Бабите и дядовците са си били консервативни по правило… Но нали точно те са привзели разни чужди рецепти. Може би такова привземане е ставало достатъчно бавно, за да му се даде шанс (и в процеса на привземането се е забравило откъде идват манджите). Но пък като е било бавно, било е наистина интегрирано в мирогледа.

И много интересна гледна точка, това са неща, за които не се бях замисляла. По принцип възрастните хора
(поколението на нашите майки и бащи/дядовци и баби) в по-голямата си част са консервативно настроени и не харесват други вкусове. За сметка на това пък в кухните на техните деца се вдига врява до небето - водопади от вкусове и експерименти. А станали ли сме по-толерантни, откакто си правим суши у дома?

По отношение на вкусовете има и много модни явления. И понеже днес модата бързо се сменя, менят се и рецептите светкавично. Ако не изцяло, то поне в някой детайл. Обаче аз си признавам, че съм голям аматьор в кухнята, но съм почитател на хубавата храна

Ани, подсещаш ме, че може би любопитството към към чуждите култури има нещо общо с охотата за опитване на непознати храни. Има хора, които са върло подозрителни към нови храни и подхождат с предварителата мисъл, че те няма да им харесат. А всичко е въпрос на отвореност и благоразположение, на културните и вкусовите рецептори

Марсиан, точно на такова примерче като инджара се надявах. Вкусът на ястието потвърждава историите… Като опитваш от храната на другите един вид пресъздаваш техните телесни усещания и по този начин влизаш в техните истории и придобиваш въпросното познание за тях. И лютите ястия като че ли имат повече склонност да създават просветления от подобен вид. На няколко пъти лютото от чуждоземна манджа ми е действало като лек соматичен шок, водещ до някакво културно прозрение.

Именно. За предпочитане в детска и училищна възраст. Значи има смисъл от конкурса и проекта:)

Харесва ми последният извод: “…кулинарното възприемане има шанс да се бори срещу ксенофобията преди тя да е започнала”

*Кулинарното възприемане да е осъзнато (и гърците да признаят правото върху сърмената марка и на останалите източносредиземноморци).
*Кулинарното възприемане да не е съпроводено от отблъскване на ниво официална култура (както италианската кухня е проводник на топли чувства към италианската култура в Америка защото Италия и Америка не са имали политически спор).
*Тоест, кулинарното възприемане има шанс да се бори срещу ксенофобията преди тя да е започнала

Апостол, надявам се да е повече от зрънце…

Светлинче, тук има един термин “comfort food”, който се отнася за храна, която може да не е здравословна или модна, но дава комфорт на душата. Кексът е именно такава храна за мен Хлябът също - но не е гарантирано за всеки. Нали има цивилизации, които не са го открили, като Великата Китайска. А други приемат само собствения си вариант. Обаче кексът мисля има всички данни да стане универсален знак за междукултурна любов

Моето най-интересно ястие е инджара - етиопско. Люто и вкусно. Не знам как се прави, но … знам нещо за Етиопия покарай него, освен стандартните, глад, мизерия и Савската царица.