Мицева, а ти човек на личните вещи ли си или човек на дреховата театралност? Пиши!

Уф, дебилно тъп коментар след всичко почетено, но днес граматиката ми е зле…

Иначе и аз бих взела много книги, това е голямо богатство. С личните дневници много ще внимавам да не извадя някоя истина, която е била заровена дълго време. Помислих си, че ревносттно бих изгорила почти всичко, моето разкрива непознати детайли от живота на починалия. Може би защото смятам, че личната тайна трябва да си остане тайна и след края на света. Сега осъзнавам, че това е много консервативно схващане. Дано никога не ми се наложи да чета чужди дневници.

“Едно мъртво тяло няма контрол върху себе си и върху света около себе си.” Много вярно. И разпределението на типове според притесненията (вещи/дрехи) ми изглежда логично. Може би аз имам от двете по малко. Права си много, че държа на това как съм облечена. Не в смисъл на скъпи дрехи или според дадена мода, но да е нещо особено по-различно. Може би е защото като ученичка (когато се ражда индивидуализма) по магазините се продаваха само унифицирани дрехи, а аз бях индивидуалистка голяма. Дори униформата префасонирах всякак, за да е различна. От друга страна, понеже като преподавам съм непрекъснато под погледи, опитвам се да изглеждам по определен начин. Далеч съм от мисълта, че това е необходимо за вдъхване на авторитет, но… така го правя аз. Мисля, че преподавателите, които се обличат неугледно също демонстрират нещо, именно с избраната нарочна неугледност. От друга страна и на вещите държа. Но тях неизбежно се е налагало да ги прежалвам доста пъти, че съм претръпнала. Губила съм книги, файлове с писани неща, играчки на сина ми (за които ми е жал най-много!) та до свидни предмети, на които съм държала. Предпочитам да загубя пари, отколкото предмет, който вече има свой живот в моята вселена. Но при смъртта ми тези предмети вече няма да имат това значение - в този смисъл, дали някой ще ги запази зависи от неговия личен интерес. Даже се лаская, че на някой може да попаднат личните ми дневници или пък да намери мои бележки по книгите. Преди известно време почина един колега и семейството му предложи на нас да си вземем от неговата библиотека каквото искаме. Разбира се, аз заграбих доста, но най-тежката част се падна на колегата, който беше натоварен със задачата да обработи тетрадките и ръкописите му. Кои записки са важни и биха свършили работа, кои са за изхвърляне, това беше неговото мъчение. Бих искала да спестя това на някого

Диего Ривера е страхотен като художник, но като мъж… И това ме навежда на мисълта за други художници/писатели, чиито неща много харесвам и които са били отвратителни хора. Колебая се дали да не ги харесвам заради това и засега си оставам с харесването.

Перковците си се обозначават най-очевидно и неизбежно с дрешната си перковщина. Докато в един момент конкретната им перковщина стане повторяема и дрехите им заприличан на униформа. Пример: бунтовните ученици. Които като се бунтуват срещу униформите и им се даде свобода да се обличат както те искат в един момент се появяват подобно облечени

Теорията на облеклото (как научно звучи само!) е нещо, което едновременно задоволява модаджийките в личните им склонности и в научните им стремления. Имам много примери и линкове! Една позната пише за употребата на модата и облеклото като изява на личността в романите на Бенито Перес Галдос (испанският Вазов, любим източник на испански исторически сапунени опери) и на Емилия Пардо Басан (феминистка по същото време). Ето някои други линкове:
http://www.amazon.com/Culture-Clothing-Fashion-Present-Publications/dp/0521574544
http://www.amazon.com/Dress-Middle-Ages-FranCoise-Piponnier/dp/0300069065
http://www.amazon.com/Best-Dressed-Fashion-Birth-Couture/dp/0876331185
http://www.amazon.com/Fashion-Culture-Identity-Fred-Davis/dp/0226138097
за бельото:
http://en.wikipedia.org/wiki/Temple_garment
за съжаление не откривам друго важно с бърз преглед.

