@ Хаз, празникът на мама, да - нещо съвсем различно става, нали? Благодаря

@ Anchett, моето обяснение е, че когато се глобализираме с някаква амбиция - например за да работим или да учим - пред очите ни са успелите хора, следваме тях и така неусетно ни се изплъзват “маргиналните” (според нас) случаи. Освен това, понеже ние самите сме успешни, някакси приемаме за естествено, че всички имат такава възможност да са успешни, ако не, значи че просто не са го искали.

@ Батпеп, това е ъгълът на улица “Ударник” и “Съзнание”

@ мислидуми, благодаря ти, че ми писа за това. Няма за какво да ти прощавам, тъй като държа на мнението ти независимо какво е и се надявам и в бъдеще да пишеш несъгласието ти (освен ако писанието ми е съвсем непричем).

Всъщност аз не говорех дори за феминизма, а за тези ситуации и общества, например Мексико, където всеки месец се чува за 10-12 годишно дете, бременно от доведения си баща, майката е знаела, но си е мълчала, защото иначе как ще се издържа сама, а след като се разчуе, бащата първо твърди, че всичко това са измислици на майката, която ревнува дъщеря си от него, а после казва, че момиченцето самичко си го е искало. И това се случва редовно, но вестниците пишат само когато има бременност или детето е достатъчно малко, за да шокира (иначе някакси се приема). А църковната администрация стои зад ринга и си мълчи, а при натиск евентуално коментира, видяхте ли сега, това се получава, когато жените работят извън къщи, вместо да си гледат семейството (а всъщност майката обикновено е необразована и домакиня). И когато такива неща ме шокират, принуждават ме да им търся в себе си изход, как да не се повтарят и тръгна да им търся дирите и причините, понеже са толкова чести, не мога да си кажа “просто тази майка е чудовище” или “този човек се е случил извратеняк”, а го свързвам с други стереотипи, съществуващи в това общество. И веднъж като съм била свидетел, просто не ми дава сърце да не ги вземам под внимание, чувствам някаква отговорност за тях. Само за това се боря (както и за всички други неравностойности, разбира се), но не организирано в движение, ами просто се опитвам при разговор с други хора да им споменавам това, което аз знам. Иначе, и в Латинска Америка е имало повече жени-президенти, отколкото дори в Европа, но това съвсем нищо не помага в примери като горния.

@ Майя, не знам дали китайската икономика скоро може да фалира, дори обратното, понеже всеки иска да си купува по-евтино. И наистина да избягваш всичко китайско пък означава да отнемаш работата на хора, които имат нужда от нея. Но има разни организации, които проверяват условията в различни фабрики и препоръчват бойкот на марките, които работят с най-фрапиращите нарушители. Обикновено има повече ефект. А как да стане всичко по-добро, и работещите да са добре, и цените да са по-ниски, не знам някой да е измислил решение все още.. Не ритам срещу глобализацията по принцип, защото тя е довела до доста положителни неща.

Знам, че моите аргументи не са достатъчно силни срещу добре изградената философия на феминизма. Трябва да призная, че имам много малко приятелки и повече приятели, вероятно май и много мъжки мисли в главата. Трябва също да ти призная, че не обичам да се изразявам политически коректно и не вярвам в това, че езикът дескриминира жените. Живея в страна, в която канцлер е Жена, която е желязна. Това изобщо не значи, че Германия е рай за жените. Не значи, че борбата не се води на много фронтове. Но аз лично за себе си, когато се ангажирам в кауза, избирам тя да е не на някаква “джендър”- основа. Понеже най-добрите ми приятели са млади мъже, познавам и техните страдания в разместените отношения със супер еманципирани жени. Знам, че феминизмът не се бори протим мъжете, това го мислят само глупаците. Уважавам много и лидерлката-феминистка в Германия, която е свръх интелигентна жена и издава културно и интересно списание.

Много приказки, малко смисъл. Вероятно го написах всичко това, защото си ми симпатична и ми е приятно да коментирам тук почти всяка тема. И за да не интрпретираш мълчанието ми по женски теми като несъгласие или премълчаване Просто много внимавам с движения и идеологии, към които се опитват да ме приобщават. Относно 8 март - не само, че не го празнувам, но и ако някой ми подари китка, ще се пукна от смях. Просто не зачитам патетика, национални празници, авторитети, патриотизми. Опитвам се с личен пример да възпитавам сина си всеки ден, а не на празник в достойно и човешко отношение към хората и природата. Лично за мен това е по-ценно от лозунги и организирани движения. Искам синът ми да е уверен в себе си и да зачита хората в отношенията си с тях, а не да се страхува, че може на всяка крачка да бъде обвинен в дескриминация в едно общество, което го е страх да говори, зада не каже нещо грешно.

А сега наистина да ми простиш

да, браво за материала. хич не я обичам тая дума “браво”, но нека на първо време така да отбележа съгласието си към твоята позиция :))