Коментари на: Некласически Сандокан http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/ интелектуалстване на собствен език Mon, 06 Oct 2008 13:35:51 +0000 http://wordpress.org/?v=MU hourly 1 От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-372 razmisli Tue, 01 Apr 2008 13:36:07 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-372 Мислидуми, аха! ;) Ами всъщност това си е част от преживяването на филма. Иначе виж и аз не си спомням много от него, освен някои сцени. Божо, мерси! Не подозирах за тези любопитни детайли. Сядам да пиша рецензията - обещавам. Мислидуми, аха! ;) Ами всъщност това си е част от преживяването на филма. Иначе виж и аз не си спомням много от него, освен някои сцени.
Божо, мерси! Не подозирах за тези любопитни детайли. Сядам да пиша рецензията - обещавам.

]]> От: bozho http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-369 bozho Tue, 01 Apr 2008 10:37:31 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-369 >"(А откъде всъщност води началото си терминът “спагети уестърн”, щом не е от италианската връзка?)" Било "вътрешен" холивудски термин - при подготвяне на някакви филми имало бюрократични проблеми с финансирането и от друг характер, и казвали, че проблемите са преплетени като спагети. От там тръгнал лафът "спагети уестърн". Но когато са се намесили италианските режисьори, автоматично хората започнали да свързват термина с тях и така той си е променил значението. Даже филмите да не са имали такива заплетени проблеми. Горе-долу като думата хакер. Днес заради журналистите повечето хора свързват термина с компютърен бандит, <a href="http://www.karatebulgaria.com/alex/private/hacker/index.html" rel="nofollow">а то въобще не е така.</a> >”(А откъде всъщност води началото си терминът “спагети уестърн”, щом не е от италианската връзка?)”

Било “вътрешен” холивудски термин - при подготвяне на някакви филми имало бюрократични проблеми с финансирането и от друг характер, и казвали, че проблемите са преплетени като спагети. От там тръгнал лафът “спагети уестърн”. Но когато са се намесили италианските режисьори, автоматично хората започнали да свързват термина с тях и така той си е променил значението. Даже филмите да не са имали такива заплетени проблеми.

Горе-долу като думата хакер. Днес заради журналистите повечето хора свързват термина с компютърен бандит,
а то въобще не е така.

]]> От: mislidumi http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-365 mislidumi Mon, 31 Mar 2008 18:41:44 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-365 Хаха, Сандокан. Напомня ми на групово ходене на кино с компанията от квартала и за гаджето, което разсеяно прегръща седалката ми :-). Може би затова за филма нищо не мога да кажа. Хаха, Сандокан. Напомня ми на групово ходене на кино с компанията от квартала и за гаджето, което разсеяно прегръща седалката ми :-). Може би затова за филма нищо не мога да кажа.

]]> От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-364 razmisli Mon, 31 Mar 2008 16:16:41 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-364 Радвам се, че се появяваш, Божо :) Даваш ми ценна информация за Сандокан, която не знаех, а като видя филма ще докладвам на вас двамата с невърмайнд какви са ми обективните впечатления. Между другото, току що гледах споменатия <i>Зоро</i> с Ален Делон и в най-скоро време ще напиша рецензия за него. (А откъде всъщност води началото си терминът "спагети уестърн", щом не е от италианската връзка?) Радвам се, че се появяваш, Божо :) Даваш ми ценна информация за Сандокан, която не знаех, а като видя филма ще докладвам на вас двамата с невърмайнд какви са ми обективните впечатления.

Между другото, току що гледах споменатия Зоро с Ален Делон и в най-скоро време ще напиша рецензия за него.

(А откъде всъщност води началото си терминът “спагети уестърн”, щом не е от италианската връзка?)

