Коментари на: Частни vs. държавни училища в САЩ и България, 1

От: Val

Val — Sat, 09 Aug 2008 09:26:23 +0000

Ще трябва да се застоя в блога ти, Размисли - как не съм го видяла този пост!
Багера и Ментолка са напипали същината.
Поздрави и за трима ви!

От: Продажа картин

Продажа картин — Tue, 05 Aug 2008 07:06:07 +0000

Interesnaya shtuka

От: Boris

Boris — Thu, 03 Jul 2008 13:21:47 +0000

Едва ли някой може да каже коя степен от образованието е най-важна, най-определяща бъдещото рарвитие на детето и т.н. Според мен не трябва да се изпуска т децата от поглед от детската градина, та чак до завършването на средно образование, защото в целия този период психиката им е достатъчно крехка, че могат да се “подхлъзнат” много лесно.
Истината, мрачната истина за родното ни образование е ясна на всички ни - нещата не вървят на добре, не го виждат само тези които го управлявят и тези, които са достатъчно незаинтересовани от състоянието му. В стремежа си да интегрирами БГ образованието в образователната система на ЕС…размиваме стандарти, методи на преподаване и т.н.

От: razmisli

razmisli — Thu, 31 Jan 2008 04:41:50 +0000

Изобщо не си досадил, ами ми беше много интересно да разбера за твоя опит с българската образователна система. За съжаление, много учители и до днес продължават да преподават факти, а не разбиране или изграждане на критическо мислене. Въобще пренебрегването на мнението и личността на ученика е това, което най-много ме е дразнило.
Успех с дисертацията и като я защитиш пиши как е минало и каква е била темата Ще се надявам и да прочета твоите публикации.

От: Багера

Багера — Tue, 29 Jan 2008 15:22:36 +0000

Интересна статия, прочетох я с голям интерес. Поздравления! Изпитвам голямо удоволствие, когато ти чета статиите.
Мисля, че учителите правят училището. Затова подкрепях стачката на учителите, защото според мен те са едни от най-важните хора в страната ни.

Лично аз съм учил в горе-долу елитно училище- математическа гимназия. Но в някои отношения с беше зле. Учителката ни по литература се опитваше да кастрира всичко творческо в нас. За да изкараш по-висока оценка просто ти трябваше да наизустиш определен брой критици и да ги преразкажеш, като не трябва да се правят каквито и да е било интерпретации. Всяко отклонение се наказваше с по-слаба оценка или псевдодискусия тип затапване. Бхъ, тази учителка дали ще се изненада, ако й кажа, че искат да напиша още някой разказ, за да бъдат отпечатани в един сборник?
(разказите НЕ са като на сайта ми). Правило номер едно на бъдещия писател: колкото по-бързо забрави и се отърсиш от наученото по литература в училище, толкова по-добре!

Между другото: скоро разбрах с какво толкова ме дразеше “Под игото” в училище. Оказа се поръчков роман. Дали са му пари на Иван Вазов и той е седнал да го пише. Затова е излязъл като зле скалъпен. разликата е като пластмасово цвете и живо такова. Мое мение де.
И до днес ме дразни “По жицата”. Започва с лъжа и завършва с такава (”Боже, колко мъка има по този свят, боже!”). Първата лъжа е за змията, която се е свила в пазвата на момичето. Змиите избягват срещи с животни, по-големи от тях. Да не говорим за това послание за мъката по света, горките деца!
Но ако кажех тези две неща на учителката по литература сигурно щях да остана на поправителен.

На какъв принцип се подбираха учителите? Много прост: да напълнят главите на учениците с всевъзможни знания по всички предмети. Индивидуален подход към всеки по отделно нямаше. Творческо насърчаване на някакви способности- също. Някои от учителите си създаваха стереотипи спрямо отделен ученик и той нямаше шанс да получи по-добра оценка. Така аз бях по химия, алгебра и геометрия. Бях просто посредствен и учителката по математика не мислеше, че си заслужава да полага каквито и да е усилия за мен. Дали ще се изненада, ако разбрере, че съм написал дисертация (не по математика!!!) и че съм на път да я защитя?
Реален показател за това колко са добри учителите: колко от учениците им са влезли във ВУЗ. Няма значение къде са влезли да учат. Може и да е не това, което искат, нито да отговаря на таланта. Това изобщо нямаше никакво значение. Важното е да си във ВУЗ!!!

Разказвам това, защото си мисля, че учителите правят училището. Елитно училище, но с емоционално и творчески кастрирани учители не се прави. Независимо от това дали е частно или държавно. особено забавно ми е като се сетя за отличниците в училище. Тези, с шестиците по всичко и най-хвалените и давани за пример. Никой от тях не стана известен учен, писател, поет, драматург, музикант, икономист ако щете. Загубиха се и изчезнаха. Никой нищо не е чувал за тях. Синдрома на отличника по всичко, но това е друга тема…

А Айнщайн от подобни даскали е бил принуден да напусне училище на 16 години и една година е престоял в Тоскана. Причината: един учител заявил, че Айнщайн не става за нищо и само разваля дисциплината в училище и е по-добре да напусне гимназията. Та после е трябвало да ходи пак в Германия, за да завърши гимназия. “Ха-ха, на арената в днешната вечер ще гледаме яростния кеч-борец по прякор Дойче Даскал vs. Айнщайн. Залозите, драги зрители, са 1000 към 1 в полза на Айнщайн.”

