Коментари на: Порок ли е всъщност бедността?

От: haz

haz — Mon, 11 Feb 2008 17:35:22 +0000

Много хубав пост, благодаря.
Разказвам какво мисля за бедността в миналото и сега.

http://hazelnutsbg.blogspot.com/2007/09/money-talks-2.html
http://hazelnutsbg.blogspot.com/2006/12/its-rich-mans-world.html

От: Апостол Апостолов

Апостол Апостолов — Sun, 10 Feb 2008 04:09:27 +0000

Населението на земята наброява вече 6 милиарда души! Че и повече… Работата е там, че 5 милиарда от тях мизеруват, а 1 милиард живее сносно. Не може да бъде и другояче, защото старецът Малтус се оказа прав.

Населението на земята нараства неудържимо, а баницата (природни ресурси) става все по- малка. Изключително неприятна ситуация. Меко казано.

Защото отскоро бедняците си имат своя нов Ленин- Осама- и тръгнаха на бой за оцеляване.

От: Алеята на бедните « Жълтурчето

Алеята на бедните « Жълтурчето — Thu, 07 Feb 2008 19:26:17 +0000

[...] нещо, описано от нея и пак мислене пада… Ето, тя пише това, а на мен днес ми се случва това: Излизам от къщи с [...]

От: vanilla

vanilla — Wed, 06 Feb 2008 11:59:04 +0000

А Джани Родари е от Големите сърца. Обичам го.

От: vanilla

vanilla — Wed, 06 Feb 2008 11:57:33 +0000

Зацепвам се още за началото:). Нито бедността е порок, нито богатството, макар че и 2те могат да станат такива. Обаче ми се иска да кажа, че доста важно е КАК си станал богат/беден; то е определящото. И лошото е, че дефакто точно това остава без значение в тоя сбъркан свят (и май независимо в кое историческо време). Да не говорим, че разделянето на духовно или материално богат просто и по допирателна не минава в повечето (май) умове. Аз лично познавам хора, които ползват това уточнение, по-младите от тях особено ме радват; но… Стадото с лъщящи гугли, ей в това се превръщаме. Много жалка картинка.

И аз съм била от тия, дето спокойно могат да се маркират като виреещи “под линията”. Защото съм си била виновна - и защото хич не съм била. В първия случай ти причернява от яд към себе си, във втория ти причернява от изкуствено наложеното ти унижение - поставянето в ситуация, в която няма как да хванеш юздите.

@Христо: Опитвала съм и аз да се бъзикам; но резултатът е бил, да ме обвинят в черна завист. Върви обяснявай, ако си немаш работа.
@batpep: Затъпява се от нищета, да; точно защото си губиш самоуважението.

Изобщо, ако не познаваш друго освен нищетата, е по-лесно да имаш читаво достойнство, отколкото ако си “ни риба, ни рак” - стигнал до, под или близо до чертата от някаква по-висока позиция (образно казано). Външните удари по достойнството тогава се усещат мн по-силно и се парират мн по-трудно. Не че откривам Америка де. И не че на тези, дето са бедни, без да са обеднели, са си чиста проба доволни и щастливи.

Личността е над всякакви финтифлюшки и когато човек го разбере, ще успее да си опази вътрешните устои, колкото и беден да е (също като по филмите, нали). Само че… дано не му се налага.

Малко разбъркан коментар стана.

От: razmisli

razmisli — Tue, 05 Feb 2008 17:44:37 +0000

Като казах надежда, дойде ми наум едно стихотворение, което много обичах и което майка ми беше изровила от една книжка и изпратила в писмо в първите години на емигрантството ми. Подейства ми много хубаво, затова ви го пиша тук и на вас:

Надежда (Джани Родари)

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал … познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

“Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! “
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

От: razmisli

razmisli — Tue, 05 Feb 2008 17:42:04 +0000

И аз съм имала моменти, когато съм се чудела дали това е Божие наказание и за кой мой грях Но, батпеп и мисли+думи, нали щастието е субективно. Там, където един се е отчаял, друг вижда надежда.

