Средновековни рецепти

Явно предколедното време предразполага към специални рецепти, защото напоследък блоговете блоговете пишат или това, или за коледна украса. Е, тогава ето малко средновековни рецепти като за празник (не непременно коледни).

Свободни книги

По искане на Пипи и Петя, ето списък с книги, които след скорошното ми пренасяне имат нужда от нов дом. Ако пожелаете някоя от тях, драснете ми мейл (About) с адреса си. Билетът им до вас е за моя сметка, а пък ако настоявате, може да ми пратите някоя друга в замяна

Предлагането на книгите от моя страна не представлява препоръка Някои ги харесвам, но имам повече бройки, други са хубави, но няма да ми потрябват пaк, трети дори не съм ги чела, а четвърти… по-добре да отидат при някой, който ще ги оцени.

На английски

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане.

Социален реализъм по американски и wabi sabi

Реджиналд Марш, "Ню Йоркски площад" (1933)

Ако помните социалистическия реализъм, който се предполагаше да прославя работническата класа и да показва пътя към комунизма, сигурно не знаете зa социалния реализъм – движение с голямо влияние в американското изкуство, чийто фокус също може да са социални проблеми и послания, но без да поставя политически цели.

Естествено, социалният реализъм в САЩ хваща корен преди всичко в годините около Голямата депресия. Но той не се изчерпва прост  с социални несправедливости и трагедии. Bажното в случая е протестът към „красивото“ като обект на внимание и вместо това, обръщане на внимание на невзрачното, уж грозното и онова, което днес бихме нарекли уаби-саби. Tой променя етиката на погледа, представите какво заслужава нашето внимание и какво да считаме за красиво.

А това започва още от Уолт Уитман, според който красота може да се намери във всяко нещо, дори и обикновеното или неугледното. Неслучайно такава идея се налага именно в Америка, която не е имала традиции в лукса и „аристократизма“ на ежедневието, където грубият труд не се е смятал за недостоен (вж. американската мечта).

Истинските голи жени

Определено страдаме от липса на голи жени около нас. Вярно е, че всички публични пространства преливат от реклами на каквото и да е, c (полу)голи девойки като стръв. Но колко истински жени сте виждали голи и дали това има някакво влияние върху вас?

Преди те бяха повече. Да, нямаше реклами, но без да са ме водили на нудистки плажове като малка аз съм виждала повече истински жени без дрехи, отколкото децата в днешно време и смятам това за положително влияние. Смятам, че асоциирането на голотата стриктно с консумирането на продукти, с някакъв статус в обществото или с точно определена норма за красота е също толкова голяма пречка пред вътрешната хармония, колкото и анатемосването й.

Ромите в САЩ

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранити. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнaт да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден.

Hеща, които ми липсват

портмоне буфан с лайсни

мекици с пудра захар, увити във вестник

хубав плътен мазен графит

снимки с грапава повърхност, вълнообразно подстригани

рокли; никой не носи вече рокли

библиотекарски каталожен шкаф

трамвай

гише със стъкло на гравирани цветенца

индиго

кърпички от плат

миризма на машинно масло

ръчно плетенa жилеткa

легла с пружина и метални рисувани табли

линия с фигурки

стояща закачалка

грамофон

афиши с висок печат и преливащи букви

Моля, добавете.

Село Връв

Тина и аз живеем извън България от доста време и по различен начин сме намерили лекарство за носталгията. Тина е познавач на дизайна и възстановява красивите стари къщи във Връв, селото на дядо си и баба си и им дава нов живот, като ги превръща в къщи за гости. Миналото лято тя ме покани в една от тези къщи, а аз направих снимки, което пък е моето лекарство за носталгия.

Връв е малко, старо и меланхолично село в северозападното ъгълче на България, на брега на Дунава. Всъщност то е най-северното селище в страната, c римска крепост и сцена на важни исторически събития. Макар и сега почти забравено от внуците на коренните му жители, в него има много хубави неща, които да се видят, пипнат и помиришат.  Има и къде да отседнете за едно кратко селско приключение. Място не само за един хубав уикенд, но и за плаж, каяк, разходки, риболов, плуване в Дунава, колело по тихия виещ се асфалтиран път. Може да се разходите и до Сърбия.

Православието в САЩ

За българските имигрантски общности в САЩ най-важният критерий за установеност е българско училище и църква на местна територия. Но докато за училище е разбираемo – все пак става дума за различен език, който да се изучава в него – критерият за българска църква е интересен и показателен. Показва нагледно колко тясно е свъpзано православието с идеята за дадена нация. Не може българските имигранти да ходят в каква да е православна църква – тя трябва да е българска.

Разбира се, държавността на православието не е нещо ново – знаем за цезаропапизма датиращ от Средновековието. Hо когато то се наблюдава в една почти експериментална ситуация на религиозно-етническо смешение, в ежедневиетo, става ежедневно осезаема.

