Коментари на: Утопия, каквато не я знаем http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/ интелектуалстване на собствен език Mon, 06 Oct 2008 13:37:55 +0000 http://wordpress.org/?v=MU hourly 1 От: Станкова http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-795 Станкова Sun, 27 Jul 2008 11:21:38 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-795 Изключително съм щастлива, че попаднах на този блог! Поздравления за всичко и много успехи. През цялото време си мисля за моя ученичка, която преподава литература в американски университет, и често обсъждаме нейните курсове. Завиждам ви за свободата. Сегашните ученици имат "Сън" в конспекта си за матура. Определят стихотворението като смешно, тъпо, идиотско. Ние поне имахме задръжки:) Все пак - учителят трябва да направи анализ. Например нещо такова: „Сън” Голяма част от текстовете на Вапцаров конструират щастливи визии за света утре. Те трябва да съградят хармоничния мит за новото битие, което ще бъде произвеждано от завод за живота. Вапцаровите мечти са преди всичко етически – за свят без отровната плесен на омразата и без гладни деца. Образът на мечтания свят у Вапцаров обаче парадоксално се оказва образ на владения свят, който ще бъде управляван със здрава желязна ръка: на дните водите/ ще впрегнем в бетонен ръкав./ Не ще ги изпуснем, нали?/ Ще ги впримчиме здраво./ Ще им кажем:/ “Така ще вървите!”/ И те ще тръгнат – така!” Утопичното, въжделеното пространство се оказва зона на една властваща ръка, определена като “наша” в стихотворението от „испанския” цикъл “Сън”. Когато мечтае бъдещето, Вапцаровата поезия остава вписана в идеологическия дискурс, в който границата между свое и чуждо остава непокътната, а идеите за равенство са абсурдно съчетани с механизмите на надзора и планирането. Така образът на утре-света се случва като синтез между спонтанността на романтическата мечта и императивите на идеологемата. Сънят може да бъде разглеждан като персонализирана митология. Съдържанието на съня включва не само неговата динамика и картините, но и товара от емоции и тревоги. Всеки сън е недействително осъществяване, което се стреми към практическа реализация. Ето защо социалните утопии са образ на бъдещите общества. За Фройд всички съновидения изпълняват желания, които са се родили през деня и са останали незадоволени. Мечтаната от комунистическата идеология отвъдност гради сюжета на съня на Фернандес. Утопията-сън композиционно заема ядрото на текста и е рамкирана от различен свят на болезнена чувствителност – на война, бой, атака. Първите две строфи са разбити като свободен стих, с анжамбман, с пет апосиопези, пет риторични въпроса и четири от общо шестте обръщения към Лори. Фигуративно и тематично началото задава идеята за напрегнатата връзка на лирическия герой с другия, както и характеристиките на битийния му статус. Сънят е поместен в четири класически катрена. Болезнено нараненото от реалността съзнание трябва да организира собствения си космос, да го отдели от света и да се включи в него. Така подредената в класически строфи утопия изпълнява функцията на защитено поле, в което азът може да постигне връзката с другия, за което настояват първите две строфи: Чуваш ли, Лори”, Разбираш ме, нали? Утопичната визия в “Сън” е продукт на несъзнаваното, а не на мечтаещото съзнание. Съновидението изпълнява желанието: Войната свършена. Сънят е разказан в окопа и почти халюцинативно преживян от лирическите персонажи. Времето и пространството са утопично други: Войната свършена... ; всичко е във нашата ръка; работех пак в завода. В тази социална утопия се вместват идеологически копнежи около властта, т.е - диктатурата на пролетариата; работнически мечти за друг, приказен завод – машини същи/ но частите им блеснали –злато!/ И ставите им някак по-могъщи” ; за братско равенство и приятелски отношения. В този хронотоп на щастливо битие са запазени социалните роли, във въобразеното равенство е останала йерархията, човекът пак е вписан в отношения на подчиненост, “незамаскирани” са останали идеологическите представи – Лори е надзирател, облечен във власт и задаващ трудовата норма: Днеска искам триста болта! Лори е надзирател, а Фернандес – работник, но отчуждението и различията са преодолени в съпреживяването на съня: И двамата се смееме доволни. Сънно-копнежната визия на Фернандес като че ли става сън и на Лори. Стихотворението не изобразява променена социална структура – а идилическо общуване между работник и надзирател, което преминава в чистата и необяснима радост от човешкия контакт, преминава в необясним и немотивиран смях... Всъщност, стратегията на текста е тъкмо да бъде успешно манипулативен, да провокира у читателя същите визии. В социалното пространство на свободата и равенството природата е щастлива, пространството е отворено: А вънка тъй широк е небосвода!.../ Блести небето, въздухът блести! Дори мракът отстъпва във паника, за да се реализира сънят за щастие. Блясъкът е и вън, и вътре – блестят машинните части, блести и небето. Щастливото друго има и друг образ, естествено антиподен на заводското сега-битие: И дишаш, дишаш толкова свободно! Опозиционният пространствен модел в поезията на Вапцаров е изключително продуктивен. От една страна е затвореното пространство, изразяващо трагизма на човешкото съществуване: живота притиска; завод, притиснал с мъка толкоз хора; в машинната зала ми стана задушно; хванаха ни в капана на живота. От друга страна: а вънка тъй широк е небосвода. Полетът в простора, небето, слънцето са образи, утвърждаващи ценностите. Стихотворението „Сън” реализира идеологическото утопично преодоляване на неуютната действителност, но текстът като цяло днес буди по-скоро иронично снизхождение. Изключително съм щастлива, че попаднах на този блог! Поздравления за всичко и много успехи. През цялото време си мисля за моя ученичка, която преподава литература в американски университет, и често обсъждаме нейните курсове. Завиждам ви за свободата. Сегашните ученици имат “Сън” в конспекта си за матура. Определят стихотворението като смешно, тъпо, идиотско. Ние поне имахме задръжки:) Все пак - учителят трябва да направи анализ. Например нещо такова:
