Аз пък харесвам Бай Ганьо
април 15, 2008 от razmisli
Ето един пример на стереотип, създаден от любимия ми Алеко. Бих казала, че от всички класически български автори Алеко ми е най-близо до сърцето. (Добре, на едно място е с Йовков, Светослав Минков и някои други. ) Идеалист, градски човек с разбиране на природата, пътешественик и мислещ космополитно. А пък отгоре на това ми се падна на кандидатстудентския изпит. Как да не го харесвам? 
Сигурно ако беше жив днес щеше да бъде политолог.
Въпреки това си мисля, че Бай Ганьо е хиперболизиран негов ужас за това как традиционните български манталитет не може да се съвмести с цивилизования (тоест европейския). И е имал чувство за докачливост от това как европейците (или частния им случай американците) не ни зачитат като отделна достойна нация, ами ни слагат в кюпа на Турция и по негово усещане, с основание. Помните ли например случката от До Чикаго и назад, в която Алеко и компания пристигат на Елис Айлънд на път за Чикагското изложение? И когато митническият чиновник изпитва трудности да определи националността им, за да ги регистрира надлежно? В края на краищата след момент на недоразумяване дали са руснаци или унгарци ги записва като турци. Всъщност, оказва се, че в действителност са ги записали съвсем правилно като българи. Просто Алеко е изразил художествено чувството си за недостатъчност с такъв изкълчен пример на недооцененост от страна на чиновника. Признавам си, че това ми прилича на скептицизма, с който и аз гледам на българското, в опозиция на ентусиазираното национално гордеене. И все пак.
Разбира се, аз самата не бих препоръчала Байганьов подход на никого. Бай Ганьо, за разлика от чувствителния за различното Алеко, изобщо не се интересува от това, което наблюдава около себе си, нито се опитва да го разбере по негови си критерии. Aз самата, като въплъщение на Алековия контра-анти-герой на Бай Ганьо (в бившето ми битие на студент в чужбина) бих казала, че разбирам за какво говори авторът.
Въпреки това Бай Ганьо обира симпатията ми. Предприел е приключението да завоюва Европа, дори да открива Америка, чрез розовото си масло. Не е отишъл при европейците да купува ум, като студентчетата, а е отишъл да им продава мускали. Самото положение на пътешественик сред тях, на техен откривател чрез въжделена от тях стока - и то такава, която си играе с чувствените им импулси, розовото масло - го поставя в изгодно положение. От позиция на комерсиалната си притегателна сила той не се чувства длъжен да се съобразява с техните порядки, защото владее нещо желано, с което ги съблазнява и което е в състояние да им продаде. Маркс и Фройд се срещат фатално в Байганьовата критическа теория на фетишизма.
Всъщност понеже не се гордея пред света с българските светли образи, по същия начин не изпитвам отговорността да се срамувам и от тъмните.
Да, Алеко също е обичал Бай Ганю - иначе нямаше да го създаде… и да развие образа.
Ужасът, също както откривателството, е двупосочен - и европейците се ужасяват от несъвместимостта на очакванията си с това, което е реално-налично в държавата ни, но това не пречи да се удивляват на природата ни или на позабравеното от самите нас ‘всичко типично-българско’.
Не съм сигурна обаче доколко са склонни да се срамуват от собствените си недостатъци или собственото си доволство да упражняват Власт - било поради това, че имат с какво да ни ‘съблазнят’ или по други причини…
Аз лично се срамувам от националните ни ‘тъмни страни’ - сигурно не съм дорасла да съм Европеец.
Постът ти ми харесва - напомня за онова, позабравеното…
Аз пък харесвам теб, размисли.
Най-вече различните ти гледни точки, мда.
Марси
Вал, обичал го е като роднина, от който се срамуваме и се правим, че не го познаваме на публично място, но все пак роднина, какво да го правиш
Политическата част, Бай Ганьо в България, някак не ми е толкова интересна…
Ох, лелеее… Обиколих половината свят и то доста след времето на Алеко. Установих, че хората както и преди все така не знаят къде е България…
И аз си харесвам бай Ганьо защото си фантазирам, че като си легне, и на разбора за деня се псува на майка за глупостите сътворени от него. Сутрин забравя за псувните.
