоставени нам лица, той е просто случайност, независеща от нас или от равнопоставените ни (той НЕ ЗАВИСИ дори от това дали се ПРОТИВИМ на тази житейска лотаривя или не! ), та в този смисъл - житейският жребий на страданието е по-лесно ‘поносим’ или дори ‘доброволно приет’ психологически, защото НЕ ЗАВИСИ ОТ НИЧИЯ ЧОВЕШКА ВОЛЯ, т.е. няма закономерно обяснение за неговото възникване, затова НЯМА наличие на нечия ВИНА.

Закономерното му обяснение може да се търси само като ‘изкупление’ на бивши грехове - наши или на наши роднини, т.е. в предаването на ‘кармата’ на следващи поколения или в унаследяването на ‘греха’ на Адам и Ева, например.

Тук в този разказ жертвата НЕ е жертва на стечение на обстоятелствата, а на СЪЗНАТЕЛНО И БЕЗРОПОТНО ПОДЧИНЕНИЕ/ПРИЕМАНЕ от групата на някакъв БЕЗСМИСЛЕН РИТУАЛ, изпразнен откъм съдържание и следователно неоправдан като акт! ЛИПСВА обяснението за историята на ритуала и именно затова той е въздействащ като безсмислен/неоправдан, т.е. БРУТАЛЕН.

Според мен единственият смисъл на тук описания хипербилизиран (или по-скоро лишен от корени или морално оправдание) ритуал, е да предзвика у читателя чувство за несправедливост и безсмислие на подобен тип сляпо прилагане на НЕоправдани в общочовешко-морално отношение, т.е НЕнужни никому норми… и да апелира съответно към НЕподчинение.

Права си за тълкуването на посланието - да се научим да ПОДЛАГАМЕ НА СЪМНЕНИЕ И КРИТИКА всичко, що е плод на чисто човешката воля и да не следваме СЛЯПО какъв да е АВТОРИТЕТ!

Наистина не знам на какво се поставя ударението при дискусията на разказа в училище, но знам, че една от главните теми е сляпото следване на традицията “защото винаги е било така” или “така трябва” - болезнено място за много общества - без да се замислим за смисъла, за възприемането му от всеки, включително за гледната точка на уязвимите, в които потенциално може да се превърне всеки. Така че друга любима тема за дискусия е темата за уязвимия - особено в тези общества, в които някакво малцинство е нарочено за “дежурно виновно” (изкупителна жертва) и което останалите обичат да мразят, и едва когато отделен индивид от тях попадне в тази ситуация разбира колко всъщност е нечестно. Но останалите хич не искат да чуят постфактум протестите за нечестност - нали според правилата всичко си е било честно, а жребият е могъл да се падне на всеки и само случайността определя на кого. Остава въпросът тогава за преразглеждане на смисъла на правилата, които никой не иска да промени. Какво означава честно и правилно и кой го определя.

Вал, аз възприемам смъртта тук като метафора на някаква участ, може би малко хиперболизирана (а може и да не е - страданието може да води до нея). В какъв смисъл хората приемат житейския си жребий доброволно и като заслужен? Ако е някаква нелечима болест, имат ли избор? Ако става дума за дете, къде е вината му? (Свързвам това с невъзможността дори на папата да обясни страданието в земния живот, поне невъзможността му да го обуслови с някаква причина.) Всичко в този живот е плод на толкова много случайности:
в каква страна ще се родим
в какво семейство
с какви гени
дали ще ни се падне добра учителка в първи клас
дали няма да ни блъсне кола на улицата
дали няма да попаднем в затвора
и на всичките тези случайности ние обичаме да намираме закономерни обяснения, които дават смисъл (”правила”) на играта, наречена живот. По този начин те ни изглеждат справедливи и както каза Енея в един предишен коментар, има хора, според които ако си се родил в циганско семейство, което не може да те гледа както трябва, справедливо е ти да си теглиш последствията и никой не е длъжен да поеме отглеждането ти.

Когато обичаят от разказа е бил установен, сигурно обществото е влагало някакъв смисъл в него, но дори и да е имало такъв, едва ли ситуацията за изтеглилия “печеливш” билет би била различна тогава, тъй като и в момента всички са съгласни с правилата и те им се струват честни, както казва Ани, докато не се падне някому. Само тогава се поставя под съмнение честността и справедливостта, и самият принцип на съществуването на лотарията. На нас ставащото ни се струва абсурдно и нечестно, защото гледаме на това описано общество отвън и не разбираме защо един случаен (тоест, необяснен) жребий трябва да определя съдбата на един човек, а хората вътре в него не смятат така. За мен разказът е един начин да се научим да гледаме на обществото, в което участваме, все едно, че го наблюдаваме отвън, да се научим да задаваме въпроси за смисъла на установените традиции “така е прието” и да не роптаем възмутено, когато външен поглед ги постави под съмнение.