]]> От: bozho http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-361 bozho Mon, 31 Mar 2008 12:18:56 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-361 Да допълня, че за Сандокан беше развита мощна рекламна кампания и едва ли причината да изпадне в забрава е, че е бил слабо рекламиран. Не знам за "доларие" но може би даже тяхната реклама да не е била толкова здрава. Песента от филма беше станала световен хит, италианците я пуснаха в "Канцонисима" - имаше тогава такъв фестивал, който нещо западна в последствие, ама това едва ли има нещо общо със Сандокан ;-). Имаше варианти на много езици, включително на английски разбира се. Христо Кидиков беше направил български вариант, с което волно или неволно допринесе за подсилване на рекламата у нас. Май наистина причината едни произведения да остават а други да се забравят е доколко са близо до реалността. Това ми напомни рецензията на Алвин за "Светът на Пел": http://alvinbg.blogspot.com/search?q=%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B5%D0%BB Сандокан си е приказка. Хората познават безброй приказки. След първоначалната еуфория просто поредната приказка отива в "архива" на спомените. Филмите и книгите, в които човек получава представа за наистина реални личности и събития, може да не се радват на такъв голям първоначален успех понякога, но се помнят от ценители. Трябва да се отбележи, че далече не всички филми от серията "спагети уестърн" са постигнали такъв успех като няколко определени заглавия. //off сравниелно наскоро научих, че названието "спагети уестърн" няма нищо общо с италианските режисьори на някои от тях - то всъщност е от по-рано, но именно "италианската връзка" постига най-големи успехи, така че няма как да не се свързват двете неща :) Да допълня, че за Сандокан беше развита мощна рекламна кампания и едва ли причината да изпадне в забрава е, че е бил слабо рекламиран. Не знам за “доларие” но може би даже тяхната реклама да не е била толкова здрава.

Песента от филма беше станала световен хит, италианците я пуснаха в “Канцонисима” - имаше тогава такъв фестивал, който нещо западна в последствие, ама това едва ли има нещо общо със Сандокан ;-). Имаше варианти на много езици, включително на английски разбира се. Христо Кидиков беше направил български вариант, с което волно или неволно допринесе за подсилване на рекламата у нас.

Май наистина причината едни произведения да остават а други да се забравят е доколко са близо до реалността.

Това ми напомни рецензията на Алвин за “Светът на Пел”:
http://alvinbg.blogspot.com/search?q=%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B5%D0%BB

Сандокан си е приказка. Хората познават безброй приказки. След първоначалната еуфория просто поредната приказка отива в “архива” на спомените.

Филмите и книгите, в които човек получава представа за наистина реални личности и събития, може да не се радват на такъв голям първоначален успех понякога, но се помнят от ценители.

Трябва да се отбележи, че далече не всички филми от серията “спагети уестърн” са постигнали такъв успех като няколко определени заглавия.

//off
сравниелно наскоро научих, че названието “спагети уестърн” няма нищо общо с италианските режисьори на някои от тях - то всъщност е от по-рано, но именно “италианската връзка” постига най-големи успехи, така че няма как да не се свързват двете неща :)

]]> От: bozho http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-359 bozho Mon, 31 Mar 2008 00:40:54 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-359 Аз съм гледал италианския Сандокан точно когато излезе в края на 70-те. Тогава бях на такива години, че да ми хареса много, но все пак изглеждаше малко по-шареничък, докато "доларите" (друг филм от поредицата беше "Един пробит долар") някак бяха по-изчистени. Поне моите впечатления бяха такива. Може би играе роля и че "спагетите" излязоха точно когато трябва, а Сандокан когато времето на тоя тип филми започна да отминава. Това само като добавка, иначе анализът мисля че е много точен. Зоро с Ален Делон ми харесва повече от "Маската на Зоро", ама може да е по причини от типа "ех навремето какви .... имаше" :) Аз съм гледал италианския Сандокан точно когато излезе в края на 70-те. Тогава бях на такива години, че да ми хареса много, но все пак изглеждаше малко по-шареничък, докато “доларите” (друг филм от поредицата беше “Един пробит долар”) някак бяха по-изчистени. Поне моите впечатления бяха такива.

Може би играе роля и че “спагетите” излязоха точно когато трябва, а Сандокан когато времето на тоя тип филми започна да отминава.

Това само като добавка, иначе анализът мисля че е много точен.