Бай Ганьо си е направо положителен герой, сравнен с модерните търговци и “бизнесмени”. Не само български. Направо си е симпатичен. Пък и балканщината в Европа вече не е толкова неприемлива и чужда.
А дисагите са си и ултра авангардни :–)
(Днес май ми е много весело.)
Поздрави, Размисли
О, такива има отвсякъде и навсякъде. Италиански “бизнесмени” развиващи износ на манатарки от България, британски брокери на имоти и колко още интересни случаи. Всяка среща на цивилизации в комерсиалния сблъсък е интересна. Какво продават и на кого, защо това нещо е желано, дали екзотиката е част от имиджа му… Но бизнесмените обикновено не си задават екзистенциални въпроси за срещата на цивилизациите чрез тяхната стокова размяна. Иначе щяха да си се приберат у дома и днес да нямаме глобализация.
Дисагите сигурно са доста ергономични, като бебешкия слинг. http://www.babiesadvantage.com/images/native_baby_carrier.jpg Естествени, неотчуждени и подобни
На мен политаканстванията на Бай Ганю също не ми се нравят, но те си остават част от образа му…
Мен също ме умилява балканщината му, но ми се чини, че тази ни черта европееца все още възприема на ниво ‘пикантно, екзотично, авангардно’… и дотам. Стане ли по-напечено, са по-склонни да отричат същата тази балканщина и да налагат свой модел - не го ли приемем, *…* да ни е яко.
Не са само бизнесмените са тия, които глобализират света, всички сме ‘в кюпа’…
‘Кен Ли’ не е ли един малък пример за ‘срещата’ на цивилизациите в тяхната стокова размяна… ?
Та, на думата ми по-горе - Властта, включително в търговските й прояви, винаги има тъмни страни. От тях ме е срам и не ми се ще да ги ‘толерирам’.
Val, :-), моите сърдечни поздрави, ама по много от основните моменти в изказването ти не бих се съгласила.
Мисля си, че дори Бай Ганьо днес би бил поосрещнат с по-голямо разбиране от тогава, когато е бил на мода.
съгласна съм:
- политиканстванията на Бай Ганьо - с това образът и на мен не е симпатичен.
несъгласна:
- европеийците и балканщината. В Европа живеят в момента толкова много и толкова разнообразни култури. Ако това е вярно, че балканщината е изглеждала странно и различно в Европа, то ние си говорим аз една Европа от 50-60 години. Освен това - какво е балканщината? Не твърдя, че бизнесмените глобализират света. Бизнесмените въртят своя бизнес. Така както те си го знаят, колоритно. Когато японски бизнесмен се разкрещи по мобилния си телефон по време на закуска в хотел в Германия, той не само ще бъде погледнат накриво, но и ще му посочат вратата на залата. В същото време германския бизнесмен може да се секне шумно в носната си кърпа и на това никой няма да обърне внимание. Това не е нито признак на цивилилация, а по-скоро на битова култура, която е част от нея. Такива битовизми, или такъв тип “балканщина” се срещат често и не впечатляват особено. Важното е бизнесът да върви. Каква ирония.
“Кен Лий” не е нищо друго освен форматна глупост, която се репродуцира в подобните музикални формати навсякъде по света. Тук няма никакъв сблъсък изток-запад.
Забелязвали ли сте, че в Бай Ганьо изобщо не става дума за бизнес отношенията на Бай Ганьо? С какви партньори се среща, какви сделки урежда. Нито става дума за това той ли е произвел маслото, как го е произвел, изобщо тези подробности. Дори и възмущението от обноските му е възмущение-срам най-вече на студентите, на второ място (и то мълчаливо) на Иречек (побългарен), чак на трето (непотвърдено) е озадачението (а може би свиването в черупката) на бануващите и едва на последно място обидата на засуканите домакини, припознати от Бай Ганьо за слугини и съответно ощипани. Така че не съм съвсем сигурна, че и едно време той е предизвиквал такова негодувание с балканизма си сред всички европейци. По-скоро сигурно търговците ще са се стремели да го акомодейтват с цел добри бизнес отношения.