Откъде частните училища набират учители? Откъдето и държавните! Какви са критерийте за подбор на учителите? Съвсем същите като моето любимо училище! Къде е разликата в края на краищата? Частните училища ще бъдат много по-добри, ако си направят някаква школа за следдипломна квалификация за техните си учители. Не съм чул в България някой да е направил такова нещо. Е, ясно, де, то важни са печалбите.

Още веднъж поздравления за добрата статия! Продължавам да чета и се надявам да не съм досадил особено.

От: razmisli

razmisli — Mon, 28 Jan 2008 16:00:19 +0000

Пипи… а как реагират родителите на това? Смятат ли, че е пагубно за детето им или го толерират като второстепенно? Говоря за самонадеяността на децата.‌Все пак в едно частно училище всички деца имат необходимите средства, така че по този признак не би трябвало децата да си мислят, че са повече от другите. Предполагам, че ефектът на това ще се усети по-късно, когато децата поотраснат и не са научили основни неща… Но може би още не сме стигнали до тази вълна в България. Чудя се какво става с такива деца, продължават ли успешно образованието си и какво се случва по-нататък.

От: razmisli

razmisli — Mon, 28 Jan 2008 15:56:43 +0000

Misli+dumi Това, което пишеш за Германия на практика отговаря на тукашното… Ама точка по точка! Само че тук има елемента “расово различие”… Понеже идеята за расовите права е много важна, и специално за равните възможности на расова основа, много изпъква факта, че точно най-бедните училища са тези на расовите гета. Разбира се, думата тук си казва връзката между раса и бедност, а не раса и училище, но понеже това е много очевидно се правят и стъпки училищата да бъдат разнообразни расово. Съответно в някои предградия, които разбира се са предимно бели, има програми за посещаване на деца от други раси в училището като ученици, дори и да живеят в друг град. И има толкова много желаещи родители да запишат децата си в такива програми, че се налага да се запишат на опашка още щом се родят. Но пък резултатите постигнати от тези “чужди” деца са много добри… Интересно ми е дали в Германия това прави впечатление, особено щом бедните родители са в голяма част емигранти, дали етническата интеграция и то чрез добро образование е нещо, което се приема за решение на проблемите… Защото ако се играе с карта “бедност” най-лесно е да се каже, “Ами толкова пари има(т), толкова може” и да се оставят да вегетират невежи, но имайки вече финансово оправдание.

От: razmisli

razmisli — Mon, 28 Jan 2008 15:43:52 +0000

Мерси ви за включването - писах го точно за да получа мнения, защото си събирам отвсякъде информация и впечатления за образованието. Особено от специалистка по въпроса като Пипи Освен това съм съгласна с Марсиан, че един родител се превръща в учител на детето си още преди да се роди. Аз не знам къде се поставя границата между съпричастност с детето и развиване на самостоятелност, може би това е баланс, който винаги се търси. Не знам и кой е отговорът… но бих се интересувала къде са го намерили твоите познати. Съзнавам, че в момента тече преход между практиката и родителската съпричастност, с която сме израсли ние и тази, търсена и напипвана от днешните родители които имат средствата, но имат и интерес да бъдат учители на децата си и да ги използват (средствата) за целта. Между другото, тъкмо навреме се появи и една статия по въпроса в New York Times.

Тук положението е много подобно. Образованите родители са направо обсебени от развитието на децата си. Още преди да се родят им свирят Моцарт, през което време са изчели всичко за това какви образователни играчки да купят, как да играят с тях, така че да им развият въображението/мисленето/емоционалната интелигентност, а после кои са най-ефикасните методи да им помагат да четат, какви книжки да търсят, на какво изкуство да го запишат. Възхищавам им се. Накои от тях прекаляват, може би не с това че децата са претоварени (всичко е премерено за да бъде приятно, по-ефективно и под формата на игра), но в смисъл, че целият живот на децата става регламентиран и нямат много свобода с времето си и самостоятелните си решения и прищевки, които също са много важни за развитието на едно дете. Но то зависи от детето, така че на практика всеки родител трябва да търси баланса сам и отново…

От: mislidumi

mislidumi — Mon, 28 Jan 2008 14:21:05 +0000

Razmisli винаги успява да засегне една обширна тема!
Марсианке, съгласна съм, че началното училище е не по-малко важно, да не кажа дори решаващо. Говоря от впечатленията си от ситуацията тук в Германия, не знам какво е положението в момента в България. Изследвания през последните години стигат до извода, че в никоя друга западноевропейска страна успехите в образованието не са така тясно свързани със социалния статус на семейството, както в Германия. Тук частните училища се броят на пръсти, но затова пък разликите между държавние вариарат според квартала. Попаднеш ли в беден квартал, запишеш ли децата си в училището там, отрязваш шансовете им за нормално развитие. Тази несправедливост е толкова очевидна, че чак боли. Това несъответствие се засилва и от участието на родителите във вземането на решения в училище. Родителите организират празници, екскурзии, купуват книги за библиотеката, организират тренировките и тн… Ако мама и тате бачкат по 10 часа на ден за мизерни пари и съседите също, няма да има в училището библиотека, детски хор, театър, литературно четене в аулата. Има само телевизия. Освен това тук се смята, че е задължение на родителите да научат детето си да чете, учителката няма време за това в час!!! Ох… имам много за писане и малко време, ще се включа по-късно отново в дискусията.

От: Pippilota Mentolka

Pippilota Mentolka — Mon, 28 Jan 2008 09:51:45 +0000

А пък аз само да добавя, че учителите в българските частни училища са също почти толкова зле платени, колкото и в държавните. А има и още един доста неприятен фактор - самочувствието на децата в частните училища и презумпцията, от която произхождат, а именно, че са нещо повече - поставя учителите им в една много “депресарска” ситуация.