Може би ще ти е интересно да проследиш дискусията и на психолозите. Повечето са против въвеждането на подобен предмет в българските училища. За подробности:

http://bps.blog.bg/viewpost.php?id=159802

Моите преподавателски опити не са много задълбочени, замествала съм от време на време в семинар по информационни науки.

Ти да не се обиди за религиозния кич? Нека да уточня -аз раглеждам кича като положително явление, както често съм писала тук-таме. Нали знаеш, като влезеш в някоя католическа селска църква някъде на майната си, оставаш стъписан какви съкровища се крият там -вазички с изкуствени китки, бели покривчици, преголеми свещи като стълбове, огромни дървени разпятия с кървящ Исус с цепка в реброто, откъде много натуралистично се подава тъмночервено месо. Unheimlich, нали?

Когато синът ми беше по-малък и минехме покрай някое от тези дървени разпятия, които като къщички-хранилки за птици се срещат из пътя, той се спираше, гледаш го и после си поглеждаше ръцете с ужас дали не са също така продупчени с пирони.

Е, аз съм говорил с тях по въпроса много по-рано, когато бяха на както секазва средна възраст, а и както писах, моят опит до няк ъде го потвърждава, имайки предвид хода на промените в този отрязък от време, за който имам съзнателни спомени.

ПП
//off: Най-после намерих време да отговоря на някои въпросите ти в “пещерата”

Сега ще намина към твоя пост

Ами аз познавам/познавах много хора, които са живяли преди социализЪма, и всички, с изключение на “активните борци” (имаше такава категория, помните ли я ) твърдяха, че тогава хората са били по-морални.

Всъщност и аз съм свидетел, как от 60-те години на 20-и век моралът постепенно спадаше, корупцията и безхаберието растяха. През 60-те не заключвахме даже.

Майка ми твърдеше, че всичко лошо идва от “Съюза” - и корупцията и мързела, както и че в началото хората по инерция са работели съвестно, но постепенно са се разпасали. Не знам, но базирайки се на личния си опит, мисля, че има истина в това.

Дали има общо моралът с религията - до голяма степен религията е съвкупност от морални правила и няма начин в една общност общественият морал да не е повлиян от най-масовата религия за тази общност.

Всъщност, за да не се разпростирам - ето моето мнение за вярата и религията:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=31

А че моралът на сегашните православни свещенници е повлиян от социалистическото безхаберие спор няма.

Дали трябва да се учи вероучение - категорично не. И да е имало смисъл някога, нишката е скъсана и насила ефектът ще е отрицателен.

По-скоро трябва да се учи повече психология и да бъдат учени децата да умеят да се поставят на мястото на другия.

Ако осъзнаеш какво причиняваш на ближния, каква по-добра предпоставка за морално поведение.

Аз също съм атеиска, но със сколонност да вярвам в религиозни мистерии. Това ми го налага ситуацията, понеже моят син изпитва влечение към църкви, разпятия и всевъзможен религиозен кич. И винаги ми задава трудни впроси на библейска тематика, които аз, понеже нямам опит от атеистичното си детство, не знам как да отговоря. В училище децата изучават от 1 клас ( на 6 години) един път седмично религия. Изборът е между протестанска или католческа. Родителите могат да решат дали да осводобят детето си от религия с неформална молба до директора. Тогава детето, докато другите имат час по религия, влиза с класната си в вдруг час и се занимава с четене, писане или задачи. Естествено повечето предпочитат да ходят на религия, вместо да учат един час повече обиконовените неща. Дори децата на турски семейства ходят в този час, понеже той е игриво занимателен. Разказват се приказки за добротата, за помощ на бедните, за войните в Африка… Често рисуват картинки на свободна тема, които нямат нищо общо с библията. Моят син посещава протестански клас, понеже аз се чувствам по-скоро протестантка, макар да съм кръстена в православн църква. По Коледа обичам да ходя в кварталната църква и да пея коледни песни. Католоческият час в училище е малко по-вехт, но пък католиците получават много по-задълбочено религиозно обучение.

В Дюселдорф имаше православен свещеник, който, българските студенти ми обясниха, е бивш чалга-певец. Е това вече не е църква, а пошла подигравка, особено в чужбина, където много българи биха се събирали в един храм по празниците. На ме обаче ми е обидно да ме благосвови чалга-свещеник - ето това е според мен големият проблем, пред който са изправени родителите . Как да пратят децата си на училище, като имат чувството, че свещеникът е неук и невярващ.

Може би затова е хубаво да се създадат родителси инициативи, кмоито да избират учител на децата си, а той да се отчита пред тях. Проведените часове по религия на частни начала би трябвало да се зачитат в училище. Родители, които не могат да си позволят да плащат в тази инициатива, би трябвало да бъдат подпомагани от църквата, държавата и от самата родителска организация. Струва ми се, че такъв модел би могъл добре да се реализира. Абсолютно некоструктивно е само да се коментира колко е зле църквата и какво било това чудо децата да учат религия. А какво е това чудо децата да учат манипулирана история? Или литература от вехтите шкафове? Как може образован българин от елитна гимназия да не е чувал за Гьоте?

И много още въпроси…