Ако обаче ти си зависим от тях, ти трябва да се съобразяваш с техните порядки и да се съгласяваш да играеш ролята на заподозрения. Казвам го като наблюдавам с едно око отношенията между две съседни държави. Докато едната е била добре икономически, а другата по-зле, репутацията на първата във втората е била по-висока. Когато първата обаче започва да изпраща емигранти черноработници във втората, тогава бива обвинявана за некултурна.
Мен Бай Ганьо не ме касае с поведението си и затова не ми пречи и ми е симпатичен. Но Алековите студентчета той ги е касаел, може би защото за тях/тяхното време/тяхната професия/приемане е била важна националната им репутация на “цивилизовани”. Или пък за самия Алеко, който се е оглеждал в тях. Бай Ганьо директно е удрял на тяхното реноме някакси. Мен обаче той не ме компрометира. Оптимистично смятам, че светът е станал доста по-толерантен в последните 50 години за привичките и манталитета на другите… и аз самата се облагодетелствам от това.
Мен любима част ми е за смъртта на студентката. И как минал да раздава пешкири. Всъщност аз на негово място бих направила същото.
@ мислидуми > Yes! Нямам нищо против балканщината в битовите й измерения и съм съгласна, че светът е многоцветен в битовизмите си и даже интересен с тях! Що се отнася до толерантността, тя психологически е по-лесно приложима към ‘другите’ отколкото към ‘своите’, а в посока към другите често е целенасочена, както доста добре отбелязва и Размисли…
По-скоро имах предвид пазарния вид власт, базирана на непристойно присвоени ‘преимущества’, макар това да е съвсем типично за ‘цивилизованите’ търговски взаимоотношения.
Нещо като дилемата с авторските права…
Явлението ‘Кен Ли’ засегнах като вид ‘балканщина’ във формата на шоу, провеждано в няколко страни:
в карйна сметка подобна анти-реклама се превръща в начин за правене на пари за сметка на нечий чужд продукт… ала и това си е съвсем позволено, нали?
Според мен е въпрос на стреотипи, в които Бай Ганьо не се вмества. Не просто стреотипи “човек се държи така и така”, а комплекси, нарушаване на табута и прочие. И докато проблемът е, че е простак. Но пак, той оказва влияние, променя хората около себе си.
Героят е интересен дотам, докъдето той подава просто нова и различна гледна точка.
И второ нещо излиза напред. Ако някой иска нещо, може да приеме абсолютно всичко, независимо от собствените му вярвания и разбирания. Човек може да се примири с всичко, стига да вижда полза от това. Интересна тема за размишление.
нещо не мога да разбера - тоя алеко да не ви е нещо вуйчо, любовник или свако ли, що ли?!? или може би да иде реч за господин Алеко Константинов?
самото ви отношение към един от най-фините български интелектуалци, според мене, ви прави байганьовци.
относно този мой коментар - спокойно може да ме удряте. чел съм “бай ганьо”, знам какво мога да очаквам.
О, в този блог никой никого не бие!
Още по-малко за коментар.
Любовник, да, в смисъл на любим (както казах в първия параграф). Мисля, че ако беше жив изобщо нямаше да държи на “господин”.
Алеко са го наричали всички мои учители по литература. Сигурно оттам съм го взела и името, и отношението (афинитета).
Точно прочетох един цитат от Владимир Трендафилов, който ми се струва подхожда тук: “литературата е в основата си именно медия, а не музей, икона или обелиск”.
аа, баце влади
Ама ти си се майтапил!
А аз да не разбера… Щастливецо!
Приятен уикенд на вси