Зоро с Ален Делон ми харесва повече от “Маската на Зоро”, ама може да е по причини от типа “ех навремето какви …. имаше” :)

]]> От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-339 razmisli Fri, 28 Mar 2008 15:13:04 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-339 О, да, мерси за линка - и съм напълно съгласна за процеса на изграждане на популярност за един хит! Всъщност, той си е напълно валиден и за политически процеси (защо избирателите се консолидират около един кандидат вместо около друг и какво значение има дали изборните резултати ще се съобщават по щати или всички накуп; религиозните сблъсъци, както и теорията за groupthink в големите организации). Но, надявам се, ще се съгласиш, че и приемането на дадени филми за класически също почива на този принцип - понякога за класически се смятат филми, които аз не смятам за особено велики (<i>Римска ваканция</i> с Одри Хепбърн) и са забравени други, които смятам за откривателски (<i>A Patch of Blue</i> със Сидни Поатие). Или може би тук става въпрос за мой вкус? Не знам. Във всеки случай въпросът със Сандокан скоро ще бъде проверен - три филма от поредицата бяха издирени и в момента пътуват към мен... А ти имаш ли си блог, невърмайнд? Дай го насам ако да :) О, да, мерси за линка - и съм напълно съгласна за процеса на изграждане на популярност за един хит! Всъщност, той си е напълно валиден и за политически процеси (защо избирателите се консолидират около един кандидат вместо около друг и какво значение има дали изборните резултати ще се съобщават по щати или всички накуп; религиозните сблъсъци, както и теорията за groupthink в големите организации). Но, надявам се, ще се съгласиш, че и приемането на дадени филми за класически също почива на този принцип - понякога за класически се смятат филми, които аз не смятам за особено велики (Римска ваканция с Одри Хепбърн) и са забравени други, които смятам за откривателски (A Patch of Blue със Сидни Поатие). Или може би тук става въпрос за мой вкус? Не знам. Във всеки случай въпросът със Сандокан скоро ще бъде проверен - три филма от поредицата бяха издирени и в момента пътуват към мен…

А ти имаш ли си блог, невърмайнд? Дай го насам ако да :)

]]> От: nevermind http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-321 nevermind Thu, 27 Mar 2008 19:41:59 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-321 Значи аз имах предвид само конкретния случай - далеч съм от мисълта да давам универсална формула или причина. Темата си е обширна ..., аз обаче пиша, щото попаднах на ей това и се сетих за теб и Сандокан;) Ти веоятно имаш достъп до по-качествена литература по въпроса, но просто в този пост не си се сетила за тази гледна точка. Статията е малко повърхностна (все пак е статия в MSM), но пък цитира едно изследване, на което може би не си попадала - може да ти е интересно -> http://www.nytimes.com/2007/04/15/magazine/15wwlnidealab.t.html Значи аз имах предвид само конкретния случай - далеч съм от мисълта да давам универсална формула или причина. Темата си е обширна …, аз обаче пиша, щото попаднах на ей това и се сетих за теб и Сандокан;) Ти веоятно имаш достъп до по-качествена литература по въпроса, но просто в този пост не си се сетила за тази гледна точка. Статията е малко повърхностна (все пак е статия в MSM), но пък цитира едно изследване, на което може би не си попадала - може да ти е интересно ->
http://www.nytimes.com/2007/04/15/magazine/15wwlnidealab.t.html

]]> От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-300 razmisli Thu, 20 Mar 2008 13:33:21 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-300 Nevermind, има резон в това, което пишеш. Но за съжаление не мога да го проверя засега собственоръчно, защото от филмите за Сандокан успях да намеря само един от по-старите, а не италианският, който всъщност е предизвикал масовата любов и до днес. Мнението ми за този стар филм е че е направен добре, но не и изключително, ако това може да е база за сравнение със спагети-уестърните на Серджо Леоне. Може би така, както <i>Север-Северозапад</i> е по-уникален от който и да е филм за Джеймз Бонд. Но какво е това изключително на <i>Имало едно време на Запад</i> в сравнение със <i>Сандокан, тигърът от Момпрачем</i> засега не мога да определя. От друга страна, има герои, които не са кой знае какво кинематографично чудо, но все пак се смятат за класика, примерно Батман. Подозирам, че отговорът на загадката е американският произход на кинопредложението. Nevermind, има резон в това, което пишеш. Но за съжаление не мога да го проверя засега собственоръчно, защото от филмите за Сандокан успях да намеря само един от по-старите, а не италианският, който всъщност е предизвикал масовата любов и до днес. Мнението ми за този стар филм е че е направен добре, но не и изключително, ако това може да е база за сравнение със спагети-уестърните на Серджо Леоне. Може би така, както Север-Северозапад е по-уникален от който и да е филм за Джеймз Бонд. Но какво е това изключително на Имало едно време на Запад в сравнение със Сандокан, тигърът от Момпрачем засега не мога да определя. От друга страна, има герои, които не са кой знае какво кинематографично чудо, но все пак се смятат за класика, примерно Батман. Подозирам, че отговорът на загадката е американският произход на кинопредложението.