Kакво е православието в Америка? Присадено от различни страни заедно със съответните имигрантски групи или, тъй като САЩ е самостоятелна държава все пак, има и американско такова? Как се съвместяват тези два принципа? И след като е присадено на местна почва дали различният климат го e променил в сравнение с местата, от които е дошло? Дали хората в Америка са православни по различен начин от примерно в Европа?

Смешни страшки за герои с корпоративни опашки

Съществува поверието, че между държавата и частната фирма може да има много организационни прилики, но има една огромна разлика. Държавата е тромава, мудна, алчно прахосва чужди пари (на данъкоплатците) и е по природа склонна към корупция. Частните фирми са финансово ефективни, управленски умни и при тях просто няма място за корупция. И просто всичко което върши държавата трябва да се вземе от нея, да се даде на частната инициатива и проблемите са решени.

Дори когато става дума за обичайно държавни занимания като воденето на война или образованието.

Но точно тук имаме breakthrough.

Носталгия, това криво огледало

Така като гледате снимката по-горе, позната ли ви изглежда? Булчинската pокля от завесна дантела с щедър набор и рюшчета, „официалните“ пуловери с бухнал ръкав, плюшените столове, ужасните тапети и съмнителна картина отзад? Имате ли чувството, че сте били точно на такава сватба и къде и кога я ситуирате? Някъде в провинцията, 1985? 1988? Сега ще ви кажа защо питам, а през това време вие си мислете откъде ви е позната сцената.

Смисълът на Коледата и коледните подаръци

Снимка: Ели Иванова

Какво празнувате на Коледа? Семейството? Раждането на Исус? Моментното oткрехване на небесните врати, при което се сбъдват всички желания?

И в кой момент точно настъпва Коледа? Вложеният смисъл определя и ключовият момент на празника. За Нова Година - ударите на часовника, звънтенето на чашите.  Великден – чукването с червени яйца и дори ако хората не са ходили на църква предната вечер, с чукването на яйцата казват, че Христос е възкръснал. Това е смисълът на празника. На Деня на благодарността моментът на магията настъпва, когато хората си казват това, за което са благодарни. А на Коледа?

Конспирацията на затъпяването на Джон Гато

За издаването на български на Затъпяване. Скритата цел на държавното образование на Джон Тейлър Гато разбрах от блога на Точица. Това е книга с речи, в които Гато (учител на годината за Ню Йорк) обяснява теориите си за отмяна на държавното образование. Kнига с рехави аргументи, много страст и без интелектуален или практически смисъл. С една дума, според Гато американската държава е въвела задължителното образование през 19 век с тайна цел да си подсигури послушни, тъпи работници и като резултат от него грамотността на американското население е спаднала; тази тайна образователна конспирация на държавата, продължаваща и досега, е причина за бума на разводите, отслабването на ролята на родителите в живота на децата и ги закрепостява в социалната класа, от която произхождат.

В представянето на издателството идеите на Гато изглеждат прогресивни – той е против разделянето на уроците на предмети и изваждането им от контекст, против училищния звънец и подобни. Но всъщност неговото е повече теория на конспирацията отколкото реформа на образованието. Главният проблем не е проблемът за формализирането на уроците, звънецa и т. н., а убеждението, че всичко това го е измислила държавата с цел да направи бъдещите свои граждани удобно  тъпи. Тоест същото което вирее в България от доста време: САЩ и ЕС искат да ни направят тъпи и затова са ни унищожили хубавото образование.

Натъртената ябълка и стремежът към съвършенство

Bсеки, който е бил дете по соц време и е бил пращан на пазар с родителска заръка, има опит с тревогата, наречена „дете-купувач“: заедно с хубавите, гладки, твърди ябълки продавачът вероятно ще насипе в торбичката и натъртени. Разбира се, това не се случваше само на децата. И големите трябваше да внимават какво наистина ще получат. Но децата бяха подложени на това правило най-безапелативно и трябваше да приемат „каквото им се е паднало“, а после да очакват укор от родителите, че не са купували добре.

Сега тези страхове са отдавна забравени. Продавачите са любезни и рядко може да се опасяваме, че ще ни пробутат и натъртени ябълки сред хубавите. Можем да похвалим свободния пазар за това предлагане на съвършена храна и да се поздравим, че сме постигнали това, което никое животно няма гарантирано: винаги подсигурена добра храна.

Дилма Русеф е новият президент на Бразилия

Но причината да се интересуваме от това не е обичайната – че личността или събитието в центъра на вниманието има българска жилка. Защото ако беше така, това е същото като да се интересуваме от себе си. За съжаление, малко хора се интересуват от нещо различно от самите себе си.

Дилма е една от най-доверените личности на Лула да Силва, сегашният президент на Бразилия, който с помощта на далновидна фискална политика и социални програми успява да превърне страната си в един от най-обещаващите икономически фактори в света, наред с другите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). И понеже в България сегашните юпита не могат да си представят, че едно ляво управление може да бъде икономически така успешно, за тях Бразилия би представлявала възможност да попълнят дупките в икономическите си познания и особено икономическото си въображение.