„Сън”
Голяма част от текстовете на Вапцаров конструират щастливи визии за света утре. Те трябва да съградят хармоничния мит за новото битие, което ще бъде произвеждано от завод за живота. Вапцаровите мечти са преди всичко етически – за свят без отровната плесен на омразата и без гладни деца. Образът на мечтания свят у Вапцаров обаче парадоксално се оказва образ на владения свят, който ще бъде управляван със здрава желязна ръка: на дните водите/ ще впрегнем в бетонен ръкав./ Не ще ги изпуснем, нали?/ Ще ги впримчиме здраво./ Ще им кажем:/ “Така ще вървите!”/ И те ще тръгнат – така!” Утопичното, въжделеното пространство се оказва зона на една властваща ръка, определена като “наша” в стихотворението от „испанския” цикъл “Сън”. Когато мечтае бъдещето, Вапцаровата поезия остава вписана в идеологическия дискурс, в който границата между свое и чуждо остава непокътната, а идеите за равенство са абсурдно съчетани с механизмите на надзора и планирането. Така образът на утре-света се случва като синтез между спонтанността на романтическата мечта и императивите на идеологемата.
Сънят може да бъде разглеждан като персонализирана митология. Съдържанието на съня включва не само неговата динамика и картините, но и товара от емоции и тревоги. Всеки сън е недействително осъществяване, което се стреми към практическа реализация. Ето защо социалните утопии са образ на бъдещите общества. За Фройд всички съновидения изпълняват желания, които са се родили през деня и са останали незадоволени. Мечтаната от комунистическата идеология отвъдност гради сюжета на съня на Фернандес. Утопията-сън композиционно заема ядрото на текста и е рамкирана от различен свят на болезнена чувствителност – на война, бой, атака. Първите две строфи са разбити като свободен стих, с анжамбман, с пет апосиопези, пет риторични въпроса и четири от общо шестте обръщения към Лори. Фигуративно и тематично началото задава идеята за напрегнатата връзка на лирическия герой с другия, както и характеристиките на битийния му статус.
Сънят е поместен в четири класически катрена. Болезнено нараненото от реалността съзнание трябва да организира собствения си космос, да го отдели от света и да се включи в него. Така подредената в класически строфи утопия изпълнява функцията на защитено поле, в което азът може да постигне връзката с другия, за което настояват първите две строфи: Чуваш ли, Лори”, Разбираш ме, нали? Утопичната визия в “Сън” е продукт на несъзнаваното, а не на мечтаещото съзнание. Съновидението изпълнява желанието: Войната свършена. Сънят е разказан в окопа и почти халюцинативно преживян от лирическите персонажи. Времето и пространството са утопично други: Войната свършена… ; всичко е във нашата ръка; работех пак в завода. В тази социална утопия се вместват идеологически копнежи около властта, т.е - диктатурата на пролетариата; работнически мечти за друг, приказен завод – машини същи/ но частите им блеснали –злато!/ И ставите им някак по-могъщи” ; за братско равенство и приятелски отношения. В този хронотоп на щастливо битие са запазени социалните роли, във въобразеното равенство е останала йерархията, човекът пак е вписан в отношения на подчиненост, “незамаскирани” са останали идеологическите представи – Лори е надзирател, облечен във власт и задаващ трудовата норма: Днеска искам триста болта! Лори е надзирател, а Фернандес – работник, но отчуждението и различията са преодолени в съпреживяването на съня: И двамата се смееме доволни. Сънно-копнежната визия на Фернандес като че ли става сън и на Лори. Стихотворението не изобразява променена социална структура – а идилическо общуване между работник и надзирател, което преминава в чистата и необяснима радост от човешкия контакт, преминава в необясним и немотивиран смях… Всъщност, стратегията на текста е тъкмо да бъде успешно манипулативен, да провокира у читателя същите визии. В социалното пространство на свободата и равенството природата е щастлива, пространството е отворено: А вънка тъй широк е небосвода!…/ Блести небето, въздухът блести! Дори мракът отстъпва във паника, за да се реализира сънят за щастие. Блясъкът е и вън, и вътре – блестят машинните части, блести и небето. Щастливото друго има и друг образ, естествено антиподен на заводското сега-битие: И дишаш, дишаш толкова свободно! Опозиционният пространствен модел в поезията на Вапцаров е изключително продуктивен. От една страна е затвореното пространство, изразяващо трагизма на човешкото съществуване: живота притиска; завод, притиснал с мъка толкоз хора; в машинната зала ми стана задушно; хванаха ни в капана на живота. От друга страна: а вънка тъй широк е небосвода. Полетът в простора, небето, слънцето са образи, утвърждаващи ценностите.
Стихотворението „Сън” реализира идеологическото утопично преодоляване на неуютната действителност, но текстът като цяло днес буди по-скоро иронично снизхождение.