Ще бъде страхотно ако напишеш по тази тема. Всъщност и аз ще се включа по някое време с нещо като модата на дефицита (тоест, какво носех в ученическите ми години). Ето някои други линкове.

Въпросите, които поставя Светлина са много важни. (Дано да напише нещо да им отговори). Но червеното не винаги е хубав цвят навсякъде (понякога символизира дяволя). Черното също не непременно, както и бялото. Има някои малки изключенийца, но може те да потвърждават правилото. Но вярно е, че може би в последните десетилетия (глобализацията?) в Китай например се използва белият цвят за булчиниски рокли, докато преди е бил червеният (както и в българските сватби). А за дебютантките в западната култура пък червеният е бил нежелателен (страст) за сметка на белия (невинност). Ще следя развитието на темата във вашите думи

Иначе… изморена съм днес от мислене. Омръзна ми да ровят из душата ми и да преобръщат всичко. То не стига, че аз съм тръгнала да ровя за новите си лица, ми и вие посотянно повдигате нови и нови въпроси. Трудно е да си толкова сериозен и така научно да гледаш на себе си.
Колкото до ритуалите - ами прави сте. Ритуализираме всичко, слагаме правила, за да не взимаме решения, слагаме маски, за да не разбират какви решения сме взели все пак… А смъртта какво е? Вторият ритуал, в който участваме, но който не зависи от нас. Раждане и смърт - сам отогава не контролираме нещата, само тогава ни е страх от себе си. Във всички останали случаи си ползваме сребърни огледала с леко изкривен образ. А понякога и се опитваме да категоризираме нещата около себе си, да разделим дори хората на няколко вида/типа/породи. Важното е да се скрием - да си сложим много етикети, да се заобиколим със столове или дрехи, да се чувстваме уютно в чуждата кожа/маска.
Отново стигам до старото си твърдение, че всичко, което правим, е от страх. Тъжно, но е така. Страх от себе си, от живеенето, от умирането, от другите, от мравката.

Но е интересно виждането. Мисля, че тук става върос за интимността. Интимните неща не иска човек да споделя със случайни хора. В този смисъл едно мъртво тяло няма контрол върху себе си и върху света около себе си. Страхът от нарушаването на интимността на тялото е това, което ти, Размисли, описваш - дали човек е подходящо облечен, дали се представя достойно за ритуала. Аз като че ли измествам интимността върху предметите на света около мен - дали шкафовете са за показване, дали предметите на бита са подредени за ритуала на смъртта (или на раждането, или за партито… има толкова много ритуали в ежедневието).

Сега си позволявам тук едно твърде недозазуемо предположение, просто заради интелектуалното удоволствие на бъбренето тук

Хора, които се вълнуват от това, дали са облечени правилно за смъртта, обичат да се преобличат често, имат обмислен стил на обличане, държат на детайла и театралността. И винаги са добре изгладени :-). Вероятно не изхвърлят старите дрехи задари привързаността си към тях. Може би.

Друг тип хора, които наблягат върху интимността на личните вещи, са склонни да одухотворяват предметите, да се привързват към нещата за употреба, да разговарят с тях дори. Тези хора разместват непрекъснато мебелите в дома си и не изхвърлят никога стария си стол.

Сигурно има и смесени типове.

Това тук са само спекулации по темата. Не гарантирам истинноста им.

Има няколко филма за Фрида Кало, може би си мислиш за филма със Салма Хайек (моя любима актриса), не беше лош филм. Мисля, че тя е добър пример в случая, защото човек, който е непрекъснато под погледите на лекарите, които съвсем не се интересуват от красотата му, възгледите му, същността му, се страхува да загуби част от себе си. Нали знаете каква униформа носят болните в болницата?
А помните ли когато (във филма) Фрида започва да рисува върху гипса, в който е заклещена? Стори ми се много показателно как иска да изгради образ за себе си върху бялото на гипса, да го измисли там, където го няма.

Ще продължа да пиша по-късно, а вие си разговаряйте за култови дрехи и значението им. Имам нещо да кажа за Свети Хилдефонс.