]]> От: nevermind http://razmisli.wordpress.com/2008/03/19/sandokan/#comment-298 nevermind Thu, 20 Mar 2008 11:06:45 +0000 http://razmisli.wordpress.com/?p=95#comment-298 Според мен причината филмите за Сандокан да не са класически в същата степен, в която и спагети уестърните е по-прозаична. Достойнствата, за които ти пишеш са си характерни за книгите, а не толкова за самия филм. Спагети уестърните са класика не само заради историята, която разказват, но и чисто кинематографично. Те имат последователи и подражатели и до днес. Аз да си призная съм расъл предимно през 90те и не съм гледал филма - основната ми екранна представа за Сандокан се е формирала от една-две анимации, които вървяха в тоя период и се гледаха - дори по едно време през дивите чалга години имаше и песен за Сандокан, но не знам от какво е била вдъхновена;-) Искам да кажа, че историята за Сандокан си е актуална, интересна и класическа, а проблемът не е в нея, а в това, че филма вероятно не е бил кой знае какво, а славата му се дължи на това, че не е имало особена конкуренция. Освен това може би тогава (в БГ) е била актуална до голяма степен максимата "щом не е руски, значи е добър", а и сантиментите към детството, които са способни да направят и от най-посредствения филм - най-красивия и пълноценен спомен (не казвам, че случая е такъв, просто при мен се получава често така;). Преди два дни пак даваха оригиналния "Психо" и не само, че е по-добър от римейка, но и е по-добър от повечето съвременни трилъри, а ако човек по някакъв начин не е чувал за него, би се шашнал колко добре се получават нещата за филм от 1960 - всичко е изпипано. В този случай успеха не се дължи на Робърт Блох (поне не в голяма степен), а на самия филм. Просто смятам, че при Сандокан е обратното. А факта, че съм чувал песента без дори да съм виждал сцена от филма (до този момент) говори, че е оставил следа, все пак ... Според мен причината филмите за Сандокан да не са класически в същата степен, в която и спагети уестърните е по-прозаична. Достойнствата, за които ти пишеш са си характерни за книгите, а не толкова за самия филм. Спагети уестърните са класика не само заради историята, която разказват, но и чисто кинематографично. Те имат последователи и подражатели и до днес.
Аз да си призная съм расъл предимно през 90те и не съм гледал филма - основната ми екранна представа за Сандокан се е формирала от една-две анимации, които вървяха в тоя период и се гледаха - дори по едно време през дивите чалга години имаше и песен за Сандокан, но не знам от какво е била вдъхновена;-) Искам да кажа, че историята за Сандокан си е актуална, интересна и класическа, а проблемът не е в нея, а в това, че филма вероятно не е бил кой знае какво, а славата му се дължи на това, че не е имало особена конкуренция. Освен това може би тогава (в БГ) е била актуална до голяма степен максимата “щом не е руски, значи е добър”, а и сантиментите към детството, които са способни да направят и от най-посредствения филм - най-красивия и пълноценен спомен (не казвам, че случая е такъв, просто при мен се получава често така;).
Преди два дни пак даваха оригиналния “Психо” и не само, че е по-добър от римейка, но и е по-добър от повечето съвременни трилъри, а ако човек по някакъв начин не е чувал за него, би се шашнал колко добре се получават нещата за филм от 1960 - всичко е изпипано. В този случай успеха не се дължи на Робърт Блох (поне не в голяма степен), а на самия филм. Просто смятам, че при Сандокан е обратното. А факта, че съм чувал песента без дори да съм виждал сцена от филма (до този момент) говори, че е оставил следа, все пак …

]]>