]]> От: Динчо Желязков http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-634 Динчо Желязков Fri, 23 May 2008 05:17:32 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-634 "Корените" на социализма са в човешката природа, следователно и в античността. Някои справки - историята с Анани, Сапфира и ап. Петър в Деяния на апостолите /организацията на ранно християнската община/, или общините на есеите и пр. Става дума за надеждата за добър и справедлив живот, която не е тоталитарна. Става тоталитарна, когато се съедини с обществени държавни модели. Колкото до Кампанела и Аристоник, налице е съвпадение на съществена терминология и на обща идея. Кампанела, като образован човек, би трябвало да знае античната история, вкл. онова въстание, към чиято иинтерпретирана и развита идеология добавя астрология и манастирска организация на живота. А формата на книгата му - диалогът - е заимствана от Платон /Държавата, точно тука има намек за Атлантида/. Градовете на слънцето като историческа реалност преди 2 век не променят нищо. Има ли в Горна Оряховица много орехи, или в Харманли - хармани? И, по-спокойно. “Корените” на социализма са в човешката природа, следователно и в античността. Някои справки - историята с Анани, Сапфира и ап. Петър в Деяния на апостолите /организацията на ранно християнската община/, или общините на есеите и пр. Става дума за надеждата за добър и справедлив живот, която не е тоталитарна. Става тоталитарна, когато се съедини с обществени държавни модели. Колкото до Кампанела и Аристоник, налице е съвпадение на съществена терминология и на обща идея. Кампанела, като образован човек, би трябвало да знае античната история, вкл. онова въстание, към чиято иинтерпретирана и развита идеология добавя астрология и манастирска организация на живота. А формата на книгата му - диалогът - е заимствана от Платон /Държавата, точно тука има намек за Атлантида/. Градовете на слънцето като историческа реалност преди 2 век не променят нищо. Има ли в Горна Оряховица много орехи, или в Харманли - хармани? И, по-спокойно.

