Коментари на: Искам да колекционирам…

От: юли

юли — Thu, 03 Jul 2008 19:36:29 +0000

привет на всички… ако някой има стари часовници и реши да ги изхварля,моля да ми ги подари,щото съм колекционер. благодаря ви предварително. За вразкарна моя имейл адрес - israe@abv.bg

От: Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус « Размисли

Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус « Размисли — Tue, 17 Jun 2008 03:24:06 +0000

[...] нещо красиво, тоест стилно. Имам колекция от комикси и кръстове. Мисля, че кичът е креативен достъп на низшите класи до [...]

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 17 Feb 2008 21:34:52 +0000

А къде да ти пише и защо точно - в смисъл, че аз събирам стари календарчета, но си ги събирам за себе си. Е, нямам под 60та година, но все пак…

От: Valia

Valia — Sun, 17 Feb 2008 19:01:10 +0000

Az sabiram stari kalendarcheta, koito ima da mi pishe shte sam my blagodarna. Mersi predvaritelno

От: razmisli

razmisli — Wed, 06 Feb 2008 18:28:06 +0000

Ванила, в теб има един колекционер на предмети на изкуството… трябват само милионите, за да го приложиш на истински картини

Като спомена Христо за картички, сещам се, че в Гьоте Институт или в някаква друга немска инстутиция в София имаше изложба на картички от България. Не обикновени картички, а такива пращани от немски летни туристи от едно време на близките си. Не знам кой беше кураторът и източникът на идеята, дали беше културолог или художник, но и образите върху картичките (стандартни) и надписите отзад бяха много добре анализирани. За съжаление не успях да я видя, само четох за нея, но колко много си е струвала такава изложба!

От: vanilla

vanilla — Wed, 06 Feb 2008 09:35:26 +0000

Извинявам се за повторното включване, ама как можах да забравя! С голяма сила колекционирах снимки от “Междузвездни войни”, от ония - дето се продаваха по стрелбищата, черно-бели и често размазани :))…

От: vanilla

vanilla — Wed, 06 Feb 2008 09:33:02 +0000

А аз не съм колекционирала по този начин. В смисъл, не с тази страст. Едната от причините вероятно е, че и марките, и салфетките (ако щете, и цигарените кутии с с по 1 цигара вътре:) ) като идея идваха от някой друг - не знам защо, това ми пречеше да ги усетя като свои. Но пък много обичах да си имам (и ползвам, естествено) различни видове химикали, освен това моливи (не/цветни) и флумастери. До момента обичам да си нося в чантата не 1, а 2-3 химикала.
Май най-истинското ми събиране е било на картички, и то с природни картини или арт. Но не и когато ми попаднат “на куп”. Тогава, колкото и да бяха хубави, някак се обезценяваха и минаваше време, преди да успея да ги “видя” истински.
Брях, явно съм била по-странно дете, отколкото си представях:))

@Христо: Същевременно твоята страст пък едва в последните години почнах да я губя… вероятно защото се подсещам, че и аз доста време съм зареждала с живот нещата около себе си…

От: mislidumi

mislidumi — Tue, 05 Feb 2008 22:50:57 +0000

Bagera, боже, да не си бил в нашата вила! Побиха ме тръпки чак! Плочите и списание “Дъга”.

От: Багера

Багера — Tue, 05 Feb 2008 16:17:35 +0000

Размисли, Боже мили, сега се сетих нещо като каза, че от предметите могат да се научат много неща. Аз ужасно си падам по такива предмети. обожавам да влизам в изоставнени сгради или къщи и да зяпам с интерес какво има вътре. Въображението ми работи диво и изпадам в екстаз, когато намеря картичка с текст “Поздрави от морето! Само вчера беше облачно, иначе времето е чудесно. Всеки ден ходим на плаж. Не мога да ви се обадя по телефона, тъй като има само три и не може да се доберем до тях. Целувки, Вили. 26 август 1981 г.” Или намеря стара тетрадка, в която са записвали диети, здравни съвети, правени са сметки за да си платят тока, или колко ще излязат новите плочки за банята. Понякога попадам и на стари списания с решени кръстословици, стари плочи на Балкантон, чифт скъсани кецове, стари календарчета (те се намират рядко), семейни снимки. Нищо не вземам за мен, да не речете че съм мародер, оставям всичко където е било. Един ден в една цяла изоставена вилна зона май загубих едиун час да подредя едни плочи в обложките им и да ги поставя в шкафа на един стар лампов грамофон. Просто както бяха оставени щяха да се съсипят.
За мен това е много странно изживяване, защото се пранасям някак си в друг свят и си представям как са живели тези хора, как са слушали грамофона и са гледали планината през прозореца, и как някакви деца са играли в стаята или са чели списание “Дъга”.
Та такива неща.

От: Svetlina

Svetlina — Mon, 04 Feb 2008 13:48:48 +0000

Ооооооооо и аз не разбирам от характерови черти, но определено бих ти се зарадвала на календарчето. Аз в Шумен имах много добра система: началото на януари си пазарувах календарчета за новата година, ама солидно - примерно 5-10 от книжарница и хората ми подаряваха календарчета от предната година. После претарашвах портфейлите на съучениците за сатри календари… Но най ценя тея фирмените, а не просто принтираните снимчици (нищо, че са по-сладки). Те се получават като партя маминка на първа пенсия за годината на пос ещение в ДСК и после в ДЗИ (при нас са в 1 сграда) и след това издебна кой има ови марко ви дрехи и маратонки или пък неква книжка от Хеликон…
И това със спомените съм го опитвала, но заемат много място