А иначе сериозно, Христо, говориш много интересни неща. Бедността е винаги относителна, в сравнение с други хора и ситуации, така тукашните бедни изглеждат богати ако се сравняват не с тукашните богати, а примерно с Третия свят. Така в края на краищата всеки сам определя прага, над който се чувства щастлив от живота. И аз наблюдавайки крайно бедни или нуждаещи се хора си мисля, че няма от какво да се оплаквам, щом те могат да се оправят. Освен това ми харесва будистката нагласа, че контролът над собствените ни желания е ключът към щастието (казано с нашата дума). Това, което ти описваш си е истинската свобода.

От: batpep

batpep — Tue, 05 Feb 2008 08:49:13 +0000

абе струва ми се, че е значително по-добре да си богат, здрав, умен и щастлив отколкото беден, болен, тъп (или затъпял от нищета) и нещастен

От: mislidumi

mislidumi — Mon, 04 Feb 2008 19:23:46 +0000

Ех, Размисли. Бедността не е порок, но се преврща в такъв в една комерциализирана среда. Има различни видове бедност. Най страшна е съпроводената с духовно обедняване, с безперспективност.

Хртисто, ти си един от щаствливците, които са прозрели сред слепи Пожелавам ти успех!

От: Багера

Багера — Mon, 04 Feb 2008 09:31:28 +0000

Трудно ми е да отоговоря на въпросите ти.
Мога да разкажа няколко неща.
Бях малък. Майка ми и баща ми са на някакво празненство. И аз с тях. Някакъв стар познат на семейството в леко пийнало състояние казва на майка ми: “Е, помниш ли когато бяхме млади и бедни?” Майка ми адски се нацупи и обиди. Заяви, че никога не сме били бедни. Беше много обидена. Също така тя винаги е твърдяла, че семейството ни никога не е било от работническата класа, макар че то си е такова. Еснафщина може би?

Познавам много бедни хора. И аз съм май от тях с оглед на това, че не притежавам нищо. И съм бил доста време безработен. През лятото бедността не е проблем. През зимата е по-неприятно. През лятото човек огладянява по-малко, слънцето те спасява от евентуални депресии, а и можеш да ходиш насам-натам без проблеми, тъй като си носиш спален чувал и можеш да спиш почти навсякъде без нищо да плащаш. Опититът ми на безработен е, че много добре знам как да харча възможно най-малко пари за каквото и да е било. Къде има безплатен интернет, как да пътуваш на авто-стоп, как да се придвижваш из града без да харчиш никакви пари (с велосипед). Дори как можеш да ходиш на почивка с пари, които стигат само за ядене. Как се купонясва без пари. Как да четеш книги безплатно. Лично аз не съм се чувствал зле като безработен. Или толкова зле, колкото и когато ходя на работа. Сега ме тормози липсата на време. Особено мъчително е наличието на фиксирано работно време.
Как да е. Всеки човек с проблемите си.

У нас прави впечатление, че никой не иска да се признае за беден и всячески се пъне да го прикрие. Хора с 300 лева доходи купуват мобилни телефони за 600 лева като ги вземат на изплащане. Същите дават много пари и за скъпи дрехи, както и за ходене в скъпи заведения. Много продавачи се учудват като им казвам, че това дето ми го предлагат е скъпо. Явно им се случва рядко.
Иначе България затъва в еснафщина. Много хора те гледат преценяващо (мобилен телефон, дрехи, кола) и не се увличат в разговор ако нещо не ти е наред. С подобни хора не може да се говори много, тъй като няма за какво. Сред момичетата има направо мания да се носят кичозни дрехи, с които се демонстрира супер поддържан външен вид: високи токчета, с които се гази из калта, явен недискретен грим от сутринта (а отиват на лекции), само за косата се отделя поне половин час сутрин. Бъзкам се с такива, че ако отделят половината време от гласенето да четат книги щеше да им е по-лесно в живота.

Не знам дали всички ще се съгласят с мен, надявам се да не съм обидил никой.
Пожелавам на всички да са здрави и щастливи!
Христо