]]> От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-627 razmisli Thu, 22 May 2008 18:27:30 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-627 Защо, мисленето винаги помага :) Кой е казал, че тоталитарни утопии не е имало преди 20 век? Те всички утопии по един или друг признак са тоталитарни, както споделих с Божо. Отделно, че марксистката българска наука имаше любим навик да търси корените на социализма още в античността и средновековието. Но да се твърди, че утопичните градове на слънцето се казват така заради въстанието на Аристоник и че това е традиция тръгнала оттам е доста проблематично - или че Кампанела следва тази традиция. Градове на слънцето има много други, които са си били реални градове и преди/независимо от Аристоник, а не проекти за утопия. Специално Кампанела не го прави заради връзка с Аристоник - неговите влияния са други. Виж и тук: http://www.depauw.edu/sfs/backissues/10/winston10art.htm и ще разбереш защо те питах защо <i>мислиш</i> така. Защо, мисленето винаги помага :)

Кой е казал, че тоталитарни утопии не е имало преди 20 век? Те всички утопии по един или друг признак са тоталитарни, както споделих с Божо. Отделно, че марксистката българска наука имаше любим навик да търси корените на социализма още в античността и средновековието.

Но да се твърди, че утопичните градове на слънцето се казват така заради въстанието на Аристоник и че това е традиция тръгнала оттам е доста проблематично - или че Кампанела следва тази традиция. Градове на слънцето има много други, които са си били реални градове и преди/независимо от Аристоник, а не проекти за утопия. Специално Кампанела не го прави заради връзка с Аристоник - неговите влияния са други.

Виж и тук:
http://www.depauw.edu/sfs/backissues/10/winston10art.htm
и ще разбереш защо те питах защо мислиш така.

]]> От: Динчо Желязков http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-626 Динчо Желязков Thu, 22 May 2008 17:21:02 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-626 В случая не "мисля", а споделям исторически факт. Този факт ни препраща доста по-назад във времето от Кампанела, с когото е направена връзка в разсъжденията за Незнайко на Носов. Не съм сигурен и за връзката между астрологическите съображения и аполоновото слънце като символ на рационалното. Предлагам, вместо въпроси "защо мислиш така", да се запознаеш със случая "Аристоник". Идеологията на това въстание е утопична, но е изключение във времената, когато във въстанията на роби не се предлага алтернатива на системата. В този смисъл "соц" или "ком" утопиите ходят по хората доста преди комунизма на 20 в. В случая не “мисля”, а споделям исторически факт. Този факт ни препраща доста по-назад във времето от Кампанела, с когото е направена връзка в разсъжденията за Незнайко на Носов. Не съм сигурен и за връзката между астрологическите съображения и аполоновото слънце като символ на рационалното. Предлагам, вместо въпроси “защо мислиш така”, да се запознаеш със случая “Аристоник”. Идеологията на това въстание е утопична, но е изключение във времената, когато във въстанията на роби не се предлага алтернатива на системата. В този смисъл “соц” или “ком” утопиите ходят по хората доста преди комунизма на 20 в.

]]> От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-613 razmisli Wed, 21 May 2008 17:34:50 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-613 Добре дошъл - а защо мислиш така? По-скоро е от астрологически съображения и последващата идея за ред и хармония. Не съм сигурна, че непременно произхождат от въстанието. Добре дошъл - а защо мислиш така?
По-скоро е от астрологически съображения и последващата идея за ред и хармония.
Не съм сигурна, че непременно произхождат от въстанието.