За който е любопитен, ето един друг невероятен разказ за лотария, който често е съчетаван с разказа на Шърли Джаксън - “Вавилонската лотария” на Хорхе Луис Борхес:
http://evans-experientialism.freewebspace.com/borges02.htm

Друг страхотен разказ на Борхес - не става дума за лотария, но отново за някаква утопия
“Tlön, Uqbar, Orbis Tertius”
http://www.coldbacon.com/writing/borges-tlon.html

(Disclaimer: не гарантирам за качеството на превода в двата случая, не съм преглеждала тези онлайн варианти, за да дам оценка. Но Борхес винаги е велик )

Ами жертвата е част от това общество, приемащо лотарията и не се противи на ритуала преди да се превърне жертва. И всъщност за нея е “нечестно”, точно защото тя е жертвата.

Относно разпятието като необходимост преди възкресението - там ‘горчивата чаша’ се пие до дъно, но доброволно - т.е. жребият е приет от Исус, доброволно и в името на човешкия род, макар да се надява до последно Бог да му спести този жребий…

Докато тук в разказа жребият на лотарията е наложен от мнозинството насила, без да бъде приет от жертвата и без да се зачита мнението за ‘нечестен’ подход…

Майката на Исус също приема жребия за сина си, но доброволно и в името на доброто на човечеството… тук в разказа липсва момента с фатален жребий ‘в името на…’

Действително няма съдържание в обичай на жертвоприношение,т.е. убийство, извършено без цел, а само заради самото убийство.

Склонна съм да приема гледната точка на Силвия за убийството като ритуал за пречистване или предпазване от злото, стига поне някъде да се намекваше за ‘благополучие’, ‘опрощение’ или ‘спасение’ чрез жертвоприношението в разказа…

А за яйцата - ще се радвам, ако ти се е паднал борак, макар да мисля, че нямаш нужда от него!

Всъщност в разказа не се говори за зло, не се говори защо се прави лотарията - дали е за унищожаване на злото, дали за плодородие (по-вероятното, защото поговорката го свързва с това), за гарантиране на успех (като зазиждането на невеста в основите на нова къща), дали е жертвоприношение като аврамовото и дали на избрания се гледа положително или отрицателно. И в това се състои ужасът - че хората не се замислят в рационалния мисъл на това, което правят и не влагат такъв. Сам празен обичай без съдържание.

Да, Вал, всички сме имали човешки жертвоприношения (нали се отъждествяваме с предците си). Но всъщност дори и да не са се наричали жертвоприношения, практиката на изкупителни жертви под някаква форма имаме и до днес.

Защо е лотария? Ами всеки избор на жертва, като си помислиш, е на такъв принцип. Този, който попадне в плен например, за да бъде принесен в жертва, също е избран чрез някакъв вид случайност. Ако жертваният е първородният син, той също е попаднал в тази си позиция по случаен начин, макар за обществото изборът му да е по някаква причина.

Аз очаквах някой християнин да вземе отношение по въпроса за страданието в земния живот като един вид лотария. Защото то много често се обяснява със случайност. Защо някои хора получават само хубави неща в живота си без да са ги заслужили, други страдат от ръката на друг без да са предизвикали страданието си, а трети - от безцелни природни причини. Това също е вид лотария (нали се казва “житейски жребий”).

Когато разказът е бил публикуван за пръв път голяма част от протестите са били заради предполагаемото очерняне от страна на авторката на идиличния, здрав ценностен селски живот в Америка. Защото такава традиция като описаната лотария наистина няма. Но самият намек, че една такава общност може да спазва подобна традиция, която вътре да се смята за неприкосновен обичай неподлежащ на съмнение, а за външния наблюдател да е нещо много разтърсващо, вече самото съществуване на друга гледна точка за “ценностите” е проблематично. Все едно елин-пелиновата идилия за святата традиция на българското село да бъде разтърсена от гледната точка на друг автор. (А такива атори има, просто училището никога не би допуснало нещо, покътващо това традиционно виждане за хубавото, здраво българско село и изконните му ценности, да се преподава).

Разпятието е било необходимо за възкресението! И тези селяни от разказа са мислели, че правят нещо добро и необходимо за добруването…

Ани, най-хубавото на разказа е, че не дава определени догадки за мотивите на традицията, също като разказа на Стивън Кинг, няма отговор на въпросите. Чела съм какви ли не критически тълкувания за него - и феминистични, и марксически, всякакви, но никое не е убедително. Просто защото принципът на лотарията е достатъчно случаен, за да порази всеки. Например в периода на Салемските вещици е имало обвинени и жени от висшата класа, и нищите, и дори някои мъже… Никой не е застрахован, но се сеща за несправедливостта едва когато опре до неговия кокал. Оттам и ужасът

Не знам дали точно такъв тип жертвоприношение съществува днес някъде по света - по-вероятно е ‘лотарията’ да има друга проява или психологическо измерение…

Иначе, убиването с камъни в древна Юдея е било все пак поради някаква причина, а не така - чрез лотария…

Великден от гледната точка на Мел Гибсън - невъзможните за осмисляне и представа мъки - страданието (страстите) на плътта… дори те са били плод на криворазбраното ‘почти политическо провинение’ на Исус, а не на лотария… Лотарията там е по-скоро в Пилатовия закон за волеизлияние на тълпата, ала не за ‘разпване’, а за ‘спасение’ на някой от провинилите се…

Аз гледан на Великден откъм светлата му страна - метаморфоза и пробуждане на духа - ‘спомен’ за възкресението, а не за разпятието:

http://ataval.wordpress.com/2008/04/25/frogg-eggs-metamorphosis/