Инак аз си работя редовно по него и, ако и да не е станал някакво модно четиво (опазил ме господ!), все пак изглежда си има няколко десетки редовни читатели. Те са малко мълчаливи, не пишат нищо, но аз си имам тайни прозорчета, през които ги наблюдавам, та знам

Единственият ми проблем е липсата на мотивация за писане, което ме прави стра-а-а-а-шно бавен. Много ми се иска най-после да го износя тоя роман дето го нося от вече година и половина насам, но не ще да се пръква и това е. И така си ходя насам-натам като гламав, пиша на два дена по три думи и си викам, че бавните неща хубаво стават. Трай бабо …

Златко, излючително интересно ми беше да разгледам “Прегледа”, непременно ще ти пиша. А защо толкова трудно зареждаше страницата - чаках поне 15 мин.? Или е било нещо повредено днес.

Размисли, и на теб ще ти пиша да ти разказвам какво ново на фронта, разбира се, ако не досаждам с това.

Хайде слънчв ви ден. Моят днес беше такъв. Бях се заплеснала и се качих на у-бан (метро), който беше за депо. Ватманката ме намери в последния вагон и ме преведе през служебните тунели до официалната спирка. Беше като на филм, разказа ми за ежедневието си, видях коридори под града, за чието съществуване изобщо не съм подозирала.

Това съвсем не е по темата, но ми се прииска да го разкажа тук. Може пък и да е книга

PS. Златко, заглавието на коментара е името, не си сбъркал.

ти май нещо си съседка, доколкото разбирам? В Берлин ли си или някъде другаде? Тук има една много интересна форумска общност, “Де зората” на Милен Радев (който е много по-мил и фин човек, отколкото може да се предположи от - понякога - войнствените му писания из Медиапул). Струва си да се включи човек, ако и повечето постинги да са - по неизбежност - ziemlicher Müll. Няма да пускам адреса, да не прекалявам с рекламите, но едно търсене веднага го намира. А инак, ако ти се пише, обади ми се чрез “Прегледа”, аз съм общо взето петимен кореспондент (когато ми остава време, искам да кажа - с две деца на главата, job, вестника и всякакви други писания, не е много лесно).

ОК, стига толкова. Милен току-що ми даде една страхотна книга - “Изыди, Сатана” от Стефан Маринов (ако искаш да придобиеш впечатление, прочети писмото до полк. Гогов в “Прегледа”). Според мен тоя човек е на нивото най-малко на Алеко. И напълно забравен при това. Истинско откритие!

Уф, стана по-дълго, отколкото възнамерявах. Чао.

Златко

Всъщност исках просто да ви предложа да хвърлите един поглед на електронното издание за възрастни (”Либерален преглед” http://librev.com), което правя от около година насам. Съзнавам, че едно такова съобщение граничи със спам и в никакъв случай няма да се разсърдя, ако бъде затрито от админа. Никога не върша такива неща, в случая го правя само защото тонът на компанията ми подсказва, че това са точно идеалните читатели на “Прегледа”, които иначе няма къде да намеря.

А оттам нататък вече може да започнем и да си говорим, ако нещата ви се сторят интересни.

Златко Енев