]]> От: Динчо Желязков http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-611 Динчо Желязков Wed, 21 May 2008 17:02:26 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-611 Поправка - Аристоник Поправка - Аристоник

]]> От: Динчо Желязков http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-610 Динчо Желязков Wed, 21 May 2008 17:00:50 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-610 Традицията утопичните общности /градове/ да са слънчеви, на Слънцето, е от антиримското въстание на Аритоник - 2 в. пр. Христа Традицията утопичните общности /градове/ да са слънчеви, на Слънцето, е от антиримското въстание на Аритоник - 2 в. пр. Христа

]]> От: Папата за утопията (и марксизма) « Размисли http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-319 Папата за утопията (и марксизма) « Размисли Wed, 26 Mar 2008 06:34:42 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-319 [...] утопията и не пропуснах да поговоря за енцикликата в курса. В същото време едно бързо търсене в интернет ми дава [...] [...] утопията и не пропуснах да поговоря за енцикликата в курса. В същото време едно бързо търсене в интернет ми дава [...]

]]> От: razmisli http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-299 razmisli Thu, 20 Mar 2008 13:06:08 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-299 Добре върви :) Благодаря ти за идеята за Азимов - може би е хубаво да дам Стоманените пещери като тема по избор за курсова работа. Ама щом става дума за подробности, в първата част сложих правилата за някои монашески ордени от средновековието, идеите за прогреса от Ренесанса до просвещението и по-нататък, мормонската общност United Order от края на XIX век, Парижката комуна, испанските католически мисии в Новия Свят, шейкърите, някои ленински декрети за създаването на съветите; общо взето, в мнозинството си тоталитарни визии, в които колективът доминира над индивидуалната свобода и в които може да се влиза и по желание, но често това става по принуда. Втората литературна част варира от Еденската градина през Платоновата "Република" през средновековната Коканя, съответно ренесансовата класика на жанра дала името на идеята, някои разкази на пътешественици, текстове за Елдорадо, Шангри-ла, малко научна фантастика. Всъщност този уикенд мислех да пиша нещо по темата (изненада). Добре върви :) Благодаря ти за идеята за Азимов - може би е хубаво да дам Стоманените пещери като тема по избор за курсова работа. Ама щом става дума за подробности, в първата част сложих правилата за някои монашески ордени от средновековието, идеите за прогреса от Ренесанса до просвещението и по-нататък, мормонската общност United Order от края на XIX век, Парижката комуна, испанските католически мисии в Новия Свят, шейкърите, някои ленински декрети за създаването на съветите; общо взето, в мнозинството си тоталитарни визии, в които колективът доминира над индивидуалната свобода и в които може да се влиза и по желание, но често това става по принуда. Втората литературна част варира от Еденската градина през Платоновата “Република” през средновековната Коканя, съответно ренесансовата класика на жанра дала името на идеята, някои разкази на пътешественици, текстове за Елдорадо, Шангри-ла, малко научна фантастика.

Всъщност този уикенд мислех да пиша нещо по темата (изненада).

]]> От: Силвия http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-291 Силвия Sun, 16 Mar 2008 15:17:34 +0000 http://razmisli.wordpress.com/2008/01/12/utopia/#comment-291 Интересно ми е как върви курсът. В последно време доста си мисля за поредицата "стоманени пещери" на Азимов. И противопоставянето на подземния супер-град Ню Йорк, който не може да съществува без ресурсите си и минута, срещу другата крайност - планета, заселена от 100,000 души, всеки от който разполага с неограничено пространство, но е немислим личния контакт. Едва ли се вписва в темата, но пък почти всяко нещо може да бъде погледнато под произволен ъгъл. Интересно ми е как върви курсът.

В последно време доста си мисля за поредицата “стоманени пещери” на Азимов. И противопоставянето на подземния супер-град Ню Йорк, който не може да съществува без ресурсите си и минута, срещу другата крайност - планета, заселена от 100,000 души, всеки от който разполага с неограничено пространство, но е немислим личния контакт.

Едва ли се вписва в темата, но пък почти всяко нещо може да бъде погледнато под произволен ъгъл.

]]>